Курсова работа по приложна иконометрия


Категория на документа: Икономика



Yt - обем на произведената продукция през периода t;
X1t - използвани производствени фондове през същия период;
X2t - използвана работна сила в производствения процес през периода t;
ᵝ̊,ᵝ¹и ᵝ² - параметри на функцията.

Уравнението е конструирано и използвано за пръв път от авторите Ц. Кооб и П. Дъглъс през 1928г., откъдето то носи наименованието си производствена функция на Кооб - Дъглъс.
Като измерители на връзката между производствениете фактори и резултата от производствената дейност се използват следните величини:

- Първите частни производни на уравнението на Кооб - Дъглъс по отношение на X1 и X2. Те изразяват абсолютното нарастване на Y, съответстващо на единица абсолютно нарастване на съответния фактор, при положение, че другият фактор остава на неизменно, постоянно средно равнище.

- Коефициенти на еластичност на резултата от производствената дейност от производствените фактори. Те изразяват на 1% нарастване на фактора какво процентно изменение в резултата от производствената дейност настъпва при положение, че другите фактори, включени в модела, остават на неизменно, постоянно средно равнище.
За икономическия анализ интерес представлява сумата от коефициентите на еластичност, т.е Е = Еy.x1 + Еy.x2. При използване на производствената функция на Кооб - Дъглъс тази величина се изчислява като сума от параметрите на модела β1 и β2 :

Е = β1+ β2.

В зависимост от степента на използване на производствените фактори в производствената дейност съществуват три възможности.

1. Е> 1 - темповете на растеж на резултатите от производствената дейност са по - високи от темповете на растеж на производствените фактори. Това говори за пълно използване на нововъведените в действие производствени фактори, което може да бъде резултат само на ефективна организация на труда.

2. Е<1 - темповете на растеж на резултата от производствената дейност са по - ниски от темповете на растеж на производствените фактори. В този случай може да се направи изводът, че не е постигнато пълно и ефективно използване на нововъведените в действие производствени фактори.

3. Е=1 - темповете на растеж на резултата от производствената дейност съвпадат с темповете на растеж на производствените фактори, т.е ефективността на производствените фактори е постоянна.
Производствената функция, която описах по - горе, представена графически представлява тримерна хиперповърхнина, наречена производствена повърхнина. Всяка точка от тази повърхнина показва обема на произведената продукция, съответстващ на определени стойности на производствените фактори Х1 и Х2. Ако производствената повърхнина се пресече с равнини, паралелни на плоскостта на факторите Х1 и Х2, образуват се криви, наречени изокванти. Всяка точка от изоквантите дава комбинация от производствените фактори, съответстваща на еднакво значение на производствената функция.
Практическото използване на производствените функции изисква установяване на числовите стойности на параметрите β0, β1и β2 за конкретни статистически данни. Чрез логаритмуване на двете страни уравнението се преобразува в линейно уравнение и придобива вида:

log Ŷt= β0 + β1 logX1t + β2 logX2t .

Параметрите на това уравнение се оценяват по метода на най - малките квадрати, чрез решаването на система от нормални уравнения.
Като фактор в производствената функция линейно може да се включи и времето t. Производствената функция придобива вида:

Ŷt = 10ᵝₒ+ª ͭ +Xᵝ¹1t+Xᵝ²2t

След логаритмуване на двете страни на уравнението се получава и адитивният вид на функцията:

log Yt = β0 +αt + β1 logX1t + β2 logX2t

Когато се работи с годишни данни, параметърът α изразява средното годишно изменение в Y, настъпващо под влиянието на всички други фактори, които не са пряко включени като определящи променливи в производствената функция.
Производствените функции могат да се построят въз основа на следните статистически данни:

1. На основата на статични данни - за обема на произведената продукция, броя на работниците и използваните основни производствени фондове за един и същ период от време в няколко еднотипни предприятия.

2. На основата на временни редове, характеризиращи закономерностите на развитието в обема на продукцията, основните производствени фондове и броя на работниците в едно и също предприятие за един по - продължителен период от време. Най - често производствените функции се оценяват въз основа на данни, представени във формата на временни редове. Те могат да се построят:

а) като микроикономически модели - когато се използват за изразяване на закономерностите в производствения процес за дадена производствена единица;

б) като макроикономически модели - когато се използват за изразяване на закономерностите в производствения процес в национален мащаб.

С помощта на EViews бяха трансформирани променливите Y, L и K в LnY, LnL и LnK както следва Quick--> Generate Series.., където в Generate equation пишем променливите, за да ги трансформираме по следния начин:
Например за променливата Y --> [email protected](Y). По същия начин постъпваме и с останалите променливи.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Курсова работа по приложна иконометрия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.