Какъв модел на несъвършена конкуренция е пазарът на енергийни услуги в България?


Категория на документа: Икономика


ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ "ЗЕМЕДЕЛСКИ КОЛЕЖ"
ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

КУРСОВА РАБОТА

Какъв модел на несъвършена конкуренция е пазарът на енергийни услуги в България?

КУРС: МИКРОИКОНОМИКА

Доц. д-р Добринка Златева

Разработил:

Елена Димитрова Гьошева
Специалност: Стопанско управление

Фак. № 0715533

Декември 2010 г.

1. Особености на пазара на енергийни услуги в България.

Либерализацията на енергийния пазар в България представлява основен залог за развитието и модернизирането на родната енергетика. Към момента лицензии за преносна дейност на произведено електричество са раздадени на три електроразпределителни предприятия - ЧЕЗ (Чехия, обслужва Северозападна България), E.ON (Германия - североизточната част на страната) и EBН (австрийци, южна България), които придобиват статут на снабдители, последни във веригата "производител - преносител - снабдител". Реално погледнато този процес на "отваряне" на пазара, раздържавяване и концесиониране на публични услуги, макар и вече започнал, е все още в началния си стадий. Още повече, че ако на документи пазарът на електроенергия се води "свободен", то в действителност нещата стоят доста по-различно. В момента тези три чуждестранни предприятия са в позицията на монополисти в търговията с електроенергия по отношение на така наречената "последна фаза", или доставка. Държавата в лицето на предходното правителство на тройната коалиция и сегашното правителство на ГЕРБ все още няма нито ресурс, нито политическа воля да направи нужната реформа на сектора, позволявайки на различни икономически агенти да се конкурират за предоставянето на тази услуга на пазара на електроенергия. Впрочем пълната либерализацията на сектора е обект на европейските директиви за либерализацията и децентрализацията на енергийния пазар в рамките на ЕС.

Неспазването на тази директива предизвиква стартирането на наказателна процедура срещу страната ни, последствията от която ще имат както за имиджа ни, така и чисто финансово измерение.

На практика, за да защити дадени фирми, държавата отлага ситуация, в която е много вероятно да има възможност за избор, по-добро качество, по-ниски цени на електроенергия в дългосрочен план за всички потребители. И, разбира се, по-малко власт в ръцете на държавата. Ето това е истинската причина, а не "липсата на промяна в закон".

Логично е личният ангажимент и предприемаческата отговорност на частника да бъдат в пъти по-високи на тези на управляващия чужди средства държавен чиновник. Чисто и просто, ако не успее в начинанието си, частникът губи всичко - ето защо той има многократно по-силна лична мотивация да произвежда и продава стоката или услугата си при много по-ниски производствени разходи, с по-високо качество и количество, съобразно с реалните пазарни нужди. От висотата на качеството, което предлага, зависят неговата конкурентоспособност и печалба, с други думи пазарния дял на фирмата му и оцеляването й.

Практически те са инвеститори, целящи, разбира се, да печелят. От това неминуемо би спечелила както цялата реална българска икономика, така и конкретният сектор: по-високите печалби означават по-значителни инвестиции, закупуване и подобряване на използваните технологии, по-малко загуби по електро преносната мрежа, по-висока ефективност, по-висока производителност на труда, а като резултат - повишаване на стандарта на живот на българските граждани.

Както вече стана дума, тъй като пазарът далеч не е либерализиран, се налага държавата посредством своя енергиен регулатор - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) - да се намесва в процеса на ценообразуване, предотвратявайки евентуалното неправомерно вдигане на цените от участниците по веригата, образуващи своеобразни монополи.

ДКЕВР, която на 1 юли 2010 г., трябваше да определи цените на електроенергията до 30 юни 2011 г., на практика позволява повишението на цените по цялата верига (включително на производителите на електричество - АЕЦ-и, ТЕЦ-ове,- държавните Национална електрическа компания (НЕК) и Електроенергиен системен оператор (ЕСО)), с изключение на опашката - ЕРП-тата.

Липсата на законово уреждане на задължителна квота в ДКЕВР за легитимни представители на ползвателите на обществените услуги - на гражданите, на синдикатите и на браншовите организации при вземането на решения за качеството и цената на обществената услуга. Потребителят на услугата е лишен от такава възможност. Този факт поставя потребителите на обществени услуги в неравностойно положение, което противоречи на възприетото за правата на потребителя. Изискванията към членовете на комисията, съдържащи се в чл.12 на Закона за енергетиката не забраняват представителство на потребителите в ДКЕВР.

Промените в Закона за енергетиката доведоха до ограничения на възможностите за ценовото регулиране, като регулаторните органи ще обхващат следните сделки при търговия на електроенергия:
- между производителите на електрическа енергия в рамките на разполагаемостта им и обществените снабдители или обществения доставчик;
- между крайните снабдители и предприятията с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19,5 млн. лева.
- между крайните снабдители и битовите потребители;
- между обществения доставчик и крайните снабдители;
- между обществения доставчик и обществените снабдители;

Регулирани остават и цените на дейностите по пренос на електроенергията през преносната и разпределителните мрежи, които представляват естествен монопол на съответните предприятия.

След 1 юли 2007 година на ценово регулиране от ДКЕВР подлежат и сделките между следните субекти на пазара на природен газ в България:
- между обществения доставчик и крайните снабдители;
- между крайните снабдители и битовите потребители на природен газ и предприятията, които имат до 50 души нает персонал и до 19,5 млн. лева годишен оборот;




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Какъв модел на несъвършена конкуренция е пазарът на енергийни услуги в България? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.