Културна чуждост. Културни различия.


Категория на документа: Икономика


Културна чуждост. Културни различия

В българския тълковен речник думата "чужд" има 3 основни тълкувания. Първо - чужд е този, които принадлежи на другиго, който не е свой, не е наш; второ - с който човек не е свикнал,далечен, не роден, враждебен и на трето място - чужд е този, които е пренесен от друга страна или е зает от друг народ. Има наука за чуждостта, която се нарича - ксенология.
Има 4 вида чужд(ост):
1. Териториална (пространствена) чуждост - друга страна, град, село и пр.;
2. Посесивна (притежание) чуждост - свой - чужд ;
3. Когнитивна (непознато) чуждост - всичко непознато е чуждо;
4. Емоционална чуждост - странното, необичайното
Българите, а и други чужденци от по-далечни земи, които посещават Западна Европа за първи път, често попадат в забавни положения : стоят на кръстовище без светофар и изчакват да се източат превозните средства, докато колите спират, за да им позволят да пресекат. Докато в Северозападна Европа, Германия, Австрия и Словения пешеходецът е с предимство, в Чехия, Унгария и Хърватско положението е смесено а по на изток и юг от там трябва да се пазите да не ви сгазят.
При повечето народи по света човешкия род се дели на две : от една страна "аз и ние"(това са приятелите и роднините), а от друга страна - "чуждите хора". Към "чуждите" спадат всички останали, които не са роднини, приятели или съплеменници. Толкова далечни, че - поне според най-първобитните народи - те не са човешки същества. Това понякога е отразено и в съответния език. Някои ескимоси, най-вече в Гренландия, наричат себе си "инуит" в единствено число, което просто значи "човек". Останалите хора по света не са инуити. Това не значи, че отношението на инуитите към тях е лошо. Напротив, ескимоското миролюбие е добре известно. Но при други племена , нещата може да не стоят точно така.
Някои от европейските езици също показват следи от вероятно древно делене на човечеството на хора и нехора. Думата "deutsch" всъщност означава "човешки, хорски". Тя произлиза от старогерманската дума "theudo", която значи просто "хора", "народ". Преди две хиляди години немската култура е приличала много на ескимоската по тази особеност на мирогледа си.
Над 80 на 100 от човешкия род живее в общества, които - разбира се, в различни степени - делят хората на "свои" и "чужди" и противопоставят рода си и приятелския си кръг на останалите хора. Тези общества могат да бъдат наречени "родови". Това е почти целия свят без развитите западни страни - Северна Америка, Северозападна Европа, Австралия и Нова Зеландия. В западните култури родът в много случаи е с малко, или без никакво значение, затова те могат да бъдат наречени "безродови". Всъщност това са най-вече страните, в които се говорят германски езици - английски, немски, холандски и различните скандинавски езици. Финландия, Франция, Валонска Белгия и може би Северна Италия също са изградили общества, в които се наблюдават прояви на безродовост в доста висока степен, докато Испания и особено Португалия, като че ли са все още по-скоро родови култури или някъде в средата. Сравнително родова култура има и Гърция. Средно положение заемат централноевропейските и балтийските страни, от които Словения е най-близо до западната култура. Всички останали - включително и богатите азиатски страни - засега са на такъв етап от развитието си, че много техни представители делят хората на "свои" и "чужди" и съответно проявяват различно отношение към едните и другите.
Когато една кола не спира, за да може пешеходецът да пресече пътя, или когато никой в едно учреждение не поглежда влезлия клиент, имаме поведение, типично за родовите общества на бедните страни. Непознатият човек в тези случаи не съществува. Той не е от нашия род и ние не сме му задължени с нищо. Съвсем друго е положението, ако ни е братовчед, стига, разбира се, да не сме скарани. Не само че ще му обърнем внимание, но може и да го вземем на работа, без да държим сметка за квалификацията му, да си затваряме очите пред провиненията му и дори да ги прикриваме. В развитите северозападни общества такова деление на света почти не се наблюдава или ако от него все още има остатъци, те са на път да изчезнат. Типичните представители на западните култури, сред които най-напред в това отношение е отишла американската, в много отношения не правят съществена разлика между "свои" и "чужди". Всъщност тези термини и не съществуват на английски и са трудни за превод. В България обаче те са добре разбираеми.
Деленето на хората на "свои" и "чужди" днес не е особено типично за големите дялове от населението на северозападно европейските култури и техните разсейки по света. Братът може да откаже работа на безработния си брат, които не може да докаже, че ще му бъде полезен. Стига се дотам, че отделни скандинавски родители искат децата им да работят през лятото и да им плащат наем - поне символистичен - за стаята, в която живеят. Това не означава, че в западна страна никога не можем да видим прояви на връзкарство - явление, при което близките имат предимство, само за това, че са "свои". Когато обаче такава проява бъде разкрита, реакцията е много остра. Това кара онези, които още не са скъсали напълно с родовите си нагласи, да си помислят сериозно, преди да облагодетелстват близък човек.
Х. Хофстеде нарича западните култури "индивидуалистични", а останалите "колективистични", защото по негово мнение първите обръщат голямо внимание на отделния човек, а вторите поставят интересите на колектива на първо място. Според Минков би било глупост да заключим, че всеки французин или българин е цинично настроен, а всеки американец, или даже швед или китаец, гори от желание да развива компанията, която го е наела. Има изследвания, показващи, че саботажите на работното място изобщо не са обичайни за Америка, а да не говорим за това как някои китайци мамят работодателите си. Обратното, можем да открием български организации с доста високо чувство за приобщеност и сплотеност. Общите склонности на една или друга култура не предопределят всеки отделен случай, а само представляват повод за размисъл и повишено внимание.
Ако поседим на една пейка в български парк, където играят деца под наблюдение на майки и баби. Явленията, които ще видим, са нормални за българското общество, и в някаква степен, за другите южноевропейски култури и поне от части за Франция, но те биха предизвикали недоумение в Скандинавия, Британия или САЩ. На българските деца се забраняват редица дейности, смятани за опасни. Не бива да пипат предмети по земята, да ровят с ръце в пръстта, да се катерят, да тичат, да си свалят шапката и дрехите при хладно време, да пият студени напитки. Не дай си боже да седнат на земята или да нагазят в локва. В такива случаи могат да последват крясъци, понякога дори нашляпване. Стрес се прилага и тогава, когато детето просто дразни - с това, че прекъсва разговора на майката с приятелка, когато вика или плаче, или иска нещо непозволено.
В страни като Дания, Швеция, Британия и САЩ детското възпитание протича по коренно различен начин. На малките деца е разрешено да се търкалят по земята, да скачат на воля в локвите, да пипат кошчетата за боклук, да се катерят по дърветата. Родителите не ги навличат и не виждат нищо опасно в пиенето на студени напитки или яденето на сладолед през зимата. Американските лекари препоръчват, когато едно болно дете не желае да вземе лекарство заради лошия му вкус, да му се даде да изсмуче бучка лед, за да му се притъпят вкусовите усещания. В Скандинавия и Британия децата рядко чуват крясъци. Когато са направили нещо строго забранено, родителите ги извиват настрана и им обясняват с много твърд и сериозен глас, че това е абсолютно безобразие и така не може да се постъпва. Крясъци и бой обаче има много рядко. Хората, които ги прилагат, се смятат за отклонение от нормите на обществото и подлежат на наказания от страна на съдебната власт. Засега не бива да се опитваме да определяме кой вид възпитание, и съответно кой вид култура, са по-добри или по-лоши. Добро и лошо са сложни и твърде относителни понятия, затова нека да не се опитваме да закичваме едно или друго явление с тях.
В тревожните култури училищното образование има за цел да продължи домашното в същия дух : да наложи чрез стрес онова, което се смята за правилно, без право на възражение. Учителят преподава твърди истини, без да пита децата какво мислят те, и без да приема тяхното мнение. Това явление е по-слабо в безродовите култури, като немската и френската, където все пак мнението на отделната личност се зачита. В тревожните култури с по-запазена родовост, като българската, ако някой изкаже нестандартно гледище, то често бива отхвърляно от учителя по остър начин. Възможни са и различни видове стрес от страна на учителя - например осмиване, а ако културата се отличава с по-силна степен на родовост - дори и обида, за да се научи ученикът да избира само бялото, а не черното или съмнителното. Образованието е строго структурирано: учениците седят зад чинове и слушат, без да мърдат. Всички трябва да са облечени и да се държат по правилния начин, който може да се мини, но така или иначе, този начин е винаги определен.
В спокойните безродови култури децата се учат да мислят по свой начин, но и да приемат чуждото мнение. Когато едно дете изкаже становище, различно от общоприетото, то се изслушва и се води спокоен спор. В крайна сметка, често и детето, и учителят са готови да отстъпят донякъде. Образованието, има някаква структура, но тя не е така твърда: в Скандинавия и в Британия има училища, където на децата се позволява да се движат из стаята и да рисуват легнали на пода по корем.
Нещата смятани за опасни или неприлични, които следователно трябва да се забранят, са много по-малко в спокойните култури, отколкото в тревожните. В спокойните общества, както и у дома, така и в детската градина и в училище, се смята, че няма нищо лошо да се седи или лежи на пода, или да си хвърлиш дрехата на земята, да ядеш и пиеш в час, да ходиш разсъблечен при студено време.
Изследванията на Хофстеде показват висок стрес на работното място във всички южноевропейски и латински страни, Япония, Корея и в някаква малко по-ниска степен в арабския свят и немскоговорещите страни. Нисък стрес, според неговото изследване е имало в скандинавските и англоговорещите страни, и до голяма степен в Холандия, Индия, Индонезия и някои китайскоговорещи страни като Хонконг и Сингапур.
Хофстеде смята, че между тези три явления има логическа връзка. Там, където хората са по-стресирани и тревожни, има по-голям страх от нарушаване на правилата, понеже това води до неизвестност - кой знае какво ще се случи, ако не се придържаме към онова, което е наредено. Също така мисълта за смяна на работата поражда по-силна тревожност, понеже крие неизвестност и несигурност. Хофстеде оповестява, че е открил културно измерение, което той нарича "uncertainty avoidance" - "избягване на несигурността". Според него в общества, където има повече стрес и тревожност, има по-голям страх от неструктурирани, неизвестни ситуации, затова там се създават повече и по-негъвкави правила. Има и повече бюрокрация.

Много литература е изписана на тема "избягване на несигурността" и много нови изследвания хвърлят допълнителна светлина върху това явление. В някои случаи тя е толкова нова, че самото измерение става проблематично. Спорове по въпроса какво е избягването на несигурността, с какво е свързано, на какво се дължи, в кои страни го има повече или по-малко и какво следва от всички тези неща, не само че не стихват, но и даже се изострят в последно време. Най-голям проблем представлява темата за стреса и тревожността, които според Хофстеде са основен причинител на избягването на несигурността и взаимовръзката им с различни културни явления.
Р. Ингълхарт дава определение наречено "self-expression", т.е. "себеизразяване". С това може да се обясни късното пенсиониране просто като резултат от себеизразяването, типично е за най-богатите страни в света, като например скандинавските и англоговорещите. В тях хората имат доста по-голяма склонност към някои видове самоизява, включително чрез работата си. За тях безделието е един вид лишаване от възможност да покажеш кои си и на какво си способен като личност. В по-южните европейски страни обаче този стремеж към изява на личността е по-приглушен.
Досега са правени много опити да се установи дали съществуват разлики между страните по отношение на ценности, които могат да бъдат определени като "меки" или "твърди". Това е много интересна тема, но и доста трудна. Преди всичко няма съгласие за това коя ценност е "мека" и коя "твърда". По този въпрос за първи път говори Хофстеде преди около 25 години, за първи път и споменава за измерение, наречено "мъжественост-женственост". То противопоставя ценности, смятани от Хофстеде за твърди или меки.
Хофстеде забелязва в неговото изследване, че в страните от първия тип мъжете са по-ориентирани към пари и постижения, отколкото жените, а във втория тип култури такава разлика почти няма. Затова той нарича първите култури "мъжествени", а вторите - "женствени". Като най-мъжествени той определя Япония, всички немскоезични държави, Италия и някои северни латиноамерикански страни. Следват англоезичните народи. Най-женствени според Хофстеде са неговата родна Холандия и скандинавските страни, както и някои държави от Третия свят - Тайланд, Чили, Коста Рика и др.
До казаното да тук, съществува в обобщен вариант и се нарича

"Петте културни измерения на Хофстеде и Минков" :
1. Individualism-collectivism (родовост - безродовост)

Мирогледът на повечето народи по света се дели на две: от една страна "аз и ние (моите роднини и приятели, нашето племе)" , от друга - "чуждите хора". Към "чуждите" спадат всички останали - онези, които не са роднини, приятели или съплеменници.
2. Power distance (неравносластие - равновластие)
Неравновластни са обществата с неравноправни отношения между началници и подчинени, и относително безразличие към участието в управлението и деленето на властта. В равновластните общества обратно, битува мнението, че подчинените трябва да изказват свободно мнението си и да поделят властта.
3.Masculinity-femininity (мъжестевност-женственост, твърдост-мекост)
Хофстеде разглежда това културно измерение под наименованието мъжественост - женственост. Той забелязва, че в американското общество мъжете и жените показват доста сериозни различия в ценностната си система. Мъжете са по-устремени към успех и поставят професионалната кариера над семейството. Имат засилена склонност да се включват в съревнования и да показват, че са нещо повече от другите. Тези особености са доста по-изразени сред жените, за които е характерно да проявяват отстъпчивост, сътрудничество, състрадателност, наблягат на личните отношение и ценят семейството повече от професионалната кариера.
4. Uncertainty avoidance (Избягване на несигурността, тревожност-спокойствие)
Избягването на несигурност се свързва с хората в тревожни общества, които се опитват да избегнат стреса предизвикан от неизвестността, неясните и неочаквани ситуации и несигурност, като налагат ясни и точни правила, предписания, процедури и ред, с които правят живота си предвидим, структуриран и ясен.
Членовете на някои общества изпитват по-често някои стресови явления като тревожност, безпокойствие, нетърпеливост, раздразнителност, неспокойствие от предстояща промяна, избухливост, гняв, депресия и т.н.
5. Long term/Short term orientation (дългосрочна-краткосрочна ориентация)
Докато Минков визира дългосрочната ориентация като стремеж към планиране на далечното бъдеще, при Хофстеде тя няма нищо общо с това. За Хофстеде дългосрочната перспектива се свързва с пестеливост и развитие на образованието, особено висшето.
През 2007 г. доц. Минков добави още две културни измерение, които Хофстеде прие и добави към теорията и модела си:

6. Restriction/indulgence (себеудовлетворяване - себеподтискане)
Себеудовлетворяването се свързва с висока честота на позитивните чувства, усещане за щастие, субективното усещане за здраве, усещане за контрол над живота и лична независимост.
Себеподтискането води до ниска насилствена престъпност и консумация на дрога, ориентация съм спестяване, образованост, ниска раждаемост, но предизвиква и чувство за нещастие, ниско субективно чувство за здраве, недоволство от доход, семейство, живот, липса на чувство за контрол над живота и пасивност и др. Себеподтискането е силно свързано и със стремежа към труд и жертване на свободното време в името на работата.
7. Стабилност - гъвкавост (monumentalism-flexumility).
Под стабилност се разбира тенденцията човешката личност да бъде монолитна: стабилна и непроменлива, като от гранит. Личността е праволинейна, а двойствеността се порицава остро. Навсякъде човек трябва да бъде един и същ, да следва едни и същи правила и норми, а изключения не се допускат.

През 1986г. Милтън Бенет разработва стадиален модел, който представя отношението към културните различията чрез личностно израстване. Основно понятие в модела на Бенет е това, което той нарича "различаване" и се отнася до две явления: първото, че хората могат да гледат на едно и също нещо по различен начин, и второто, че културите се различават една от друга по начина, по който поддържат моделите на различаване или гледните точки за света. Различните култури имат различна интерпретация на реалността, различни светогледи. По този начин развиването на междукултурната чувствителност в същността си значи да се научим да отчитаме и да се справяме с фундаменталните разлики във възприемането на света при различните култури.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Културна чуждост. Културни различия. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.