Комуникация. Комуникационна активност. Получател (предназначение)


Категория на документа: Икономика


ВУ "АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ" ГР. ПЛОВДИВ
СПЕЦИАЛНОСТ "ИКОНОМИКА НА ТУРИЗМА"

КУРСОВА РАБОТА ПО "ФУНКЦИОНАЛНОСТ НА СОЦИАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ"

ТЕМА: "КОМУНИКАЦИЯ. КОМУНИКАЦИОННА АКТИВНОСТ. ПОЛУЧАТЕЛ (ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ)"
АВТОР: ПРОВЕРИЛ:

ФАК.№ 111412110013 ПРОФ. БРАТАНОВ
ІІІТИ КУРС,
ПЛОВДИВ
НОЕМВРИ 2012
СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Съдържание 1 стр.
2. Увод 2 стр.
3. Комуникация 3 стр.
4. Комуникационна активност 6 стр.
5. Получател (предназначение) 7 стр.
6. Заключение 9 стр.
7. Използвана литература 10 стр.
8.
УВОД:

Комуникацията играе изключително важна и съществена роля, както в живота на всеки един от нас, като отделен индивид, както и като част от обществото, което всъщност всички ние съставляваме. От древността и до днес хората имат нужда да комуникират по между си, както и необходимост от същото, за да организират живота си като цяло, пък и чисто ежедневно. Тази толкова важна част от живота ни е наука, която може да бъде пренесена и изучавана във всяка дейност от човешкото съществуване, поради прекомерната си важност и същевременно с това обхватност. Всяка дейност на човека спрямо друг такъв е посредством комуникация, която във всеки конкретен случай може да бъде различна, в зависимост от нуждата и предназначението. Като за мен е задължително да отбележа, че вербалната комуникация е само малка част от цялата такава. Езикът на тялото, отношението, емоцията, чувствата са неща, които могат и неизменно се предават в общуването, остават невидими за очите, но могат да се открият в съдържанието.

Това, което човек "говори", когато всъщност "мълчи", е може би най-важното, което трябва да бъде казано! Това, което никога няма да чуем, но ще видим в разплаканите детски очи, е онова, което може да накара света да се върти в обратна посока по отношение на случващото се между всеки едни от нас. А нашите волеизявления са проекция на идващия утрешен ден, такъв какъвто искаме да бъде и такъв какъвто очакваме.

Ако си поставим за задача, да комуникираме по между си отговорно и водени от мисълта и отговорността за значимостта на случващото се в един такъв процес, бихме живели значително по-качествено като индивид. А ако проектираме това отношение във връзка с масовата комуникация можем да достигнем до кардинални промени в цялото ни общество! Нека това постави началото на поетата от мен задача за разглеждане на комуникацията.

1. КОМУНИКАЦИЯ

Под комуникация се разбира двустранен процес на информация. Взаимодействие между участниците в съответния процес на размяна (обмяна) на мисловно съдържание и емоции, с цел при това да бъде променена дейността на същите лица по определен начин. Комуникацията е свързана с човешкия живот. Човешкият език е средство, чрез което хората организират контактите си с външната среда. Той може да се запази и за следващите поколения, следователно миналото може да бъде реконструирано, а бъдещето използвано и прогнозирано. Цивилизацията, изградена от хората зависи от системата от символи и от тяхната циркулация между отделните членове на обществото.

"Комуникация" и "общуване" не се покриват, въпреки факта, че "комуникация" се превежда точно като "общуване". Общуването може да бъде разгледано като съставено от противоположно насочени дейности. Тук "дейност" се фундира в "действие", а специфичното за социума са рационалността, предполагаща адекватност, целенасоченост-та, предполагаща същото, активността на действието. От една страна, дейността се проявява като компонент на общуването, а, от друга - понятието "дейност" има по-универсален характер от "общуване". За "общуване" се говори само на нивото на междуличностните отношения. "Дейност", напротив, е понятие, което може да бъде отнесено към социалното взаимодействие на всяко структурно ниво.

Независимо от насочеността, от целта й всяка дейност в социума има силно изявен информационен аспект -тя е рационална, т.е. подчинена е на определен "модел на потребно бъдеще", а това означава - на определено информационно образувание. Като "акт" дейността съдържа в себе си активността, способността за осъществяването си като своя иманентна характеристика, слива се тази характеристика, а тя изисква наличието на информация, която да я осигури. Целенасочеността на дейността може да бъде обяснена единствено чрез нейната адекватност, а за адекватност говорим само при наличието на информация. Противоположно насочените дейности при общуването изискват координация, а това означава обща за двете страни информация. Въздействието на всяка от страните на взаимодействието върху другата, благодарение на наличието на тезаурус и код, се превръща в информация.

Преди да осъществим желаната комуникация, за да постигнем максимална ефективност, би трябвало да изясним някои важни момента, а именно:

- целта на "нашата" комуникация и ефекта ѝ - да определим търсеното въздействие върху получателя.

- подхода за създаване на съобщението-символ.

- формата, под която ще предоставим съобщението-символ, за да улесним възприятието на реципиента.

И трите етапа за изключително значими за успеваемостта ни. Без да имаме целева група нашето съобщение-символ не би могло да функционира, защото не е адресирано. Не можем и не трябва да подадем сигнал без да търсим ефект-това доказва безсмислеността на сигнала. Разбира се, избирайки вида съобщение, ние всъщност избираме най-близката форма, която да достигне и да бъде асимилирана от получателя. Когато сме създали съобщението-символ, остава да намерим и най-успешният начин да го предадем, без да затрудняваме адресата, а напротив- да ускорим усвояването на информацията.

Предмета на комуникацията се дефинира като обект, явление или процес/събитие, част от заобикалящия ни свят, асоциация за теоретична рефлексия или мисловна дейност. Предметът на комуникацията съдържа идеята или темата на самата комуникация, той е обект на вниманието на адресатите, нещо, което го интригува или адресанта е сигурен, че ще го заинтересува в течение на комуникационния процес. Предметът на комуникационния процес би могъл да засегне теми и проблеми от всички области на науката, културата, изкуството, историята и абсолютно всяко нещо- причина да започнем разговор или да се пласира като идеология. Естествено темата предопределя и формата за поднасяне на информацията. Бихме могли да разграничим четири типа съдържание на съобщението-символ:

- Индикативен/информационнен тип: новини,статии на научна тематика и информационни статии, тук включваме и информация, плод на личния опит на адресанта.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Комуникация. Комуникационна активност. Получател (предназначение) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.