Кожаро-кожухарска и обувна промишленост


Категория на документа: Икономика


ЮЗУ"НЕОФИТ РИЛСКИ" - БЛАГОЕВГРАД
Природо-математически факултет
Катедра ГЕООС

Курсова работа
По Социална икономическа география
Тема:
"КОЖАРО-КОЖУХАРСКА И ОБУВНА ПРОМИШЛЕНОСТ"

ИЗГОТВИЛ:
Ф.№ 0934017
Сп.:

ПРОВЕРИЛ:

/ /

БЛАГОЕВГРАД, 2012г.

Кожаро-кожухарската и обувна промишленост е стар и традиционен отрасъл за нашата страна.

Значение. Отрасълът произвежда както предмети за потребление. (обувки, кожени облекла и галантерия), така и предмети на труда (ремъци, обработени кожи за тапициране на мебели, товарни автомобили, леки автомобили, автобуси и т. н.). Част от продукцията на кожарската, кожухарската и обувната промишленост се изнася. Отрасълът поддържа тесни връзки с животновъдството и месодобивната промишленост. Получава от отраслите на химическата и каучуковата промишленост изкуствени кожи, каучукови ходила за обувки, химичен дъбилен екстракт, от текстилната промишленост - хастар за обувките и за лицевата им част, от вародобивната промишленост - хидратна вар за предварително обработване на суровите кожи.

Място на отрасъла. Продукцията му намаля на 61,6% през периода 1995-2005г. В отрасъла са заети 20,8 хил. д. (2,8% от заетите в промишлеността). В него е произведена 0,7% от промишлената продукция на страната през 2005г.

Фактори за развитие и териториално разположение. Кожарската, кожухарската и обувната промишленост е суровинноемък отрасъл. Над 66% от производствените разходи са за суровини и материали. Обработването на кожите обаче е свързано и с разход на много технологични води. Обикновено един тон сурови кожи се обработва с 2 тона вода. Това е един от важните фактори при локализацията на кожарските предприятия - освен в животновъдните райони, те се разполагат и в местата, близки до водоизточници.

Суровинната база на кожарската, кожухарската и обувната промишленост на България е ограничена. Кожите от едър рогат добитък задоволяват едва 40% от нуждите на предприятията. Страната внася кожи от Индия, Бразилия, Аржентина и някои африкански страни. Пасивен е суровинният баланс на кожите от дребен рогат добитък. Предприятията внасят овчи кожи от Монголия, Казахстан, Киргизстан, Иран и Нова Зеландия. Кожухарската промишленост използва предимно агнешки кожи и по-малко дивечови (от белки, златки, норки, мурмел и др,).

Възникване и отраслова структура. В условията на османското иго и първите години след Освобождението кожаро-кожухарството има занаятчийски характер. Първите промишлени предприятия възникват в старопланинските градове, където са налице големи количества кожи, вар, чиста вода и добър производствен опит на местното население.

Първоначално щавенето на кожите се извършвало със смрадлика, която вирее най-добре в Предбалкана и Стара планина, т. е. върху варовикови терени. По тези причини още в годините след Освобождението като големи кожарски центрове се оформят селищата Ловеч, Етрополе, Севлиево, Габрово, Шумен, Велико Търново. През по-късния период кожарската промишленост работи също предимно с местни суровини, но предприятията вече не могат напълно да задоволят своя производствен капацитет и се нуждаят от внос на кожи. Успоредно с това те започват да се специализират: кожи от едър рогат добитък се обработват в Габрово, Русе и Търговище, от дребен рогат добитък - в Етрополе и Ловеч, свински кожи - в Севлиево, Габрово, Търговище, Ловеч и Етрополе.

Понастоящем съществува неправилно териториално разположение на кожарската промишленост - само в Северна България и София. Всички кожарски фабрики са в Северна България (Етрополе, с. Митровци, обл. Монтана, Ловеч, Севлиево, Русе, Габрово, Шумен, Търговище).

Обувната промишленост поставя началото си с построяването на няколко малки обувни фабрики в София, Габрово, Пловдив. Производството на обувки прогресивно нараства и през 1989 г. достига 27,5 млн. чифта, но през 2005г. продукцията спадна на 13,0 млн. чифта Това се дължи на голямата конкуренция от страна на вносните обувки. Наблюдава се тясна специализация на произвежданите изделия: в София, Габрово, Кюстендил, Пещера и Монтана - мъжки обувки, в Пловдив, София, Кюстендил и Хасково - дамски обувки, в Добрич (с филиал в Генерал Тошево) - детски обувки, в Душица - работни и ортопедични обувки, в Благоевград и Хаджидимово - маратонки, в Хасково - дамски и мъжки обувки от свинска кожа. В Петрич и с. Коларово (Петричко) се произвеждат детски и мъжки обувки тип мокасини. В Хаджидимово фабрика "Жоси" (желани обувки за спорт и излет) произвежда по италиански патент нови модели маратонки.

В страната се създадоха много малки и средни предприятия за производство на обувки. Така на базата на бившата обувна фабрика "Васил Мулетаров" Пещера работят няколко десетки малки частни фирми, а в Габрово, освен фабрика "Рекорд" работят 6 частни обувни предприятия.

Обувните заводи са съсредоточени предимно в Южна България.

Редица чуждестранни фирми създадоха смесени предприятия за производство па обувки: италианското предприятие "Еврошуз" в Дупница и в Бобов дол, италианското предприятие в с. Лесидрен, Ловешко, производството на сак в Рудозем. В Ямболските общини бяха открити няколко обувни производствени предприятия. Български обувни предприятия работят в гр. Бяла, Варненско и в с. Бенковски, Добричко, Фирма "Джулия" в Невестино, Кюстендилско е специализирана в производството на дървени ходила и сабо.

През последните години се оформиха няколко кожухарски предприятия, продукцията на които е предназначена предимно за износ - в Пловдив. Ловеч, Пазарджик и Добрич. В тях се произвеждат главно кожуси, в Ловеч - и велурени ръкавици, манта, поли и др.

Кожено-галантерийната промишленост е предимно с пазарна ориентация. Развита е в големите градове като София, Пловдив, Варна, Русе, Плевен и в Димитровград. Специализирана е в производство на дамски и мъжки чанти, куфари, пътни сакове и чанти, пазарни торби.

Териториална структура. Значителната териториална концентрация на производствените мощности в отделните подотрасли, тесните производствени и технологични връзки между техните предприятия и общността на икономическите задачи, които те решават в отделните части на страната, са довели до формирането на 4 отраслови кожарски райони.

Югозападният отраслов район е формиран на територията на Софийска, Кюстендилска и Благоевградска област. Специализира се в производството на каучукови обувни изделия (75% от общото им производство), кожени облекла (27%), обувки (23%). Около 80% от продукцията му представлява краен продукт. Районът удовлетворява само 40% от потребностите със собствено производство. Обувната и кожено-галантерийната промишленост играят важна роля в районообразуващия процес и са един от специализиращите отрасли на Югозападна България.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Кожаро-кожухарска и обувна промишленост 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.