Корейската война: политически аспекти на един "ограничен" международен конфликт (1949 – 1951 г.)


Категория на документа: Икономика


УНСС - София
Факултет "Международна икономика и политика"
Катедра "Международни Отношения"

Курсова работа
по
История на Международните отношения

Тема:
Корейската война: политически аспекти на един "ограничен" международен конфликт ( 1949 - 1951 г. )

София

Съдържание:

Въведение.......................................................................................................................3

Развитието в политиката на Москва, Пекин и Пхенян..............................................3

САЩ: въздържане или война на всички фронтове..................................................10

Заключение..................................................................................................................16

Въведение. Корейската война е първият регионален конфликт след 1945 г., в който участват пряко и непряко велики сили. Във военната обстановка те засилват идейните и политическите си противоречия, показват непримиримост и самоувереност. Корея става "тест", в който се смесват един типичен за студената война спазъм и вътрешните корейски страсти в процес на кристализация. Корейската история е разделена на антагонистични лагери, чиито пропаганди, привилегия не само на комунистическия лагер, си оспорват, чрез бурни спорове, правото да интерпретират събитията. Самата Корейска война, макар и отдалечена, е обект на задълбочени разисквания. Истината е, че на Корейския полуостров студената война не е приключила.

Северна Корея и СССР правят опит да наложат обединението на Корея по техен образец и със сила. САЩ използват сила в т. нар. полицейска акция срещу комунистите, превърнала се във война на ООН без победа за тях. И двата опита за силово действие се оказват несполучливи. Държавите не постигат и не могат да постигнат поставените първоначално цели. Военната победа се превръща в мираж, за който трябва да се плати твърде скъпо. Война, като тази в Корея, води до още по ясно разделение на света на два лагера и на границите между тях.1

Не може да се отговори с пълна сигурност на въпросите кой и кага започва Корейската война. В политически и граждански аспект най - подходящата година е 1945 г., а от военна и вътрешнокорейска гледна точка вероятното начало е 1949 г. първите въоръжени схватки между корейците стават, когато на 26 юни 1950 г. Ким Ир Сен решава да премине границата на 38 - я паралел2.

Развитието в политиката на Москва, Пекин и Пхенян. До края на 1949 г. Сталин не планира агресия срещу Южна Корея. Вместо това той се притеснява от атака от Юга, и прави всичко възможно за да избегне провокация срещу Вашингтон и Сеул. През 1947 - 1948 г. съветските лидери все още вярват във възможността за обединение на Корея и отказват да подпишат договор за приятелство и сътрудничество само с лидера на Северна Корея Ким Ир Сен.

В началото на 1949 г. съветското посолство започва да предупреждва Кремлин за нарастващия брой на нарушения на 38 - я паралел от полицията и въоръжените сили на Южна Корея. Сталин приема Ким Ир Сен в Кремлин на 5 - ти май 1949 г. По време на срещата Сталин показва притеснението си от нарастващия натиск на противника в района на 38 - я паралел и категорично заявява на Ким Ир Сен, че е много вазжно тази зона да остане мирна. След завръщането на Ким Ир Сен в Корея ситуацията не се подобрява. През май - август 1949 г. СССР е очевидно притеснен от атака от Юга и от това че не знае как да предотврати войната3.

Докато Сталин се опитва да предотврати война в Корея, ръководството на Северна Корея засилва натиска си над Кремлин, настоявайки за разрешение да "освободи" Юга. Сталин не е съгласен, отбелязвайки военната слабост на Севера, договореностите между СССР и САЩ относно 38 - я паралел и възможността от американска интервенция. Съветският лидер добавя, че само ако противника пръв нападне Пхенян, може да се стигне до обединение чрез сила, като се започне контраатака.

През август и септември 1949 г. лидерите на Северна Корея възобновяват натиска си над Москва, надявайки се да обедят Сталин че: мирно обединение е напълно невъзможно; корейският народ иска освобождение и няма да разбере ако шанса за обединение е пропуснат; въоръжените сили на Северна Корея превъзхождат тези на Южна; контраатака не е вече възможна тъй като Сеул е отложил плановете си за офанзива срещу Севера.

Накрая Сталин нарежда за нова оценка на ситуацията в Корея, изпращайки на 11 септември 1949 г. инструкции до съветското посолство в Пхенян да разучи военните, политическите и международните аспекти на евентуална атака над Южна Корея. Посолството дава негативна оценка на въпроса. Съветското ръководство отхвърля молбата на севернокорейците да се започне война тъй като армията на КНДР не е подготвена за такава атака, която също така би дала претекст на американците за всякакъв вид намеса в делата на Корея. Но трябва да се отбележе, че Москва вече не отхвърля напълно възможността за обединение на Корея чрез военни действия. Вместо това призовава Пхенян да се подготви по - добре за операцията. Очевидно окуражени от тази промяна на настроението в Кремлин, ръководстото на Северна Корея засилва натиска си да спечели съветска подкрепа за войната. През януари 1950 г. Ким Ир Сен иска разрешение да направи посещение в СССР, за да получи "заповеди и разрешение" от Сталин за нападението4.

Ким Ир Сен и делегацията му прекарват почти целия април на 1950 г. в СССР. Най- важната точка в дневния ред са начините и методите за обединението на Корея чрез военни средства. Сталин дава одобрението си за инвазия в Южна Корея и описва в общи черти мнението си как войната трябва да бъде подготвена.

Може би причините довели до промяната на мнението на Сталин относно войната са: победата на комунистите в Китай; сдобиването на СССР с атомна бомба; създаването на НАТО и влошаването на отношенията със Запада; долавяне на отслабване на позицията на Вашингтон и на волята му да се намеси военно в Азия. Сталин е по - уверен в силата на комунистическия блок, има по - малко уважение към възможностите на САЩ и е по - малко заинтересуван от реакцията и мнението на западното общество.

Сталин не се консултира предварително с Мао Дзедун защото иска да изработи плановете за Корейската война сам, без намесата и възраженията на Китай и да постави Пекин пред свършен факт, когато Мао Дзедун няма да има друг избор освен да се съгласи с инвазията и да я подкрепи. Мао настоява за освобождението на Тайван, идея към която Сталин е негативен. Съветският лидер знае, че ще е трудно да обеди Пекин да помогнат на корейците преди китайците да са завършили обединението на собствената си страна.

По принцип Мао Дзедун подкрепя желанието на Ким Ир Сен да "освободи" Юга и дори му обещава подкрепа с войски ако е необходимо. Но все пак той препоръчва да не се избързва, да се изчкака докато китайците приключат революционната си война5.

В края ма март 1950 г. Мао Дзедунг в разговор със севернокорейския посланик подчертава, че мирно обединение на Корея е невъзможно и че е необходимо да се действа с военни средства. Според него не трябва да има страх от американците, тъй като те не биха започнали трета световна война заради такава малка територия.

През април 1950 г. Ким Ир Сен посещава Пекин, за да изпълни инструкциите на Сталин, а те са да продължи с военните планове само ако китайците подкрепят идеята. Преди да замине на посещението си Ким Ир Сен казва на съветския посланик, че не възнамерява да иска нищо от китайците, тъй като всичките му искания са изпълнени в Москва.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Корейската война: политически аспекти на един "ограничен" международен конфликт (1949 – 1951 г.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.