Курсова работа по икономически и социални политики на ЕС на тема "Кризата и нейните последствия за пазара на труда в ЕС"


Категория на документа: Икономика



- ефективни активни политики на пазара на труда;

- съвременни социални системи, които осигуряват адекватна подкрепа на гражданите.

Драстично се забавя ръстът на производителността на труда в ЕС, като от 2,6% в периода 1970-1995 г. тя пада до 1,6% годишно в периода 1995-2000 г. и до 0.8% годишно в периода 2000-2009 г.. Има големи различия между държавите-членки на ЕС:

-в страните от ЕС-15 се наблюдава забавяне;

- в Централна и Източна Европа има известно ускорение;

-относително бързо расте производителността във Финландия, Швеция и Обединеното кралство.

В същото време, САЩ значително изпреварва ЕС по производителност на труда. Например, в периода 2006-2008 г. Италия и Испания са с по 20% по-ниска производителност от тази на САЩ. Погледнато в перспектива, наложително е драстично увеличение на производителността на труда с цел компенсиране на намаляването на работната сила, поради застаряването на населението.

Въпреки ефектите на кризата върху трудовия пазар, в края на 2009 г. във Великобритания има 450 000 незаети работни места, а в Холандия - 118 000. Броят на незаетите позиции в информационни комуникационни технологии (ИКТ) - сектора, в момента е около 300 000, в т.ч. в Италия има недостиг на 10 100 IT-специалисти, 18 300 - в Полша, 41 800 - в Испания, 87 800 - в Германия. Европейската комисия изчислява, че до 2015 г. недостигът на работници в областта на ИКТ ще бъде между 384 000 и 700 000 души. Това илюстрира трудностите, които срещат работодателите при наемане на работна ръка с нужните компетенции.

Като цяло, прогнозите сочат за недостиг на специалисти в сферата на технологиите, математиката, инженерните науки (т.нар. STEM-умения). В периода на криза липсата на служители с такива умения временно бе облекчен, но последните данни показват, че недостигът отново се увеличава. В същото време, очакванията са през следващите години работната сила на Европа да намалява, в резултат на драматичните промени във възрастовата структура на населението. При сценарий за нулева миграция, населението в трудоспособна възраст в ЕС ще намалее с 10% през 2030 г. и с 20% през 2060 г..

Cedefop (Европейска агенция за професионално образование и обучение) прогнозира в периода 2010-2020 г. да има търсене на специалисти за 73 млн. работни места, в резултат от смяната на поколенията (пенсиониране на възрастните работници). Особено остро ще стои този проблем в определени професионални области, като физика, математика, инженерни науки, здравеопазване и др.. В частност, се очаква бизнесът да създаде около 7 млн. нови работни места за техници и свързаните с тях професии. Казано с други думи, нетният ефект за заетостта до 2020 г. е общо 80 млн. допълнителни работни места. На този фон, очакванията са за нарастващо търсене на висококвалифицирани специалисти и намаляващо търсене на хора с ниска квалификация.

В същото време, увеличеният брой на висококвалифицирани и съответно - високоплатени специалисти ще доведе до повишаване стандарта на живот, а оттам - до по-високо потребление на стоки и услуги. Тази тенденция предполага необходимостта и от работници, заети в сферата на търговията и услугите. Макар нуждата от работници със средно ниво на квалификация да нараства с по-малки темпове от тези с висока квалификация, те пак ще формират около 50% от работната сила, като по-специално търсене ще има за кадри с технически умения.

Безработицата сред хората с начално и по-ниско от средно образование, непрекъснато расте, като през периода 2000-2008 г. е била 10-12%, а през 2009 г. достига 14%. Обратна е тенденцията при безработните с образование над средното - техният дял за същия период намалява до 6%, а безработните с висше образование са 4-5%.

Равнища на заетост по пол, възраст и степен на завършено образование

След като отбеляза рекордна стойност от 65,8 % през 2008 г., равнището на заетост в ЕС-27 във възрастовата група от 15 до 64 години, измерено в Наблюдението на работната сила (НРС) на ЕС, в следващите години спада до 64,1 % през 2010 г. Този спад по време на световната финансова и икономическа криза - в размер общо на 1,7 процентни пункта - бе преустановен през 2011 г., когато се наблюдава слабо нарастване в равнището на заетост в ЕС-27, което стигна до ниво от 64,3 %. Сред държавите - членки на ЕС равнището на заетостта достигна високи стойности в интервала от 72 % до 74 % в Австрия, Германия, Дания и Швеция, като най-високата стойност е в Нидерландия - 74,9 %. На другия край на скалата равнища на заетост под 60 % бяха отчетени в десет от държавите - членки на ЕС, като най-ниската стойност е в Италия (56,9 %), Унгария (55,8 %) и Гърция (55,6 %).

Равнищата на заетост варират значително в зависимост от степента на завършено образование според Международната стандартна класификация на образованието (ISCED): за целите на статистиката равнищата на заетост се основават на възрастовите групи 25 - 64 години, вместо 15 - 64 години. През 2011 г. равнището на заетост в ЕС-27 на завършилите висше образование е 83,7 % , много по-високо от равнището на завършилите начално или прогимназиално образование (53,5 %). Процентът на заетост в ЕС-27 на лицата, завършили средно образование или професионално обучение след завършено средно (но не висше) образование, е 73,2 %. Най-голям спад в равнището на заетостта от началото на финансовата и икономическа криза (при сравняване на стойностите за 2008 г. и 2011 г.) се наблюдава при лицата с начално или прогимназиално образование.

НЕОБХОДИМИ СТИМУЛИ ЗА ПАЗАРА НА ТРУДА

Несъответствието между търсене и предлагане на работна сила не е временен проблем - той е функция от дългогодишното съвместно съществуване на високо ниво на безработица и голям брой незаети работни места. Причина за това е най-вече липсата на STEМ-умения и това се усеща от милионите европейци, заседнали в блатото на дългосрочната безработица. Тази ситуация е вредна, както за фирмите, така и за работниците. Пътят за преодоляване на тези несъответствия минава през активните политики на пазара на труда.

Повишаването на капацитета за предоставяне на услуги по ефективно търсене на работа може да стане чрез преструктуриране на държавните агенции по заетост, рационализация и модернизация на техните услуги. Заедно с това, трябва да бъде насърчавано сътрудничеството между частните и държавните агенции за трудово посредничество.

Друг ключов елемент е осигуряването на ефективност на разходите. С оглед мерките за ограничения върху публичните финанси, необходимо е да се инвестират ресурси в дейности и мерки, доказали своята ефективност. Агенциите по заетостта трябва да играят по-активна роля в посока консултиране и търсене на работа, а не само като разпределители на обезщетения за безработица. Това означава прилагането на по-целенасочени и индивидуализирани мерки за активно включване на пазара на труда.

От друга страна, най-малък ефект показват пасивните мерки, като субсидираната заетост по програмите на обществения сектор.

От жизнено важно значение е и успешното функциониране на фондовете на ЕС, в частност - Европейския социален фонд.

1. Реформиране на системите за социална защита

Високите нива на обезщетения за безработица демотивират безработните лица за търсене на работа. Ето защо, преминаването към активни мерки на пазара на труда трябва да бъде съпроводено с модернизация на системите за социална защита, които трябва да повишат своята ефективност и да гарантират, че са рентабилни. Това е от особена важност с оглед повишения натиск върху публичните финанси, особено в контекста на застаряването на населението. Системите за социална защита не трябва да бъдат насочени само към подпомагане на доходите, но и към мотивиране на хората да се върнат на пазара на труда.

Реформи са необходими и в европейските пенсионни системи. Един от последните примери в това отношение е Испания, където правителството и социалните партньори се споразумяха за реформи, които ще засилят устойчивостта на пенсионната система и ще предвидят стимули за насърчаване на по-късното пенсиониране. С намаляването на броя на хората в активна възраст и нарастващия брой пенсионери, устойчивостта на нашите пенсионни системи е поставена на карта. Затова е необходимо повече хора да остават по-дълго на работните си места. Повишаването на възрастта за пенсиониране е важно в този контекст, но не е единственото възможно решение.

2. Намаляване на данъчната тежест върху труда




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Курсова работа по икономически и социални политики на ЕС на тема "Кризата и нейните последствия за пазара на труда в ЕС" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.