Комуникации и връзки с обществеността


Категория на документа: Икономика


Псевдосъбитие - пиар специалистите не само предлагат факти и дават информация за събития, но във взаимоотношенията с публиките могат само да организират и предизвикват събития, чрез посредничеството на медиите. Следователно събитията, които се провеждат от специалистите трябва да заинтересоват медиите. Тази техника се смята за една от най- успешните, защото дава възможност за по- голямо въображение, за оживяване на събитието. Философията на тази техника е да спечели медии, а посредством тях и публиките, като така представи новината, че тя да заработи, чрез построяване изкуствено едно събитие. Способността да събираме и предаваме информация не означава, че сме я осмислили. Именно псевдосъбитието има за цел да осмислим предоставената информация, чрез ефекти, трикове. То задоволява в известен степен глада на хората за илюзии. Трябва да бъде представено като спонтанно случващо се и да прилага максимата: "Ако не достигат новини, то трябва да бъдат създадени". Като организирано събитие псевдосъбитието се планира и се създава изключително, за да влезе в информационните блокове. То трябва задължително да съдържа качествена новина, която да гарантира попадането му в мадиите. При него трябва да се отговори на въпроса: "Заслужава ли то да бъде новина?", а не " То истинско ли е?". Трябва да се подготви така, че все едно се е случило. Връзката му с реалната действителност е двусмислена, т.к. от една страна то отговаря на реални факти, данни и в същото време съдържа илюзорни моменти. Макар че то трябва да изглежда като спонтанно, трябва да бъде сериозно организирано. Характерна черта е то да съдържа драматичен елемент. За да се прояви този драматизъм се изисква специална подготовка на участниците в него- става въпрос за способностите и качествата им да отреагират на заложени от организаторите неща.
Псевдосъбитията могат да бъдат повторени, за да се засили впечатлението от тях. Те винаги са съпроводени с реклама, с разгласяване. Те са по- убедителни, защото почиват на идеятаи се планират така, че да бъдат разбрани. Може да се твърди, че едно псевдосъбитие може да породи друго такова. Тази възможност трябва много добре да се използва от специалистите, защото чрез поредица от псевдосъбития се създава една доминанта в нашето съзнание, която е от полза за организаторите. Псевдосъбитието може да се уприличи на спектакъл, който е ориентиран към достъп за конкретна цел. То може да използва присъствието на ВИП персони или други значими личности и около това присъствие да внуши предварително подготвените си послания за да внуши определена цел. При събитието се излиза от ротинния образ на организацията. Може да се използва при награждаване, откриване на нови обекти, юбилей на организацията и т.н. То трябва да има план- сценарий, задължително да осигури присъствие на известна личност, присъствие на медии и да бъде широко разгласено, за да има присъствие и на хора. Разгласяването му трябва да е насочено към групите хора, които имаме намерение да атакуваме чрез него. Медиите също трябва да се използват за разгласата му.

Публична реч - една от най-ефектните техники.Предимствата и са, че осигурява пряка връзка между представителя на организацията с аудиторията, която дава възможност да бъде силно убеждавана.Спома-
га да се персонализира организацията, т.к. в много случаи тя има смътен образ или е безлична.Има възможност за диалог, чрез който организацията може да подчертае своята откритост и да заяви своето желание за конструктивен участник в живота на обществото.
Предимства-ако се използва добре, освен че носи престиж на говорителя, носи престиж и на организацията.Ефектът на публичната реч иде от факта, че очовечава организацията.Човекът, който излиза да говори, прави заявка за съдействие от страна на публиката към организацията, преодолява посредниците между публиката и организацията, увеличава репутацията, защото показва желание за постигане на съвместимост между публиката и организацията.Всичко това става благодарение на диалога, който е възможен в реално време.
Публичната реч допълва вербалната информация с невербални комуникации, които допълнително стимулират активността и мисленето на публиките.Публичната реч изцяло се подчинява на организаторското майсторство.Написването на една добра реч преминава през няколко етапа:
- започва се със задаването на въпроси към самия докладчик;
- събира се информация за мястото на произнасянето на речта и аудиторията, която ще се събере;
- вниманието се концентрира върху конкретна отделна тема;
- текста се съобразява с човешкия глас;
- мисли се за това, което ще впечатли аудиторията, а не затова кой произнася речта,не трябва да има повторения, трябва да се прецени дали около личността на оратора има смущаващи факти;
- речта трябва да бъде прослушана преди да бъде произнесена и трябва да се спазват следните изисквания:
1. Темата трябва да е актуална, т.е. проблемите да представля-
ват интерес за слушателите,За да се постигне това трябва да се знаят характерите на аудиторията, да се подберат точни аргументи.

2. Трябва да се знаят интересите на публиката и акцентите в речта да съвпадат с тези интереси.Непознаването на аудиторията се превръща в сериозна комуникационна бариера в 2 насоки - публиката да бъде подценена или надценена.И в двата случая се получава разминаване в очакванията, както на оратора, така и на слушателя.Ако се познава аудиторията може да се предаде личностен характер на словото - създаване на чувство, че речта е написана специално за отделния човек.Добрата реч трябва да съдържа хармония между рационално и емоционално, т.е. рационално построените доводи трябва да се произнасят с известна доза емоционалност, за да въздействат по-силно, т.к. в много случаи емоционалното възприемане е преди рационалното.Емоционалното изложение се получава освен чрез модулация на гласа и чрез разнообразно темпо, различни ритми в речта.
Рационалното построяване на речта е свързано с:
1.Ефектен увод, който трябва да прикове вниманието на слушателите още в първите минути. В него се очертава поставената задача. Желателно е с мярка да се използват духовити фрази, за да се грабне вниманието.
2.Речта трябва да зажърши с оригинално заключение, което има за цел да затвърди доброто впечетление от увода или да възвърне вниманието, ако то е загубено по време на изложението.
3.Речта не трябва да е многословна и да съдържа повече информация от колкото може да се възприеме. Тя не трябва да е продължителна, за да не доскочае. Трябва да е написана, за да може да се репетира, но да не се чете пред аудиторията. Четенето лишава оратора от непосредствено общуване със слушателите.
4.Речта трябва да е съдържателна, лаконична и стегната. Желателно е в нея да се избягват баналностти и декларации.
5.Трябва да е съобразена с мястото и повода, по който се произнася. Може да се произнася строго официално или емоционално. Тя въздейства не само със съдържание, а и с поведение на говорещия. Жестовете и поведенията, усмивките, играта с гласа на говорещия, носят допълнителна информация и още повече дават нюанси на различни чувства. Поведението може да стимулира позитивни оценки, да подскаже отношението. Много е важно да се преценят интунациите и смисловите акценти, като се има предвит структурата на речта. Хубаво е при подготовката на речта пиар специалиста да я формулира, използвайки психотехника и прилагайки театрални методи. Хубаво е да се използват умели паузи, да се провокира въображението на слушателите, чрез умело използване на емоциите, да се усили чувството на кумоникация като чрез използване на тембъра се внушава чувството за общност. В речта се оставят паузи, които да дадат възможност слушателите да се включат с реплика, с възглас. За да се преодолее притеснението на оратора е желателно той да репетира речта си и най- вече увода пред близки или пред огледало. Трябва да се тушират паразитни жестове или разобличаващи тикове. Това също се постига с репетиции. Персоната, която изнася речта трябва да е със задоволителен външен вид- оратора да се съобразява с аудиторията, пред която се явява. От друга страна трябва да се поглежда преди всяко излизане пред публика, за да успее да се преодолее смущението и страха. Специалистите съветват да станем приятели със собствения си страх- постига чрез внушение, че подготовката за изява със публиката е много добра.
Спонсорство, меценатство и благотворителност
Спонсорство - означава поддръжка, покровителство и е техника, която позволява да се достигне до целевите публики нетрадиционно. Според размера на финансова подкрепа биват- спонсор, покриващ изцяло проекта(100%); генерален спонсор(50%); официален спонсор(20%) и други спонсорства. Чрез това се покриват групи да говорят позитивно за организацията. Благоприятният ефект се намира на две равнища:
- Раянището на тъй наречената пряка публика, която непосредствено присъства и е свързана със спонсорираното събитие;
- Равнището на косвена публика, която се запазва със спонсорирано събитие чрез медиите.
Чрез тази технология се преследва популярност, благоприятни впечатления, подпомага изпълнението на социална философия, успява да прехвърли авторитета и образа на спонсорираното лице в образа на организацията, да отграничи от конкурентната организация организация. Трябва много да се внимава, за да няма бумерангов ефект- обекта трябва да бъде асоцииран с безспорни, позитивни ценности, за да повлияе на организацията и да я докаже като социално отговорна.
Спонсорството като техника не е алтруизъм. Тя е користна техника, която преследва конкретни цели, за да се получат определени дивиденти и позитиви.
Меценатство - за разлика от спонсорството, където има емоционална връзка с потребителите и където се търси увеличаване на печалбите на организацията, при меценатсвотоне се търси директна печалба, а по-скоро укрепване на престижа на организацията.То също подпомага определени обекти финансово, но те са ориентирани повече в сферата на изкуството, т.е. към духовната сфера.Смята се, че чрез проява на меценатство може да се компенсира дори накърнения образ на организацията.Особено е важен избора на целевата публика, сред която се намира обекта.
Благотворителността - отново е техника, която е свързана с утвърждаване на социалната отговорност на организацията.Чрез нея по косвен начин се привлича потребяване на продуктите на организацията.
Семинар - място за научни срещи и обсъждания, на което не участват случайни хора.Обикновено те попадат в обсега на медийното внимание с темите, които разглеждат, засегнатата проблематика и заради участниците в тях.Пиар специалистите използват такива семинари, за да може чрез тях организацията да попадне в медиите.В семинара има междуличностна комуникация, която позволява не само да се дава информация, а да се атакуват позиции, да се спори, да се изказват различни мнения.Семинарите се отразяват върху лидерите на мнения, които стават лице на организацията.Желателно е да се провеждат нестандартно.
Изложби и панаири - представят възможност организацията да разкрие своята възможност и да привлече нови публики, да се подобри общото мнение, да се установят контакти с представители на изпълнителната власт, да придобият представа за конюктурата - тъговска, икономическа, културна, да укрепи своите позиции сред професионалната среда, да укрепи връзките си с журналисти от различни медии и да закрепи репутацията си на просперираща, динамична, иновативна организация.Изложбите са предварително планирани.
Най-несигурното нещо е да се накара публиката да прояви интерес към изложбите и панаирите.Целта на пиара специалиста е по всеки начин да събудят интереса на публиките.
Ден на отворени врати - дава възможност хората да видят с очите си работата на една организация.Показват, че организацията е открита за социална среда.Трябва да бъдат съобразени с вътрешния живот и да не възпрепятстват деловия живот.Те много приличат на прес-турове.Разликата е в това, че те се използват само за представителите на медиите.
Факт лист - информация за организацията, която влкючва основни базови данни, биография, история за създаването на организацията, цели на организацията.Факт листа прилича на медия папката, но може да се раздава периодично, за да поддържа интереса към организацията, но данните трябва да се актуализират.
Лобизъм - процес, при който аргументирано се въздейства върху различните власти, за да се създадат благоприятни за организацията условия.В западните страни лобизъм е специален професионален отрасъл на пиар отдела, който се регулира от закони, изисква регистрация и деклариране на доходи.Свързан е с парламентарната власт.Изисква и индиректен контакт с депутати - наблюдения на парламентарни контакти, въздействие чрез лидери на мнение, натиск.

11.Вербална и невербална комуникация

Винаги живата реч е съпроводена с жестове, мимики, пози.Езикът на тялото е много по-трудно контролируем отколкото думите.Установено е, че чрез невербалната комуникация могат да се приемат и изпращат послания, съдържащи много богата информация.Изследванията сочат,че около 7% от въздействията върху хората се случват по словесен път, 38% чрез гласа и 55% чрез езика на тялото.
Елемент от невербалното предаване на информация са позите.Много често те подсказват за позиция, за истини, които могат да се прекрият чрез думите.Позите могат да характеризират говорещия като любопитен, безразличен, объркан, нерешителен, самодоволен, ентусиазиран.
Друг елемент са движенията на тялото.Те могат да излъчват неспокойствие, агресивност, съгласие, интерес, притеснение.
Друг елемент са очите, които се смятат за най-информативната част на лицето.Чрез тях могат да бъдат изпратени много нюанси на характера като тъга, радост, студенина, искреност.
Друг елемент са веждите - изключително подвижни - тяхното движение може да говори за любопитство, интерес, изненада.
Силно въздействащи върху събеседника е усмивката.Тя предава и внушава в повечето случаи настроение, което подпомага или става пречка за положителен резултат от комуникационния процес.Тя може да развеселява, осъжда, да тържествува, да отблъсква.
Мимика - лицето има приблизително 50 мускула, от които могат да станат 5000 мимически комбинации, израз, гняв, радост, отвращение.
Интонация - тя се изразява в начина, по който се поставят акцентите и се подчертава значението в общуването.
Всички тези елементи никога не са сами за себе си.При живата реч те винаги са в комбинация и затова подготвянето на речта трябва да върви успоредно с позите на тялото.Много точно трябва да се прецезират различните абзаци на речта - с какви жестове, мимики, пози на тялото? трябва да бъдат съпроводени, за да се подсили ефекта на думите.Много трябва да се внимава, т.к. живото общуване носи елемент на спонтанност.Различните послания изпращани чрез езика на тялото да не си противоречат.Това обикновено води до объркване в публиката и намалява въздействието на думите.
Облеклото - облечен по подходящ начин човек изпраща информация за своя статус.Върху облеклото слага отпечатък и професията.Смята се, че когато се обръща внимание на дрехата практически се изразява организацията, фирмената култура.В същото време в облеклото трябва да има информация за личния стил, темперамент, което да подчертае характеристики на говорещия.Когато се говори за облекло винаги се намесва и модата, като феномен влияещ в ограничено време върху облеклото.Съобразявайки се с моментните модни изисквания в публичната геокомуникация, винаги трябва да остава една консервативна част от облеклото или елемент от него, която свързва или индентифицира лицето с организацията, а това е основна цел.
Облеклото трябва задължително да се съобрази със събитието и с техниката, която се изисква за реализация на програмата, когато тя изисква живо участие.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Комуникации и връзки с обществеността 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.