Компостиране


Категория на документа: Икономика


ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ"

ФАКУЛТЕТ ПО ПРИРОДНИ НАУКИ

НА ТЕМА: КОМПОСТИРАНЕ

Изготвил:
Фак. №

Шумен
2010
Съдържание:

1. Увод / 3
2. Какво е компостиране / 4
3. От какво може да се приготви компост / 6
4. Какви условия са необходими за компостирането / 10
5. Етапи при компостирането / 12
6. Проблеми при компостирането / 16
7. Състав на компоста / 19
8. Приложение на компостирането / 22
9. Литература / 28

Увод

Понятието екология е въведено 1869г. от немския учен Ернст Хекел. Понятието екология се дава за науката, която изучава взаимоотношенията на организмите с околната среда. Тук се включват условията за влиянието на абиотичната и биотичната среда върху организмите, както и влиянието на живите организми върху средата, върху която те се намират. Понятието екология е много широко и днес почти не се изучава обща Екология, а се разделят въпросите на специфични подбрани теми като например: Растителна Екология, Животинска Екология, Агро-Екология, Морска Екология.

Дисциплината Екологична Биотехнология означава изучаване на възможностите на биотехнологията да влияе върху процесите на опазване и възстановяване на замърсената околна среда.

Проблемът с опазване на околната среда възниква още с цивилизацията на обществото. По-развитото общество създава по-големи проблеми за околната среда. Това е така, понеже човека, в своята битова, промишлена и селскостопанска дейност предизвиква изменение на физичните, химичните, биологични свойства на околната среда.

В основата на биологичното третиране на твърдите битови отпадъци са процесите, които протичат при кръговрата и обмяната на веществата в природата с активното участие на микроорганизми. Те са 2 вида:
1) аеробни - тоест компостиране
2) анаеробни - биогазификация

Какво е компостиране

Компостирането е аеробно протичащ екзотермичен процес, при които високомолекулни органични вещества (целулоза, скорбяла, лигнин, белтъци, мазнини) се минерализират, т.е. разграждат се до СО2 и Н20 и отчасти амоняка

Освободената при това енергня се използва в малка част за запазване клетъчните функции на микрофлората на компоста, в т.ч. и за изграждане на нови клетъчни вещества. По-голямата част от освободената енергия се отделя като топлина наоколо. Поради това компостиранто се придружава винаги от самозагряване на струпания материал. Например при разграждане на глюкозата до СО2 и Н2О 70 % от освободената енергия може да се превърне в топлина. Глюкозата се получава при хидролиза на целулозата и скорбялата.

В процеса на биодеградацията органичният субстрат претърпява физично и химично превръщане с образуването на стабилен хумифициран краен продукт. Този продукт е ценен за селското стопянство като органичен тор и като средство за подобряване структурата на почвата. В процеса компостиране вземат участие над 200 вида бактерии и не по-малко от 50 вида гъби. Тези видове може да се подразделят според температурният им диапазон на психрофили (t<20oС), мезофили (t=20-40oС) и термофили (t>40oС). Микроорганизмите, които преобладават в крайният стадий на компостирането са мезофили. Макар, че количеството на бактериите в компоста е много голямо (108 или 109 клетки на 1 g влажен компост), поради малките им размери те съставляват по-малко от 50 % от общата микробна биомаса. Някои видове (от род Bacillus, Clostridium) образуват ендоспори, които издържат значителни температури и изсушаване. Актиномицетите растат значително по-бавно от бактериите и гъбите и на ранните етапи от компостирането не им правят конкуренция. Те се появяват на по-късните стадии от процеса, когато станат твърде много и формират на дълбочина 10 cm от повърхността добре видим слой от актиномицети с бял или сив цвят. Те достигат до 105-108 клетки на 1 g влажен компост, което е по-малко в сравнение с бактериите. Гъбите играят важна роля в деструкцията на целулозата и състоянието на компостируемата маса трябва да се регулира така, че да се оптимизира тяхната активност. Важен фактор се явява температурата, тъй като гъбите загиват при t<55oС. Сред гъбите са отделени както термофили (растат при t=50oС), така и мезофилни (растат при t=28oС). След понижаване на температурата те отново са разпространяват из по-хладните зони по целия обем. Обикновено след 50 дни от началото на компостирането нараства броят на целулозолитичните и лигнинразграждащите гъби и актиномицети, а броят на бактериите се понижава.Вирусите поради високата температура на компостиране рязко намаляват. Бактериофагите, актинофагите и пр. могат да окажат известно въздействие върху микробната асоциация. Тоест чрез унищожението на една група микроорганизми се дава възможност за развитие на друга.Първаците се хранят с определени видове бактерии, водорасли и други първаци, те не усвояват дрожди и актиномицети. Когато влагата и температурата станат неблагоприятни, първаците образуват цисти с които преживяват за дълго време.Структурата на компоста към края на процеса (t=7-13oС, оптимална влажност) се формира и с участието на червеи, мравки, бръмбари, термити и пр.

От какво се прави компоста

Ключът за качествен компост е в правилното смесване на материалите. Въпреки че всички органични материали са подходящи за компостиране има някои, които се разграждат по-бързо от други.

Компостът се нуждае от смесени в правилно съотношение "кафяви" материали (богати на въглерод) и "зелени" (богати на азот).

Бързо разграждащи се:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Компостиране 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.