Консулско представителство


Категория на документа: Икономика




Консулско представителство

Може да се каже, че консулското право и консулския институт са исторически категории и възникват тогава и там, където и когато се създава държавата. Затова и именно с нейното развитие и изменение се променя и консулската институция. Институтът на консулското право възниква дълго време преди появата на постоянните посолства. Появата на някакви зачатъци на консулства следва да се отнесе към епохата на робовладелския строй, когато се е породила необходимост от защита на чужденците. Тогава на практика всеки чужденец се е разглеждал като враг.

Още тогава на консулството са присъщи и някои общи черти. Той възниква в резултат на развитието на търговските отношения между държавите. Консулите са назначавани както от висшите държавни органи, така и от общини, а сроковете за пребиваване в приемащата държава са различни. Разликата в задълженията на консулите и на вицеконсулите не съществувала, макар като правило вицеконсула да е бил лишен от правото да влиза в официални отношения с правителството на държавата на пребиваване. Преди да започне своята дейност, консулът бил длъжен да получи съгласието на местната власт това съгласие се дава под формата на були, дипломи и привилегии, а в Западна Европа такъв вид акт получава наименованието екзекватура, което се употребява и днес. В задълженията на консула влизали: да защитава своите съотечественици от нанасяне на обида от страна на местната власт и на местните жители; да наблюдава за изпълнението на договорите, сключени между държавите; да наблюдава за спазване от съотечествениците му на законите както на изпращащата страна, така и на приемащата държава. С почвата на дипломатическите представителства институтът на консулството загубил политическия представителен характер и свързаните с това права и привилегии. Област на дейността на консула станали търговията, индустрията и корабоплаването. Интересното е, че държавите в по-ново време, които се стремят да развият търговските отношения и в същото време да изразходват за това колкото се може по-малко средства, започват да използват както щатни, така и нещатни консули.1

Консулският институт е призван да развива мирните отношения в сътрудничество между отделните страни и народи. В преамбюла на Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. са взети под внимание целите и принципите на Устава на ООН относно суверенното равенство на държавите, поддържането на международния мир и сигурност, развитието на приятелските отношения между държавите. В този смисъл са формулирани и вътрешнодържавните нормативни актове по консулските въпроси на редица държави. Между дипломатическите и консулските отношения съществува тясна връзка, но не и идентичност. Връзката се изразява в това, че установяването на дипломатическите отношения между две страни, според съвременното международно право и практика, означава и създаването на консулски отношения при условие, че няма някаква друга уговорка.2

Когато между две държави няма установени официални дипломатически отношения, то това не означава, че не е възможно съществуването на консулски такива между същите страни. В подобни случаи на консулските представители се възлагат и редица политически функции, които са характерни за дипломатическото представителство. Това е и възможност, която е предвидена в чл. 17 на Виенската конвенция за консулските отношения, където е посочено в т. 1 "В държава, където изпращащата страна няма дипломатическо представителство и където тя не се представлява от дипломатическо представителство на трета държава, консулското длъжностно лице може със съгласието на приемащата държава и без изменение на неговия консулски статут да бъде упълномощено да извършва дипломатически действия. Извършването на такива действия от консулското длъжностно лице не му дава никакво право да претендира за дипломатически привилегии и имунитети". Същевременно при разглеждане на общото между консулите и постоянните дипломатически представителства трябва да се посочи, че консулският институт има и свое самостоятелно място и значение. В този смисъл трябва да се има предвид не само възможността от установяването на консулски отношения между две държави без наличието на дипломатически такива, но и от безспорното положение в съвременното международно право, че прекъсването на дипломатическите връзки не води и до преустановяване на съществуващите консулски отношения. Това е заложено в т. 2 на чл. 2 от Виенската конвенция.3

За осъществяването на консулските отношения във всяка държава е изграден съответния консулски апарат, който като правило се състои от две части. Първата част е централният консулски апарат, който се намира на територията на съответната държава и по принцип е структурно звено в Министерството на външните работи. Този централен апарат може да бъде в структурно отношение и към друг държавен орган. На практика централният консулски апарат има предназначението да координира, ръководи и контролира цялостната консулска дейност на своя страна, включително и на нейните консулски представителства в чужбина. Същевременно този централен апарат изпълнява и конкретна самостоятелна оперативна дейност. В това отношение могат да се посочат такива негови консулски функции, като легализация на документи, издаване на паспорти, визи и пр. Втората част е задграничният консулски апарат. Това на практика са консулските учреждения на дадена държава в чужбина. Те от своя страна се разделят на два вида: консулски отдели и консулски представителства. Първите са към постоянните дипломатически представителства, т.е. те са тяхно структурно звено, занимаващо се със консулски въпроси. Вторите - консулските представителства често се наричат само консулство.4

В редица случаи консулствата съществуват отделно или дори паралелно с постоянното дипломатическо представителство. Тази самостоятелност е обусловена от спецификата на задачите, които има да решава този орган за външни отношения на държавата. Всъщност характерното за консулското представителство в сравнение с дипломатическото е, че първото не представлява своята страна по всички взаимоотношения в политическата област. Консулското представителство и дейност са по-ограничени. Те нямат тази характерна за дипломатическите представителства всеобхватност и компетентност. Консулските функции се разпростират само в областта на специфични интереси на държавата. Естествено, когато между две държави има само консулски отношения то това представителство в една или друга степен ще изпълнява функциите и на дипломатическо, даже и по въпросите на политическите взаимоотношения. За изясняване същността на консулското представителство трябва да се знае, че то е такъв държавен орган в чужбина, който представлява държавата не толкова по въпроси на своята страна като цяло, а само с такива, които се отнасят до едни или други нейни интереси или пък с въпроси, касаещи отделни юридически или физически лица на представляваната държава. Затова може да се приеме определението, че консулските представителства "това са специфични органи на една държава, намиращи се на територията на друга държава със съгласието на последната, чиято цел са защита на икономическите и други интереси на назначилата ги страна, на нейните юридически лица и граждани".5

Въпреки, че все повече се засилва тенденцията консулските отношения между държавите да се осъществяват чрез техните дипломатически представителства, продължават да съществуват и отделни самостоятелни консулства. Това се отнася особено до такива консулства, които се намират в райони където има много граждани на представляваната държава или пък лица от същата народност.6 След установяването на консулските отношения двете държави сключват двустранен договор, в който се уреждат редица конкретни въпроси като: седалището на консулството; клас на консулството; ред за назначаване и прекратяване на функциите на шефа и другите членове на консулския персонал; консулския окръг, в който консулското представителство осъществява своите функции; статусът на почетните консулски длъжности; обема на предоставените привилегии и пр.7

Общоприето е според международното право и практика, че консулските представителства биват: генерално консулство, консулство, вицеконсулство и консулско агентство. Най-високия клас на консулското представителство е генералното консулство. Учредяването на този тип консулства означава, че на съществуващите консулски отношения между съответните държави се придава възможно най-голямо значение. Генералното консулство в дадена страна може да бъде едно или повече.8 Следващото в йерархията на консулските отношения е консулството, което е по-нисък клас. Откриването на консулството в даден район означава, че съответните държави считат за необходимо учредяването на такова представителство, но не му придават възможно най-голямо значение. Допуска се при споразумение между приемащата и изпращащата държави консулството да бъде трансформирано в генерално консулство. Вицеконсулството е трето в йерархията и е подчинено на консулствата с по-висок ранг. Това обаче не изключва възможността вицеконсулството да бъде и самостоятелно консулско представителство. Консулското агентство е най-нисък клас измежду консулствата и подобно на вицеконсулството може да бъде структурно звено на консулството от по-висок клас. Но могат и да бъдат самостоятелни консулски представителства.9

Виенската конвенция за консулските отношения подразделя и шефовете на консулствата на четири класа: генерални консули, консул, вицеконсули и консулски агенти. Генералният консул може да ръководи едно или повече консулски представителства в приемащата държава, за което обаче трябва да има пълномощно от изпращащата държава. Без такова пълномощно генералния консул е само консулски представител с най-висок консулски клас, което има само престижно, протоколно значение.10 Ако консулът има в подчинение вицеконсулство или консулско агентство, трябва да има в съответно изрично пълномощно. Вицеконсулът обикновено работи като помощник на ръководителя на консулското представителство с по-висок клас. Но това не означава, че той не може бъде шеф на отделно самостоятелно консулско представителство. Консулския агент е най-ниския консулски клас и като правило се занимава с помощна консулска дейност, същевременно той може и да бъде ръководител на консулското агентство. Във връзка с тези класове, които имат ръководителите на представителствата, трябва да се обърне внимание, че когато те не са титулярни шефове на представителство, а само лица, които ги заместват с временни правомощия, то тогава е допустимо изпълняващия длъжността шеф на консулското представителство да има клас, който да не съответства на съответно консулство.11

Във Виенската конвенция за консулските отношения и международно правната доктрина като цяло не употребява наименованието консулски рангове. Тези рангове са служебни степени, които се дават съгласно националните законодателства на държавите, за да разграничи едно длъжностно лице и неговото служебно положение от други длъжностни лица. Консулското представителство за разлика от дипломатическото такова е пълномощно да представлява изпращащата страна само в консулския окръг, т.е. върху част от територията на приемащата държава. В това отношение според Виенската конвенция изразът "консулски окръг" означава района, определен на консулството за изпълнение на консулските функции. Консулският окръг и местонахождението на консулското представителство се определя със споразумение между приемащата и изпращащата държава.12

Персоналът на консулското представителство включва три категории лица: консулските длъжностни лица, консулски служители и обслужващ персонал. Към първата категория (консулските длъжностни лица) се числят всички лица, включително и шефа на консулството, на който е възложено осъществяването на консулските функции. Консулските служители са втората категория, като на тях е възложено да изпълняват административна или техническа дейност (преводачи, счетоводители и др.). Третата категория, тази на обслужващия персонал обхваща онези, които се занимават с обслужващата дейност за нуждите на консулството (готвачи, градинари, хигиенни работници и пр.).13

Съгласно Виенската конвенция (чл.1, т. 2) съществуват две категории консулски длъжностни лица: щатни и почетни. Институцията на почетните консулски длъжностни лица има факултативен характер. В това отношение при разработването на Конвенцията, е общопризнато правото на всяка държава да решава свободно дали ще назначава или приема почетни консулски длъжностни лица. Пак според същата Конвенция, независимо от това, към коя категория са ръководителите на консулството (щатно или почетно, нещатно консулско длъжностно лице) статута е еднакъв. Почетните консули осъществяват същите функции, както и щатните, но държавите могат да ги разширяват в националните си актове или двустранни международни договори, улесненията, привилегиите и имунитетите прилагани от щатните консулски длъжностни лица са почти същите, които се предоставят на почетните консули. Една от основните разлики е, че всъщност на семейството на почетния консул не се предоставят имунитети и привилегии.14

Почетните консулски длъжностни лица, както и щатните такива разполагат с привилегии и имунитети върху: защитата на консулските помещения; освобождаване от митнически сборове; освобождаване на помещения от данъци; неприкосновеност на консулския архив и документи и др.15 Дейността на почетните консули трябва да се осъществява в интерес на развитието, на стимулирането на двустранните икономически, търговски, културни и научни отношения. Министерския съвет на Република България назначава и освобождава почетните длъжностни лица. Министърът на външните работи внася предложение за назначаване или за освобождаване на почетното длъжностно лице. Недопустимо е почетните консули на Република България да изпълняват функциите едновременно на почетен консул и на друга държава. Допустимо е почетните консули да бъдат както български граждани, така и граждани на други държави. Те имат възможност едновременно с консулската дейност да се занимават професионално и с друга работа.16

Почетните консули изпълняват следните функции: водят и поддържат регистър и картотека, в които вписват българските граждани, постоянно пребиваващи в приемащата държава на територията на консулския окръг; оказват съдействие за освобождаване, придобиване и възстановяване на българско гражданство; приемат документи за издаване на задгранични паспорти на български граждани постоянно живеещи в приемащата държава на територията на консулския окръг и др. След като получи изрично разрешение за всеки отделен случай от дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи, почетното консулско длъжностно лице издава пасавани (пътни листове) на български граждани за завръщане в Република България; издава, продължава или анулира визи на чужди граждани; внася промени в издадени български входно-изходни визи. Предвидено е задължението на почетните консулски длъжностни лица да осигуряват за своя сметка помещения, съоръженията и оборудването, които са необходими за изпълнението на функциите им. Когато функциите на почетния консул на република България в чужбина са прекратени, негово задължение е да предаде архива и цялата документация, свързани с дейността му. Предаването се извършва на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава.17

Използвана литература

* Борисов, О. Дипломатическо и консулско право С., 2011
* Владимиров, И. Дипломатическо и консулско право С., 2007
* Машев, Д. Консулско право С., 1993

1

 Владимиров, И. Дипломатическо и консулско право С., 2007 с. 62-64

2

 Машев, Д. Консулско право С., 1993 с. 13-14

3

 Пак там, с. 14-15

4



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Консулско представителство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.