Компостиране


Категория на документа: Икономика


3) изстиване;
4)съзряване.
В началото на процеса отпадъците се намират при температурата на околната среда, рН в тях е слабо кисело. В началният мезофилен стадий микроорганизмите присъстващи в отпадъците започват бързо да се размножават, температурата се повишава до 400 С и средата се подкиселява за сметка на образуването на органични киселини (табл:1)При t400° С мезофилите загиват, а термофилите започват да преобладават. Това повишава температурата до 600° С, при която гъбите умират. При t>600С биодеградацията продължава от спорообразуващите бактерии и термоактиномицетите, като рН става алкално поради отделеният амоняк от белтъците. През време на термофилната фаза най-лесно усвояемите субстрати като захари, нишесте, белтъци и мазнини бързо се изчерпват и скоростта на реакцията започва да пада след като в нея се въвличат по-устойчиви субстрати. При това скоростта на топлоотделяне става равна на скоростта на загуба на топлина, което съответства на температурата на достигане на температурен максимум. След това компостът започва да изстива. Често при компостиране на стари отпадъци се наблюдават няколко температурни максимума. Може да се каже че след температурният максимум разбъркваната компостируема купчина е достигнала стабилно състояние. Лесно усвоимите съединения вече са разградени, основната потребност от О2 е удовлетворена, компостираният материал престава да привлича мухи и паразити и не мирише на лошо защото леснодостъпните азот и сяра са свързани в новообразуваните микробни тела. През време на изстиването рН бавно пада, но остава алкално. Термофилните гъби(табл:2) от по-хладните зони отново обхващат целият обем и заедно с актиномицетите (табл:3) усвояват полизахаридите, хемицелулозата и целулозата като ги разрушават до монозахариди, които се използват от широк кръг микроорганизми. Скоростта на топлоотделяне става много малка и температурата спада до тази на околната среда.
Първите три стадия на компостирането (мезофилен, термофилен и на изстиване) протичат много бързо за дни или седмици в зависимост от типа на използваната система за компостиране. Заключителният етап - съзряване, през който загубите на маса и топлина са малки продължава няколко месеца. През този стадий протичат сложни реакции между остатъците лигнин и отпадъчните белтъчини на умрелите микроорганизми водещи към образуване на хуминови киселини. Компостът не се загрява, в него не протичат анаеробни процеси при съхранение, той не отнема азот от почвата при внасяне в нея. Крайното му рН е слабо алкално.
Очевидно е, че най-подходящата максимална температура е 55-60oС защото по-високите температури потискат повечето микроорганизми и процесът се забавя. От друга страна при 60oС се унищожават патогенните микроорганизми.
Микроорганизми, които са активни при различните трансформации от циклите на въглерода, азота и сярата (табл:1)

ЦИКЪЛ НА ВЪГЛЕРОДА
АКТИВНИ МИКРООРГАНИЗМИ
функция:
амидолитична
пектинолитична
хемицелулозолитична
целулозолитична
лигнинолитична
хитинолитична
бактерии, актиномицети, гъбички
бактерии, актиномицети, гъбички
бактерии, актиномицети, гъбички
актиномицети, гъби
гъби, актиномицети
актиномицети, гъби
ЦИКЪЛ НА АЗОТА

функция:
свързване на свободния азот
протеолитична
амонизираща
нитрифицираща
денитрифицираща
бактерии
бактерии
бактерии
бактерии
бактерии
ЦИКЪЛ НА СЯРАТА

функция:
минерализация на сярата
бактерии


Кратка класификация на гъбите, свързани с процеса компостиране (табл:2)

ФАМИЛИЯ

ВИД
Siphomycetes
Myxomycetes
Myxomycetales, Acrasiales
Mixococcus



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Компостиране 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.