Културна чуждост. Културни различия.


Категория на документа: Икономика



1. Фази на етноцентризъм
Концептуална основа: мирогледът на собствената култура е най-важен. Бенет разбира етноцентризма като фаза, при която отделният човек предполага гледната си точка за света като централна в отношението към реалността.
А) Отричане
Отричането е в самата основа на етноцентристката гледна точка за света, при което човек отрича съществуването на разлики и на други погледи към реалността.
Б) Защита
Културното различие може да се приема като застрашаващо, защото предлага алтернативни варианти на усет към света, а с това и на идентичност. Следователно във фазата на защитата различието се възприема, но е нещо срещу което трябва да се борим.

В) Минимизация на различията
Различието се отчита и срещу него могат да не се прилагат стратегиите на почерняне и превъзходството, но за сметка на това се прави опит да се намали значението и. На преден план излизат сходствата, които снемат културните различия, които биват банализирани. Ние всички ядем, храносмиламе, умираме. Ако културата е просто продължение на биологията, значението й е минимизирано.

2. Фази на етнорелатизъм
Основополагащо за етнорелативизма е предположението, че културите могат да бъдат разбирани единствено по отношение една на друга, и че дадено поведение може да бъде разбирано само в културен контекст. В етнорелативистките фази, различието вече не се третира като заплаха, а като предизвикателство. Целта е да се развият нови категории за разбиране, а не да се запазят старите.
А) Приемане
Приемане на различията като необходимост за човешкото съществуване. Приемането първо започва с приемане на това, че вербалното и невербално поведение е различно при различните култури и заслужава уважение. Второ, това приемане се разширява до основните виждания за света и ценностите. Тази втора фаза предполага познаване на собствените ценности и съзнаването им като формирани от културата. Ценностите се разбират не като притежание, а като процес и инструменти за организиране на света.
Б) Адаптация към различията
Адаптацията трябва да се вижда в контраст с асимилацията, при която различни ценности, мирогледи или поведения се налагат за сметка на собствената ни идентичност. Адаптацията е процес на добавяне. Всяко ново поведение, което е подходящо за различен светоглед се заучава и добавя към поведенческия репертоар, като на преден план са новите стилове на общуване. Тук културата трябва да се разглежда като процес, като нещо което се развива и тече, а не като нещо статично.
В) Интеграция на различията
Ориентацията и светогледът надвишават местната култура, елементи на различни култури се обединяват, индивидът е способен на действия извън ограниченията на всяка отделна култура и извън дадения културен контекст.

Отричане -->Защита -->Минимизация -->Приемане --> Адаптация--> Интеграция

Моделът на Бенет се е доказал като добър за първоначалното съставяне на упражнения и оформяне на ориентации, занимаващи се с развиване на междукултурна чувствителност. Той подчертава значението на различията в междукултурното обучение и показва някои от неефективните стратегии за справяне с различията. Бенет счита, че междукултурното обучение е процес, характеризиращ се с постоянно напредване (включващо възможността за движение напред и назад в процеса), в което може да бъде установена фазата на междукултурна чувствителност на отделния човек.

Литература:
1. Минков, Михаил "Защо сме различни" София: Класика и стил 2007
2. http://studentskigrad.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=1812:2011-09-02-07-50-51&catid=82:2011-03-24-21-06-18&Itemid=116
3. Лекции





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Културна чуждост. Културни различия. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.