Как Фридрих фон Хайек разбира спонтанността на развитието на пазарния ред


Категория на документа: Икономика


Теорията на Хайек за пазарния ред е основата на неговото разбиране за икономиката изобщо. При това не само на неговото. Хайек освен нобелов лауреат е изключително популярен и в нашето съвремие. При това неговите теории служат за начало на много нови идеи, като са и отправна точка към изучаване на Австрийската школа. Всъщност от всички австрийски икономисти Хайек е може би най-влиятелния.
Това не е случайно. Хайек има публикувани 25 книги, в най-различни области. Доктор е по право и политология. Занимава се още с философия, социология и психология. Това прави и неговия принос към икономиката съществен.
Фридрих фон Хайек се ражда през 1899г. във Виена в семейство на учени. Баща му, биологът Аугуст фон Хайек, преподава по едно и също време заедно със сина си във Виенския университет. Дядото на Фридрих Густав също преподава във Виена, само че химия.
Хайек започва да преподава икономиката във Виена през 1927г. След 4 години той се мести в Лондон, където преподава на икономисти като Джон Гълбрайт, Николас Калдор, както и други известни личности като Дейвид Рокфелер старши. По-късно преподава в Чикаго, Фрайбург и Залцбург. През 1974г. Хайек получава нобелова награда заедно със своя идеологически противник - Гунар Мюрдал.
Теорията за спонтанния пазарен ред възниква когато Хайек започва да се занимава със спора между социалистическия и демократичния ред. Той забелязва, че пазарът може да същестува единствено в определен ред. Ако в едно общество няма закони и където царува анархия ("война всеки срещу всеки"), то няма как да има какъвто и да било пазар. За да търгуват две групи, още от дълбока древност, те, макар и несъзнателно, са приемали "правила". Днес, благодарение на историята и антропологията знаем, че без такива правила много човешки общества са загивали буквално до крак.
Тъкмо това разбиране кара Хайек да се отклони от ортодоксалните спорове (било то между социалисти и демократи или кейнсианци и неолиберали, всички тези школи са всъщност едновременно ортодоксални) и да изследва "институционалната рамка" на пазарния ред.
Тя се гради върху няколко основни пункта. Първо, Хайек отбелязва нещо очевидно - всеки отделен човек има едновременно непълно, но напълно различни знание от това на останалите, а и различна представа и различни желания. Следователно няма човек или група от хора, които съзнателно да знаят какво е най-добро за всички. Следователно всяка информация, която се събира за пазара е несъвършена.
Несъзнателно създадените "институции" (какво австрийският учен има предвид под "институции" ще обясним по-долу) имат точно такава цел, да натрупват и използват информация, която отделния човек няма как да получи и запомни. Правилата са съвкупност от минал опит за това кое как е най-добре да се прави. Точно такава институция е и пазарът.
Ето как най-просто работи "предавателният" механизъм на пазара. Това става чрез цените. За да разберат какво, колко и за кого да произвеждат, фирмите се ориентират по тях. Те произвеждат повече от това, за което ще получат най-много пари и ще изхабят най-малко ресурси, и по-малко от онова, което се продава по-евтино, а струва повече ресурси. Така без никой да контролира (всъщност това е неточен израз, напротив, има много строги правила, но няма държавна икономическа намеса на пазара) никого икономиката работи оптимално - произвежда повече от това, което е по-важно за хората и при това използва максимално добре наличните ресурси. Напротив, ако държавата реши да действа като икономически агент, това ще обърка цените. От там фирмите няма как да произвеждат това, което е най-изгодно за цялото общество. Освен това няма как, както вече казахме, да има човек или група от хора, които съзнателно да могат да получат и използват съвкупната информация на пазара. За да работи той оптимално, то трябва всяка фирма да гледа своя личен интерес.
Ето тук се крие обяснението и за цикъла в икономиката. Още на млади Хайек доказва, че той в действителност е плод на прекалена държавна намеса. С концепцията за пазарния ред той показва и защо всяка такава намеса ще доведе до "криза".
Пазарният ред е всъщност много по-честен и справедлив от всяка социална политика. Първо, защото се произвежда това, което е най-нужно. Второ, защото всичко се произвежда възможно най-изгодно. Трето, защото се произвежда, за този, който е спечелил пари, т.е. за този, чийто труд е бил оценен (несъзнателно) от цялото общество (а не само от една група или един индивид) като полезен.
Това може да стане, само ако всеки преследва сам своя интерес, но и спазва определени правила. Свободата, в крайна сметка, е тъждествено равна на отговорността. Между тези две думи практически няма никаква разлика. И това Хайек успява да аргументира прекрасно.
Ако държавата опита сама да извърши "социално" разпределение това всъщност ще убие индивидуалната отговорност и свобода, освен че би било пагубно за икономиката като цяло.
Ето обяснено по-просто защо конкуренцията е единственият стимул за работата на човека (нещо, което още Смит успява да обясни изключително добре). Ако някой безработен например получава пари от някой работещ, то за работещия става не изгодно да продължи да упражнява своя труд. Обществото му налага мнението, че този негов труд е наказван, докато ако не работи той ще получава награда за това.
Колко голямо е значението на подобни стимули и колко изключително много е подценявано това значение, ще посочим с друго просто обяснение.
Ако обществото живее в хаос и "война на всеки срещу всеки" (т.е. в анархия), то е достатъчно един човек да бъде "лош" и да предпочита да ограбва другите, вместо да произвежда, за да станат всички такива. Това е така, тъй като той ще заграбва труда на всички останали хора. По този начин те ще имат три варианта на избор. Първият е да се обединят и да му наложат определени правила, с което да сложат край на анархията. Другите два са или и те са спрат да произвеждат, или да умрат от глад. Каквото и да изберат от двете, то много бързо ще дойде момент, в който никой няма да произвежда и всички ще загинат. Всъщност анархия не може да съществува в никой момент в никое общество. Тя или ще се превърне в ред, или хората ще измрат. Това се доказва напълно и от историята. Много антрополози като Ърнест Бърч,показват именно това. Такава ситуация не само е възможна, но и се е случвала. И не само се е случвала, тя продължава да се случва редовно и в XXIв., например в Хаити.
Дори още по-голямо доказателство можем да получим за тази теза. Животински групи също изчезват и са изчезвали в най-близко минало, заради липса на конкуренция. Ето интересен пример. В началото на миналия век управата на националния парк Йелоустоун решава да се отърве от вълците. След като те са избити обаче, популацията на лосовете става твърде голяма и унищожава прекалено много растения, което започва да застрашава самите тях. В крайна сметка вълците се връщат в парка и спасяват своите жертви лосовете. Никое животно (или гурпа от животни), подобно на хората, не знае и няма как да разбере кое е добре за него. Всички те биха убивали и биха изхабявали ресурси до безкрайност. Интересен пример в това отношение може да бъде опитът на Джон Варти и Дейв Салмони да заселят бенгалски тигри в Африка. Още с първия си лов двата тигъра убиват 7 антилопи. Много повече отколкото всъщност им е нужно. (Съществува спор относно това до колко тигрите са били подпомогнати от хората в лова си. Това обаче е ирелевантно, важното в случая е, че тигрите явно убиват много повече жертви, отколкото се нуждаят.) Това може да обясни и успехът на много привнесени видове като зайците в Австралия, африканските оси в Америка или таралежите в Нова Зеландия . Всички тези видове разрушават собствените си екосистеми, защото са прекалено "добри " за чуждите условия. За да оцелее един вид, поне в дългосрочен план, той трябва да оцелява "на косъм", иначе би унищожил средата, от която е зависим. Това е така, защото животните, също като хората, нямат знание за това, кое е най-доброто и най-рационалното използване на ресурсите. Те "получават информация" от околната среда. На този принцип работи и еволюцията. Тя няма как да "знае" каквото и да е. Просто някои мутации се оказват нужни и оцеляват, а други не.
Тук може би е мястото да видим какво всъщност е знание, кога то има значение и как се придобива от хората.
Още една очевадна истина е, че не може всички да знаят всичко. За това Хайек използва термина "релевантно знание" - т.е. това знание, което трябва да има отделния индивид. От тук и възниква въпроса как точно да се раздели това знание. Въпрос, на който (както и сам отбелязва) Хайек пръв се захваща да търси отговор.
Австриецът излага мнението, че знанието за обстоятелствата, които трябва да използваме, винаги е непълно и често противоречиво. Това е така, защото е знание, основано на опита (като всяко знание всъщност). При това на опита на "пробата и грешката", чрез който хората могат установят разминаване между своите планове и действителния резултат. На такова "релевантно знание" според Хайек се дължи и равновесието в икономиката.
Спорно може да бъде неговото мнение относно мястото на математика в икономиката. Хайек изхожда от мнението, че има някаква принципна разлика между природните и социалните явления. При това приема мнението за безкритично, като аксиома. На него основава критиката си към неокласиците. Напълно погрешна е неговата представа, че има различни науки с различни методики.
Нека сега се върнем на това какво разбира Хайек под "институция" или още "правила на справедливо поведение", "форми на поведение". Когато Хейек използва тези термини той има предвид няколко неща.
Първо, Хайек приема за правила тези, чието спазване е естествено и вътрешно присъщо на човек поне в известна степен. Всъщност както казва самият той: "Терминът правило се използва, за да обозначи закономерност в поведението на индивидите, независимо от от това дали правилото им е "известно" по някакъв друг начин, освен по този, че те обикновено го съблюдават."
Второто важно нещо е способността на правилата да акумулират знание, което идва от това, че са информационни носители, като това не винаги е явно. Именно това гледище на Хайек е ново за социалните научки и му носи голяма популярност. Важно е да отбележим, че знанието, което се предава чрез правилата е неценрализирано.
От тук идва и гледната точка, че правилата компенсират липсата на знание у отделните индивиди. Това малко прилича на Смитовата логика - хората, бидейки егоисти, всъщност вършат така, без да го съзнават, много полезна работа едни на други. И още, дори физикратите имат подобно мнение. Те казват, че юридическите закони трябва само да потвърждават естествените такива, защото последните са "най-изгодни" за човека. Тук може би е едно от малкото места, поне на пръв поглед, на което Хайек заслужава лека критика (заедно с отношението му към матекатика). Той критикува своите предшественици, че не обръщат достатъчно внимание на институционалната рамка на пазара, както и на идеите, които сам излага. Всъщност той е един вид приемник и продължител на по-ранни мисли, така както е практически при всички учени от зората на времето.
Относно това, кое различава пазара от централизираните организации, Хайек твърди (и явно с голямо право), че редът се управлява от правила, а организацията със заповеди. Разликата разбира се, на пръв поглед се вижда трудно, защото в организациите освен заповеди, има все пак и правила. Но в организацията (абсолютно същото може да се каже и за кейнсианската икономика) правилата имат за цел да се изпълни съзнателно поставена задача. От тук автоматично идва и тяхната неефективност. Няма как един индивид да има толкова знание, колкото това, което се акумулира несъзнателно. При пазара например никой няма как да знае коя продукция и в какви количества ще е най-желана да се произведе, най-малко тъй като човешките желания непрекъснато се менят. Правилата на реда, за разлика от тези на организациите (по дефиниция организация е група от повече от един човек с някаква обща цел), са несъзнати, т.е. те са възникнали "стихийно".
Друго, което си струва да отбележим, че институциите са едновременно плод на неосъзнатата човешка дейност, но те и определят и оформят тази дейност. Тук можем да се върнем на стария спор за индивидуализма и обществото. Този спор е привиден и в действителност теорията на Хайек е едно доказателство, че обществото е просто механичен сбор от индивиди.
Всяка добавка към ортодоксалната икономика (без значение дали е кейнсианска или класическа) може да бъде плюс за нея. Всяко гледище на юристи, психолози и прочее ни помага да видим много неща, които иначе пропускаме. В крайна смета дали една страна е богата или не много малко зависи от нейната фискална политика, може би дори никак. Но пък много зависи от това какви правила има, колко често те се променят кой гарантира тяхното спазване. Тук именно се коренят и истинските проблеми на българската икономика. Големите административни разходи, безработицата и каквото и да, сочено като икономически проблем, е всъщност само симптом, следствие. Реалните проблеми са много по-различни и те няма да бъдат решени, независимо колко добра е икономическата (в смисъла, който се използва обикновено) политика.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Как Фридрих фон Хайек разбира спонтанността на развитието на пазарния ред 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.