Лекции по бизнес комуникации


Категория на документа: Икономика


ПЪРВА ЧАСТ.

ТЕМА 1. СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ КОМУНИКАЦИИ.

Важността на комуникационния процес в бизнеса няма алтернатива, нито се нуждае от доказателства. В хода на развитие на информационното общeство растящата роля на комуникацията се оказва приоритет при изграждането на ефективната организационна структура. Умението на служителите да общуват ефективно помежду си, както и със своите бизнес - партньори води към печелившата формула на успеха на бизнес организацията. Стимулирането на доверието е гаранция за сигурността в бизнеса и изграждането на трайни отношения в партньорството. Изграждането на добри комуникационни умения у служителите става основа за ефективно делово общуване. Съвременният мениджмънт насочва усилията си върху образоването на служителите в областта на бизнес комуникациите, тъй като в основата на деловото общуване стоят:
- компетентното контактуване с външните и вътрешни публики и тяхното правилно идентифициране;
- владеене на вербалните и невербални комуникативни техники;
- грамотна писмена кореспонденция;
- добри ораторски способности;
- перфектни технически умения - работа с новите технически комуникационни средства;
- адекватни реакции в кризисни ситуации
- др.

Познаването на "езика на тялото" и неговото дешифриране подпомага невербалната комуникация, която съвременните предприемачи трябва да използват по време на бизнес преговори, в делови срещи, при търговски сделки, както и в ежедневните продажби на стоки и услуги. В социалното общуване те са определящ фактор за разрешаване както на междуличностни конфликти, така и за намаляване на съпротивата в организацията. Предвидливото споделяне на "скрита информация" осуетява редица проблеми, които биха имали резонанс за дълго време напред в бизнес отношенията и междукултурното общуване.

Съществуват различни определения за понятието "комуникация". Терминът "комуникация" произлиза от латинското communis т.е. "общ". В английския език communication има значение подобно на нашето общуване, свързване, съобщение, предаване на информация, послание. В Оксфордския речник на съвременния английски език думите къмюникейт и къмюникейшън (респ. Communicate u communication) са представени като "предаване на новини, информация, усещания, топлина, осъществяване на връзка по телефона", както и " дейностите по това комуникиране - телефонни и телеграфни връзки, радио и телевизия, пътища, железници". Къмюникейтив (communicative) означава пък готовност и воля да се разговаря и да се дава информация. Латинският термин "communico" означава "съветвам се с някой, съединявам, свързвам". Комуникацията представлява и предаване на идеи, заповеди, инструкции, така че този, който я приема да я разбере. ". Тя е също целенасочен обмен на информация, мисли, позиции, емоции и оценки между хората в процеса на съвместната им дейност.

Ако целта на комуникацията е да се осъществи контакт между хората, резултатът е не просто изменение на нагласите или на поведението на слушателя, а постигане на някакво съгласие.

Средствата за комуникация са обществени по своя произход и индивидуални в употребата им. Те са говорът и човешката реч, мимиката, езикът на тялото, начините на човешкото поведение и т.н. ( )

Комуникация и общуване са две неразделно свързани, но не идентични понятия. Докато при комуникацията се обменят факти, идеи, мисли и т.н., при общуването се създават отношения между личностите, които комуникират. В общуването се преплитат като регулатори нормите на общественото поведение, личностните и обществените отношения. Като процес общуването изразява връзките между индивидите в определени обществени отношения. С помощта на думите, буквите и символите общуването е и начин, чрез който се споделят знанията. Общуването винаги отговаря на исторически определени форми за комуникация.
"Казвайки общуване, трябва да разбираме човека, и казвайки човек - да разбираме общуването".

Съвременните информационни и комуникационни средства предоставят неограничи възможности за съхранение, обработка и препращане на всякакъв вид информация - цифрова, текстова, аудио и видео, която може да се превърне в дигитална форма от всеки компютър. В дигиталната ера, комуникациите придобиват много по-широко значение, от традиционното свързване между хората. Комуникационните стандарти, хардуерът и софтуерът променят бизнеса и потребителското поведение.( Милка Ризова - червено)

Информацията е съдържанието на комуникацията, която като социално явление е свързана с разпространението на информацията и възприемането й, а като информационно явление има осведомителна и регулираща функция.

Възприемането на информацията се постига от сензорни входове - слухов, зрителен, тактилен.

По съдържание, обем и обхват общуването е по-общо, по- широко понятие от комуникацията. Отношенията между тях са отношения между общото, цялото и единичното, съставното.

При комуникирането се обменя При общуването се обменя
само информация. информация и съпреживявания.

Комуникирането винаги е осмислен Общуването може да бъде
процес и подлежи на външна регу- осмислено и недостатъчно
лация и усъвършенстване. осмислено.
(М.Р.)

Класически модел на общуването:
Комуникатор - съобщение - реципиент.

Водещи в теорията на комуникацията са концепцията на Х. Ласуел: кой съобщава, по какъв канал, какво, на кого, с какъв ефект; концепцията на А. Мол и У. Шрам: за цикличността и многостепенността на комуникацията в обществото и пр.

Правилото, по което се построява писмената информация по света е познато като 5W (понякога и "5W+H", ако става въпрос за аналитични текстове), а у нас - като 5К+3.

Тhe 5 W's and an H
* Кой
* Какво
* Къде



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по бизнес комуникации 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.