Кооперативно дело. Нормативна уредба.


Категория на документа: Икономика


 1.КООПЕРАТИВНО ДЕЛО. НОРМАТИВНА УРЕДБА

Кооперациите се проявяват като форма на сдружаване на дребни стокопроизводители, които запазват своята обществена и политическа свобода и разкрепостяват техните стопански и творчески инициативи.

Като сдружение на физически лица кооперациите имат за цел съвместно осъществяване на някакъв вид дейност променлив брой членове и променлив размер на дяловия капитал.Като стопанска форма кооперациите са стопански предприятия имащи за цел увеличаване на доходите и развиване индивидуалните стопанства на своите членове.

В България закона за кооперациите е приет през 1970 г. по образец на немската кооперативна школа.

Управленските органи на кооперацията са Колективни управленски и Индивидуални управленски. Към Управленските спадат Общото събрание, Управителния съвет и Контролния съвет. Колективните управленски органи могат да бъдат Председател на кооперацията, Ръководителите на съставните звена.Най- важния управленски орган е Общото събрание , което изразява самоуправлението на една кооперация. Решенията и отговорностите, които има Общото събрание се свеждат до приемане, изменение и допълване устава на кооперацията, избор на председател , Управителен съвет и Контролен съвет. На общото събрание се приемат нови членове и се изключват такива, вземат се стратегически решения относно интегрирането с други структури. Oбщото събрание се състои от всички членове, като може да се замества от събрание на пълномощници, избрани по норма на представителство, определена в устава, когато неговия състав е повече от 200 членове и тогава броя на пълномощниците не може да бъде по-малък от 70 души. Събранието на пълномощниците има всички права на Общото събрание. Управителния съвет ръководи непосредствената дейност на кооперацията в пълно съответствие с Устава и решенията на Общото събрание. Към него могат да се създадат различни комисии и експертни групи за решаването на различни стопански и икономически проблеми. Контролния съвет осъществява контролни функции по изпълнението на устава и по изпълнение решенията на Общото събрание. Председателя на кооперацията я представлява и изпълнява решенията на Общото събрание и Управителния съвет по воденето на дейността.

Учредяването на кооперацията става след приемане на Устав и Председател. В състава й влизат най малко седем дееспособни физически лица наречени членкооператори.Имуществото на кооперацията се формира според чл.32 от Закона за кооперациите от встъпителните вноски на членкооператорите, като размера им се определя и вписва в Устава при учредяването на кооперацията. Тези вноски не подлежат на въстановяване. В Устава на кооперацията се уреждат въпросите отнасящи се до наименованието, седалището, адреса на управление, предмета на дейност на кооперацията, условията на който трябва да отговарят новоприетите членове, техните права и задължения, реда на вземане на решения, размера на встъпителните и дялови вноски, начина на разпределени е на печалбите, загубите и дивидентите, създаване на фондове с различно предназначение и определяне на техните размери, реда на разпореждане с имуществото на кооперацията, основанията и начините за прекратяване на членство. В устава могат да бъдат уредени трудови и осигурителни отношения между членкооператорите и кооперацията с действащото трудово и осигурително законодателство.

Регистриране на кооперацията се извършва в регистъра на службата по вписванията към Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието. За регистрацията е нужно писмено заявление, списък на всички членове с техните лични данни, протокол от Общото събрание , приет Устав и образец от подписа на председателя.

2.КООПЕРИРАНЕ В АГРАРНИЯ СЕКТОР

Кооперациите възникват като форма на задружен труд. Принципите върху, които са изградени са: самопомощ, взаимопомощ, равенство, доброволност, равноправие, недискриминация, дълг пред обществото.

Кооперативното движение в България възниква още през средата на средните векове. Сдружения под формата на жътварски чети, градинарски сдружения, овчарски къшли, селски каси, селски хамбари са възниквали по икономически и обществени причини. Аграрната реформа, която се провежда след освобождението развива земеделието като фермерски тип със свободен пазар. Занаятите и търговията се развиват и вратите към европейските пазари се отварят. Местните производители достойно се конкурират с европейските. Формите на бизнес се развиват и се появяват ЕТ, ТД, СД. Новоприетата Търновска конституция гарантира правата и свободите на гражданите. В България първата кооперация е създадена в село Мирково, Пирдопско на 26.10.1890г. и е наречена "Мирковско взаимодавно, спестовно земеделско дружество ОРАЛО". Кооперацията е от типа Райфайзен-представител на Немската кооперативна школа от типа Земеделска кредитна кооперация. В Търговския закон все още не е съществувала кооперацията като правна форма и кооперацията от село Мирково е регистрирана като Акционерно дружество, но Устава отговаря на всички изисквания за кооперациите.През 1919-1923г. кооперативното движение се разраства бързо след застоя си по време на войните от 1912-1918г. Управлението на Александър Стамболийски насърчава развитието на кооперативното дело, разширява се Агроикономическия факутет към Софийския Университет с обучение по кооперативно дело, създават се нови училища по земеделие, въвеждат се застраховки срещу градушки и природни бедствия.

През 1978г. съгласно устав на П. Икономов се организира създаването на държавни кредитни учреждения, наречени земеделски каси, които имат за основа общополезните каси. Указа е одобрен от княз А.М.Дондуков-Корсаков, които по това време е ръководител на временното Руско управление в България. Земеделските каси започват своята дейност през 1879г. с кредит от 500 000 лева от БНБ. Дейността на земеделските каси се свежда до отпускане на кредити на земеделските стопани, откриване на текущи сметки на земеделските кооперативни организации и доставяне на земеделски оръдия и машини на земеделските стопани при 9% лихва и срок на изплащане от една до две години. През 1888г. земеделските каси поемат дейността на така наречените сиротски каси. През 1896г. с помощта на външен заем от 23,8 млн. лева средствата им се увеличават. Усилената дейност увеличава капитала им до 47 млн. лева през 1897г. Започва отпускане на кредити за мелиорации през 1889г, а през 1897г. започва и отпускане на общински кредити.Земеделските каси се ръководят от Централно управление в София и срещу комисионна извършват операции на БНБ в селища, в които няма нейни клонове. Освобождаването на земеделското население от лихварство и неговото подпомагане земеделските каси извършват чрез предоставяне на евтини и достъпни кредити.

През 1903г. е учредена Българска Земеделска Банка- БЗБ чрез преустройството на земеделските каси, които стават нейни клонове. Започва организиране и снабдяване на населението с промишлени стоки, земеделски продукти, откриват се мелници, млекопреработвателни заведения и други. Земеделските каси постепенно прерастват в кооперации с всестранна дейност като броя им през1934г. стига до 1653 с 165 952 члена, а в края на 1944г. те представляват 63% от всички кооперации в България.

Класификацията на кооперациите в България се извършва според предмета на осъществяваната дейност и масовостта на присъствието на даден вид кооперации в кооперативната практика. В селското стопанство на България кооперациите са кредитни и обслужващи. В обслужващите са включени потребителските, застрахователните и производствените.

Кредитните кооперации се създават с цел набиране на свободно парични средства и за кредитно обслужване на техните членове. По този начин земеделските стопани могат да поучат достъп до кредитен ресурс при сравнително изгодни условия. Право на кредитен ресурс имат само членкооператорите, които са равнопоставени по отношение формиране капитала на кооперацията. Дейността на този вид кооперации се осъществява със собствени средства, със средства банковите институции и със средства под формата на влогове от техни членове и такива, които не са членове.

Потребителските кооперации предоставяли на своите членове два вида стоки. На първо място това са били стоките, които имат характер на средства за производство и са се използват в земеделския производствен процес. Втората група са били стоите за потребление и за бита в селските домакинства. По тази причина тези кооперации са били наричани още снабдителни доколкото част от тяхната дейност фактически се е свеждала до снабдяването на техните членове с торове, препарати, семена и други. С течение на времето в дейността на потребителните кооперации настъпват промени като най-съществената се свежда до това, че те започват да продават и на нечленове. Тази дейност е била регламентирана Устава, където е записано такава част от стоките да с продава на членове и каква на такива , които не са членове.

Застрахователните кооперации се основават на кооперативния принцип за взаимопомощ. Видовете застраховки са срещу пожар, срещу природни бедствия, смърт по животните и други. Причината за появата на тези кооперации е установилата се в система за застраховане, която винаги подценява размера на нанесените щети. Кооперациите застраховат имуществото на членовете с по ниски вноски и с реални обезщетения. Централния земеделски застрахователен институт е създаден от тези кооперации през 1903г.

Производствените кооперации се създават за съвместно производство на определена земеделска продукция като за целта членовете й обединяват част от своите поземлени ресурси, част от трудовите и капиталовите си ресурси. Този вид кооперации предоставят редица ползи за своите членове като: уедряване на производството и съответните ползи от мащаба на производството; възможност с помощта на мобилизирания аграрен капитал да се закупят земеделски машини и цели комплекси от такива; възможност за най-ефективно използване и поддръжка на техниката на основата на уедрените земеделски парцели;увеличение на производителността на труда на основата на механизацията на земеделските работи; възможност да бъдат реализирани различни социални придобивки за членкооператорите. Производствените кооперации служат за улеснение на производството,частично производство и реализация, пълно производство, маркетингови дейности,консултантски дейности.

3. КООПЕРАЦИИТЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Кооперацията като определение е формулирана според Европейския кооперативен съюз като автономно сдружение от хора, които доброволно обединени задоволяват общи икономически, социални и културни нужди и желания чрез демократично и общопритежавано предприятие. Доброволното сдружаване, доброволното напускане на кооперациите от членовете, демократичната структура, мажоритарното вземане на решения, равноправното разпределение на резултатите са отличителните характеристики на съвременната кооперация. Кооперациите в страните членки на Европейски съюз са различни, което произхожда от законодателството на дадена страна, нейните традициите , големината на предприятието, сектора в които се развива и други фактори. Въпреки различията една кооперация може да работи в почти всяка област, в която има хомогенни групи и общи нужди.

Кооперацията има следните параметри; може да съществува когато обединени фермери ще включат ресурси на разумни цени и ще добавят стойност към продажбата на продукцията; когато членовете са потребители и ползите ще са наличие на качествени стоки на разумни цени; когато членовете са търговци позите ще са ефект от мащаба при продажбата; когато членовете са работници позите ще са участие в управлението на предприятието и възнаграждение за техния труд; когато членовете за заемополучатели и спестители, ползите ще включват разумна възвращаемост на спестявания и разумен лихвен процент при кредитиране; когато членовете са производители ползите ще са достъп до пазарите за произведената от тях продукция.

Кооперациите през 20 век нарастват . В повечето от страните членки на Европейския съюз те са значителна част от икономическия и индустрията, като например през 1996г. в Холандия пазарния дял на кооперациите в земеделието е 83%, във Финландия 79%, в Италия55%. Дела на кооперациите в горското стопанство в Швеция е 60%, в Финландия е 31%. В търговията на дребно пазарния дял на потребителните кооперации във Финландия е 35,5%, а в Швеция е 20%.

Трите вида капитал: природен, физически и човешки са само част от процеса на икономическия растеж, тъй като не отчитат начина по които икономическите актьори си взаимодействат. Социалният капитал на макроравнище включва институциите, връзките, поведението , които чрез взаимодействията между личностите допринасят за социален и икономически растеж.

Сдруженията на физически лица и/ или предприятия вярващи в справедливостта, демокрацията, равноправието , които чрез общите си интереси са обединени в кооперации са важно средство за създаването на градивни елементи на социалния живот. Предимствата на кооперациите пред търговските дружества се изразяват в груповите интереси , по-голямата заинтересованост на членовете като собственици, ниския икономически риск и показват тяхното бъдеще в съвременния свят.

Използвана литература:

Лекции по дисциплина Проектиране и изграждане на инвестиционни обекти

Лекции по дисциплина Кооперации -преподавател проф. Н.Вълчев



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Кооперативно дело. Нормативна уредба. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.