Източници на комуникация в обществото


Категория на документа: Икономика



Курсова работа
По Бизнес комуникации на тема:

Източници на комуникацията в обществото. Цели и ефекти. Роля на посредника. Анализ на мотивацията.

1.Източници на комуникацията в обществото.
Източникът на комуникацията е авторът на идеята. От една страна той е учатникът, който притежава нещо,което желае да осъзнае съвместно с други учатници. От друга страна той е този,който се стреми чрез идеята да създаде една мисловна общност с тях. Опитвайки се да сподели своята идея, източникът изгражда едно взаимно съгласие между ангажираните лица и играе ролята на активната страна или с други думи казано, той е нейния инициатор.
Съдържанието на комуникациата и начинът на предаване се определя от намеренията на самият автор на идеята. Съобщенията могат да бъдат ориентирани към познати или непознати, но при всички положения източникът има ясна представа за своя рецепиент.
Уповавайки се на теорията, мойем да говорим за три вида комуникации: автокомуникация, междуличностна комуникация и масова комуникация. Автокомуникацията се определя от личностни причини и фактори, които определят нейното съдържание, интензивност и реализация. Междуличностната комуникация можем да подчертаем,че има непрекъснато разменяне на ролите на източник и на получател на информацията. Като пример за такава комуникация можем да дадем разговорите между колеги, приятели. При тези два вида комуникации говорим за индивидуални източници. При масовата комуникация източникът също може да бъде отделен индивид, но по-често в този случай говорим за множество хора, заети в процеса на подготовка, създаване, преработка и предаване на съобщенията по масовокомуникационните канали. Множеството от хора могат да бъдат разглеждани като колективен източник, като той от своя страна може да бъде групов или институционален. Групов източник е този, при който съобщенията в самата комуникация се създават най-малко от двама души, които от своя страна са обединени в рамките на т.нар. "малки групи".
Те възникват в различно време и е възможно да съществуват за различен период от време. Институционален източник е този, при който съобщенията в комуникацията се създават на организационален или институционален принцип например съвременните радио- и телевизионни организации. Колективният източник на съобщения в масовата комуникация обхваща и тези лица в нея, които наричаме професионални комуникатори. Такива са например издателите, редакторите, кореспондентите и др или това са всички хора, заети със създаването, редактирането и разпространението на различни комуникационни творения.
Социално-психологическите фактори могат да бъдат определени като филтър, през който източникът в масовата комуникация преценява професионалната си дейност, собствената си личност, представата за себе си и т.н. Върху работата на колективния източник оказват въздействие и други фактори. В социологически смисъл, принадлежността му към съответната първична или референтна група е един от тях.
Концепцията за създаване на мултимедийните продукти, осъществена на практика от средата на 80-те години на 20 век, по нов начин поставя различните въпроси, които засягат източника на комуникация в обществото. В глобалното мрежово мултимедийно пространство обсъждането на проблемите на интелектуалната собственост и правата на отделните автори и художествените творци, а също и на източника на комуникацията се разширява и обхваща корпоративните издатели, доставчици и разпрастранители на мултимедийни продукти, радио- и телевизионни компании и пр.
2. Цел и ефект на комуникацията.
Уточняването на целите и на търсения ефект ни довежда до необходимостта да се изясни по принцип нейното функционално предназначение или цялостната функционална многозначност. Основание за това ни дава фактът за препокриване на функциите на комуникациата една в друга. Социализиращи функции например изпълняват рзвлекателните и рекламните съобщения. Политическата комуникация може да бъде също толкова развлекателна, колкото е и социялната комуникация. Комуникацията освен всичко друго е и бизнес, защото е дейност,която носи печалба или пари на инициятора си. Главната функция на социалната комуникация е убеждаващото или внушаващото въздействие. Реализация на главната функция на социалната комуникация и нейната координираща и организираща роля свързваме с личността на източника на комуникацията. Значението на личностните характеристики на източника на комуникация нараства постоянно с хода на времето, в съответствие също и с възможностите, които предлагат специално формите на технически опосредствената комуникация. Кулминационен връх в развитието на последната е появата на масовата комуникация като една от най-разпространените форми на комуникация в обществото. Политическите функции на комуникацията разглеждаме като своеобразна форма на напълно реален властови ресурс в съвременното общество, който допълва и коригира другите негови класически форми- законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Както отбелязахме в по-горните редове, масовата комуникация изпълнява и определена икономическа функция и също така е и специфична бизнес дейност. Проявлвнието на икономическата природа на средствата за масова комуникация са особеното място и ролята, които заема и изпълнява частната инициатива при всички тях по отношение на създаването и разпространяването на собственото им програмно съдържание. В същият смисъл можем да подчертаем и влиянието, което оказват в процеса на функционирането и развитието на отделните средства за масова комуникация. Различни изследователи анализират функциите на масавата комуникация и ги диференцират според потребностите и очакванията на нейните потребители. Масовата комуникация като цяло има изключително силно влияние върху разпространението на специфичните варвания, на различни мнения или на разнообразните идеи в социалното пространство. Поради тази причина можем да кажем, че тази форма на комуникация действително участва в процесите на социализация на индивидите.
3. Роля на посредника.
Традиционното име на посредника е "gate
-keeper". В смисъла на неговото участие в комуникацията, съдържанието на понятието обхваща преднамерената и активна намеса в нея, насочена към промяната на съдържанието на предмета на комуникацията. Основният въпрос е този, доколко процеса на посредничество разглеждаме като органична и неразделна част от дейността изобщо на колективния източник на комуникацията. За Е. Николов посредникът е третото действащо лице в комуникацията, чиято роля нараства едновременно с увеличаването на пространствено-времевите характеристики. Той винаги бива разглеждан като интерпретатор на съобщенията или на въплътения в тях замисъл на източника на комуникацията. При посредничеството е възможно съобщението да бъде изменено, обогатено с нови знания или с нова духовна ценност, но също така е възможно съобщението да загуби първоначалното си значение. Именно поради тази причина е необходимо да се знае какви са правомощията на посредника: има ли право да променя същността на комуникацията, кога това е забранено и дали съществува възможност за конвенция.
4. Мотивация.

Мотивацията в своя социологически смисъл следва да разбираме като осъзнат от страна на индивида стимул или подтик да реализира дадена ситуация, която от своя страна ще допринесе за запазване на неговата стабилност или реализация на желаната от него промяна. Мотивацията като елемент от комуникацията в обществото следва да разбираме като осъзнато обяснение или основание за индивидуално и специфично, преднамерено или целево участие в нея. Друго обяснение можем да потърсим във философията на съвременната организационна култура. В нея днес са известни два подхода в търсене на обяснение на мотивираното поведение- съдържателен и процесуален. Съществена разлика между тях е, че при първия се изследват причините за мотовираното поведение, а при втория акцентът е поставен върху изучаването на динамичните особености на поведението. И двата разгледани до тук подхода са перспективни от гледна точка на осъществяването на формите на професионалната комуникационна дейност. Още повече, че днес продължава да нараства значението на повишаването на ефективността на организацията с помощта на методите и разнообразните техники, които прилагат специално връзките с обществеността.
5. Открояване на главното.
Открояване на главното е елемент от комуникацията, предложен от Стан ле Рой Уилсън. Основното съдържание на понятието обхваща процеса, при който средствата за масова комуникация подпомагат аудиторията да определи главното и същественото по отношение на предлаганото информационно съдържание. Според изследователя открояването на главното е различно при различните средства за масова комуникация. Подготвително-редакторската дейност в масовата комуникация или процесът на посредничеството засяга информационната дейност на съвременната комуникационна институция. При масовата комуникация професионалните комуникатори най-напред осъзнават смисъла и значението на предварително изготвените съобщения, за които е възможно да да бъдат разпространени на големи разстояния и съответно - да бъдат получени и усвоени от членовете на големите аудитории. За да се осъществи това, процесите в масовата комуникация задължително включват етап на предварителна обработка на съдържанието, който определяме като "открояване на главното", като посредничество, но също и като етап на предварително редактиране на съобщенията.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Източници на комуникация в обществото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.