Клиничните пътеки като стандарт за качество


Категория на документа: Икономика



Клиничните пътеки като стандарт за качество

В днешно време качественото здравеопазване е приоритет на развиващите се държави. От услугите му има право да се възползва всеки пациент, получавайки необходимата експертна помощ и грижи. Качеството в здравеопазването трябва непрекъснато да се следи и контролира. Това включва въвеждането на определени подобрения и стандарти. Благодарение на тях се решават важни проблеми, касаещи положителния резултат от дейностите на здравната система.

Именно клиничната пътека, която често е тема за спорове, представлява стандарт при осигуряване качеството на медицинската помощ. Тя може да се разглежда като организационен подход, който събира и обединява разнообразните диагностично-лечебни дейности. Клиничната пътека като стандарт за качество създава ред и възможност за управление на тези дейности. Чрез нея хората получават точно определен вид грижи, свързани с конкретна диагноза. Даден екип медицински специалисти полага нужните усилия, за да се постигне най-добрия резултат.

Важността на клиничната пътека се основава и на мултидисциплинния подход. Неговата същност се състои в съвместната работа на здравен екип от различни профилни специалисти: клиницисти, ортопедо-травматолози, кардиолози, невролози, ендокринолози, хирурзи, интернисти, рентгенолози, патоанатоми, рехабилитатори и др. Постигането на общо съгласие помежду им, както и единните действия от тяхна страна, помагат за цялостното решаване на специфичен медицински проблем.

Клиничната пътека се явява указание за прилагането на комплексни болнични грижи за определен тип пациенти (които се нуждаят от еднакъв вид лекарска намеса). Необходим е непрекъснат коментар на отклоненията от нормата с цел оценяване и рационализиране на работата. Трябва да се обръща внимание и на факта, че процесът на осъществяване на здравните грижи е неразривно свързан със сигурността и удовлетвореността на пациента. Поради тази причина клиничните пътеки търпят промени. Тук играе роля анализът на отклоненията, чрез който се оценява и решават възможните подобрения на вече установените клинични пътеки. Например прави се сравнение между предвидените и действително положените грижи за даден пациент и се отчитат разминаванията. Методите за прилагане на медицински грижи трябва постоянно да бъдат подобрявани въз основа на най-новите научни проучвания и опит. Анализът може също да доведе и до допълнително обучение, придобиване на по-висока квалификация, на някои клиницисти с цел по-точно спазване на предписания стандарт на поведение.

Една клинична пътека е добре конструирана и правилно използвана в зависимост от броя на пациентите, при които са регистрирани отклонения. Според Зл. Петрова ако процентът на тези хора е под 20, то съответната клинична пътека има добро устройство. Когато обаче отклоненията се срещат при повече от 20 процента от пациентите, е нужно да се предприемат мерки и да се вземат някои управленски решения. Посоките, в които може да се въздейства, са две. Първата от тях е да се насочи вниманието към контрола и обучението на клиницистите. По този начин дейността им се наблюдава и те биват информирани относно съображенията, свързани с клиничната пътека. Втората посока е обсъждане на новите идеи, касаещи подобрения в дадената клинична пътека, и реализиране на плануваните промени, които от своя страна са адекватни и целесъобразни.

За ефективната работа на клиничните пътеки може да се съди по два критерия.Единият критерий включва постоянното съобразяване с определени качествени стандарти на здравните услуги. Тези стандарти покриват голям диапазон в целия процес на здравеопазване от идентифициране на здравните нужди на пациентите до отчитане на резултатите от дейностите в системата. Другият критерий обхваща по-прецизното регулиране и управление на ресурсите на лечебните заведения. В случай, че те са ограничени, се налага тяхното разумно разпределение и използване според нуждите на даденото заведение.

В началото на 21 век в България започва разработването на клинични пътеки. Внедряването им се осъществява от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). С годините броят на клиничните пътеки постепенно нараства, като се увеличават и диагнозите, които покриват. Така клиничните пътеки стават основен момент в договорните отношения между НЗОК и болниците. Днес е безспорна положителната оценка за ефекта от тяхното въвеждане, въпреки първоначалния скептицизъм и негативно отношение на клиницистите към това начинание. Отрицателните нагласи към клиничните пътеки отстъпват място на по-професионалното и конструктивно мислене.

По принцип клиничната пътека като замисъл и реализация гарантира качеството на здравните грижи. Тя не може да се използва като инструмент за заплащане. Създава се обаче грешна представа за функционирането на клиничните пътеки. На тях се гледа основно като средство за финансиране на болничната дейност. Това е неправилно и не трябва да се възприемат по този начин. Всъщност клиничните пътеки представляват подход за осигуряване на възможно най-добро качество на медицинската помощ при наличните ресурси. Интересите на пациента са изключително важни и от тази гледна точка клиничните пътеки без съмнение превъзхождат някои други подходи - например диагностично свързаните групи, които са по-скоро финансов механизъм.

При разработването на клиничните пътеки съществува пропуск. Не се взимат под внимание тежестта и степента на заболяването. Не се включват медицинските показатели за състоянието на болния след изписването му от лечебното заведение - оздравял, с подобрение, без промяна, с влошаване или починал. Също така не се посочват целите на лечение при хоспитализация - подобряване на общото състояние на пациента, извършване на животоспасяваща операция и др. Поради тези причини болничната помощ се заплаща по клинични пътеки на фиксирани разходи, а не според тежестта на заболяването и резултата от проведените лечебни мероприятия. Независимо от фазата на развитие на болестта, цената остава непроменена.

Главната отговорност на лекарите, свързана с клиничните пътеки, е точно да се съобразяват с тях и да се справят с неизбежната бюрократична част от работата. Всеки лекар е длъжен да бъде достатъчно компетентен в своята област, за да е от максимална полза на пациента. Той трябва да умее да подхожда индивидуално към различните хора със специфични проблеми. Именно клиничните пътеки са средството за оценяване и регулиране качеството на лекарската дейност.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Клиничните пътеки като стандарт за качество 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.