Как западът забогатя?


Категория на документа: Икономика


Реджеп Исмаил Гюлтекин

През последните 150 години подробно бяха изследвани причините за напредъка на Запада от бедност към богатство или появата на така нареченият капитализъм. Нека да разгледаме накратко най-широко възприетите обяснения.

Най-популярните обяснения отделят голямо внимание на науката и изобретенията. Но замисляйки се над тази прична за обществно богатсво, изниква въпроса защо Китай и ислямските държави, които са водели в науката и изобретенията по времето, когато Западът се е насочил от феодализъм към съвременната епоха, не са се превърнали в страни избегнали бедността и устермили се към богатсвото. Като тук стигаме до извода, че технологията е важно но не необходимо и достатъчно условие за западния растеж.

Другото общораспространено обяснение за този разтеж са природните богатства или благоприятните условия при достъпа до тях. Тук обаче на дневен ред идва въпроса, как някои страни от Третия свят със значителни природни ресурси все още живеят в бедност. Накратко можем да кажем, че обясненията, които търсят причините в природните запаси, не отговарят на фактите.

Поредното обяснение за забогатяването на западното общество отдава значение на късмета, и ако наитина се върнем назад в историята на западнитв икономики ще открием три или четири групи от събития които справедливо можем да наречем революции. Да започнем с XV в., в който развитието на занаятите и търговията може да се разглежда като търговска революция. Три века по-късно, през XVIII в., е настъпила Индустриалната революция. В края на XIX и началото на XX в. откриването на електрическата енергия и двигателите с вътрешно горене има значението на Втора индустриал на революция. В наши дни развитието на електронната памет и радиотранслационните мрежи, включени в комуникационните системи и компютрите, вероятно ще доведе до Информационна революция, ако това вече не е станало. Тук обаче идва мястото да се постави въпроса, дали наистина това е просто щастлива случайност. Връщйки се назад в историята корените на западните икономически институции не могат да се открият в мъдростта на която и да е конкретна общност.

Причините изброени по-горе са малка част от изписаните през годините научни статии относно капитализма. Съществува още редица обяснения като: експлоатация, колониализам империализъм, робство, но нито едно от тях не дава изчерпателен отговор за възникването на капитализма.

Разковничето към, предстоящия по онова време, социално-икономически успех било гарантираната неприкосновеност на частната собственост - нещо действително извънредно в контекста на късното средновековие. Но това са били външни, рамкови условия и предпоставки за възникването на системата на пазарния механизъм, който ще извърши цивилизационната трансформация.

Разглеждайки всички тези исторически обяснения стигаме до извода, че капитализмът не прозлиза от една точно определена причина, а всъщност се дължи на съвкупност от такива образувайки така нареченета синергия.

Тази синергия може да бъде представна като механизъм от три основни взаимоусилващи се елемента:
1. Стабилизиране на трансконтиненталната търговия:
2. Революция в агропроизводството
3. Разцвет на провинциалната индустия
От трите компонента най-голямо внимание заслужава първият. защото именно той се оказва структуроопределящ и позволява, в крайна сметка, превръщането на стоковото производство от маргинална дейност в основа и център на социалния живот. Това, което прави възможно невижданото търговско развитие, са три елемента, които можем да наречем иновации за това време и те са:
1. ПОНИЖАВАНЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ РАЗХОДИ по ползването на пазара, въз основа на което
2. Възникват новости в ОРГАНИЗАЦИЯТА на търговията, които са позволили МАСОВИЗАЦИЯ НА УЧАСТИЕТО - нахлуването на дребни, но затова пък многобройни участници (което на свой ред понижава търговските разходи);
3. Стъпвайки на горното, утвърждаване и усъвършенстване на ТЪРГОВИЯТА С КАПИТАЛИ, което отново води до понижаване на търговските разходи и се насърчава все по-масово участие в търговията.

Самата концентрация на търговската дейност с хиляди участници се превръща в инструмент за развитие. Освен това огромната концентрация означава гарантирана мощна конкуренция, която също снижава цените. Този механизъм също облекчава, ускорява, но и умножава броя на сключваните сделки (да не говорим, че освен това прави траен стремежа към иновации и подобряване на качеството). Сякаш противно на индивидуалната логика (и на стремежа към продажба на предлаганата стока по най- високата цена), в личния интерес на продавача е да продава на по-ниски цени - тъкмо заради реализацията на по-6ърза=по-висока печалба. Но печалба именно от оборот - няма такава еднократна печалба, която да надминава неограничените възможности на постоянния оборот.

Основно внимание заслужава споменатата още в началото, революция в селското стопанство". Националното селско стопанство, попаднало в системата на световната пазарна връзка, също се превръща в източник на растящ доход, а не само източник на прехрана, т.е. престава да бъде натурално стопанство. Самата специализация е предпоставка и основен механизъм за повишаване на производителността.

Само тази икономическа рамка ни дава обяснението за усилията към интензификация на производството и стремеж към иновации, която е нещо съвсем различно от пословичното трудолюбие на народ. Земеделието става рентабилно, когато се освободи от ограниченията на нуждите на земеделците, т.е когато се произвежда за печалба, а не за потребление от семейството на производителя.

Нека да обърнем внимание и на третия, първоначално най-незначителен, сектор - този на индустрията. Тя се развивала предимно в провинцията и се специализирала в производството на фин текстил. Специализацията е важна, защото осигурявала на този вид производство две основни преимущества - то е скъпо като продукт и трудоемко като процес. С други думи, това производство едновременно поглъща труда на много хора, но и осигурява прехраната на тружениците - поради осигурения пазар. След 1500 г. значението на този сектор непрекъснато нараства, успоредно с развитието на трансконтиненталния пазар, поради изобилието на ресурси - евтини суровини, евтини капитали, евтина работна сила и изобилие на потребители. Особено съществено е, че това производство е било изнесено основно в дълбоката провинция от предприемчиви търговци, които по този начин са заобикаляли окопалите си във феодалната си ограниченост градски гилдии.

Всичко казано до тук, показа как е възможно. без да има каквато и да е предварителна предначертаност - посредством вътрешните институционални иновации в механизма на трансконтиненталния пазар, този сектор на социален живот да се превръща с нарастваща неотклонност в генератор на модерна капиталистическа икономика. Тази цнвилизационна трансформация се осъществява чрез създаване на институционалните предпоставки, които
- да стимулират човешката предприемчивост (заради нарастващата печалба):
- да я превръщат в масова (като мотивация за лично благополучие тук и сега):
- да я насочват в определена посока (към рационална организация и откривателства).
Накратко, показано бе как| един специфичен пазар, поради особеностите на мащаба си и произтичащите от този мащаб вътрешни структурни трансформации, се превръща в нещо изключително важно. То е не просто ..капитало-образуващ фактор". Този ефект търговията е имала винаги. Новоевропейската трансконтинентална търговия се превръща в механизъм, пораждаш капитализма - устойчива система от икономически структури като елемент от системата на цялостния обществен живот, които имат свойството да се саморазвиват. На отделния предприемач остава задачата да рационализира (и предприеме) като личен проект "откритието" на западно-европейската история.

Икономическите условия в България след 1989

Икономическте условия в България след 1989 година или прехода от административна към пазарна икономика, можем да определим, като мъчителен. За разлика от западните държави, където капитализма възниква спонатанно без да се налага от държавата, българската реалност показва точно обратното, налагане на специфичен вид рентиерски и деградиращ индустриалните активи капирализъм, наложен от управяващата върхушка в края на 1980-те и началото на 1990-те години. Като именно тази управляваща върхушка в лицето на БКП, запазва своя контрол върху почти всички сфери на българското общество превръщайки политическата власт в икономическа. Анализарайки този специфичен вид капитализъм, ако изобщо можем да си позволим да използваме това понятие, можем да отбележим следните последствия: разрушаване на значителна част от съществиващата индустрилна и развойна база, смачкаване на ентусиазма и предприемаческия подем на населението, забавяне на интегрирането на страната в глобалната икономика недопускайки масовото навлизан на чуждестранни инвеститори. Или накратко казано в България се създава една враждебна както политическа така и икономическа среда, която не позволява на талантливите хора да мислят иновативно, облагодетелставйки определен политически кръг от хора.
За разлика от западните инстититуции чиято основна цел е да подпомогнат производството и търговията със създаването на закони налагащи спазването на търговските споразомения, защитяващи кредитите, правещи заемите събираеми, и защитавайки правата на собственост, бъгарските държавни и политически институции възприемат стратегия на конверсия на политическите капитали в икономически. Следователно новите държавни институции не биват основани на принципа да служат на гражданите а в служба на комунистическата върхушка от политици, с цел запазване на нейните доминиращи позиции в обществото. Резултатат от този тип корумпирана иконимика е катастрофален за българската държава. Такъв тип икономика с наченки на комунизъм, в които най-големите компаний във водещите отрасли се държат от политически личности, не дава възможмост за разрастване на малкият и среден бизнес. Хората държащи тези компании нямат нужда от конкуренция, за тях идеалият вариант е мнонопол в който не пазара определя цените. Запазвайки този контрол върху "независимите" обществени медий управляващият елит си създава една идеална среда, в която се създава атмосфера на недоверие към частната инициатива. Правителството от 1997 се опитва да коригира допуснатите до момента грешки с по-голяма държавна намеса, приватизация която намаляв държавната собственост до 30% и въвеждането на валутен борд. Всичките тези мерки дожеждат до стабилизиране на банковата система, и ограничаване на пълното господство на бившата комунистическа партия. Но поговорката " Вълкът козината си мени, но нрава не!" перафразирана за българската политическа реалност важи с пълна сила. Като в края на 2000 година се оказа, че поредната политическа номенклатура е използвала властта единствено и само с користни цели, а именно забогатяване на гърба на българският народ.

Обобщавайки цялостаната картинка на българската икономика след 1989 година можем да кажем следното: въпреки враждебната икономическа и политическа обстановка, в определени сектори от икономиката е имало достатъчни условия за развитие, и само най-добрите предприемачи са успели да останат на пазара. Оценявайки условията от гледна точка на възможностите, които разкриват пред частната инициатива, можем да кажем, че те са изключително неблагоприятни. Причината за тези неблагоприятни условия е неправилната политика, и лошото комунистическо наследство, което и до ден днешен не може да бъде изкоренено. Като завършек ще използвам един цитат, който наистина описва българската икономика доста точно: "Българската икономика е жилаво животно, независимо от всички опити, тя ще оцелее. Въпросът е, че не й се създават условия тя да се развива с тези бързи темпове, които биха могли да бъдат възможни при една по - целенасочена поддържаща бизнес политика.От тази гледна точка, просто, нещата в България се случват, за жалост, малко по-бавно, отколкото ние всички българи желаем."
??

??

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Как западът забогатя? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.