Измерване на икономическата активност


Категория на документа: Икономика


Югозападен университет "Неофит Рилски"
Философски факултет
град Благоевград

Научна разработка

По дисциплината: Основи на икономическата теория
На тема: Измерване на икономическата активност

Изготвил: Проверил: Доц. д- р В. Сивов
Христина Христова
Фак. №10350421010 ............................
спец. Политология -IVкурс
редовно обучение
БВП - основен индикатор на равнището на производство

Успешното развитие на една икономика и постигането на определени икономически и социални цели изисква най - напред да се измерят резултатите на икономическата активност. По този начин се реализират най - малко три ефекта: създава се представа за състоянието на икономиката към даден момент и се определя нейната динамика; анализират се условията и причините за отчетното равнище на икономическата активност; изготвя се стратегия и се формулират основните насоки на бъдещето развитие на съответната страна. Измерването на икономическата активност се осъществява чрез множество показатели, като: брутен вътрешен продукт, брутен национален продукт, нетен (чист) вътрешен продукт, национален доход, личен доход, разполагаем доход и др. Основен индикатор на равнището на съвкупното производство е БВП.

БВП е сумата от пазарните стойности на всички крайни стоки и услуги, произведени в една икономика за определен период (обикновено една календарна година). При определянето и анализа на БВП трябва да се имат предвид няколко основни момента.

Първо, БВП отчита само стойностите на крайните блага. Това налага да се изясни същността на категориите краен и междинен продукт. Крайните продукти са блага (стоки и услуги), които са преминали през различни стадий на преработка, имат завършен вид и са предназначени за ползване от крайните потребители (домакинства, фирми, правителство, чуждестранни икономически агенти). Благата, които се използват като ресурси за производството на други крайни блага, се наричат междинни продукти. Тук се включват главно суровини, материали, детайли, полуфабрикати и др. Те имат производствено значение. Трябва да се отбележи, че между тези два вида продукти не съществува строго ограничение. В много случаи едни и същи блага могат да изпълняват ролята както на крайни, така и на междинни продукти. Например, зеленчуците, произведени в селското стопанство, са крайни продукти, които могат да се купят от домакинствата и да се използват за директна консумация. Но ако тези зеленчуци се закупят от предприятие на хранителната промишленост с цел обработка и производство на сокове, консерви и др., тогава зеленчуците са междинен продукт за това производство. Като отчита пазарната стойност само на крайните продукти, БВП преодолява т. нар. многократно броене на едни и същи елементи. Преди да достигнат до крайните потребители, много от благата преминават през няколко производствени стадия и претърпяват различни метаморфози. Създадения продукт на всеки предходен стадий на производството се използва като ресурс в следващия. По този начин едни и същи продукти преминават през няколко акта на покупко-продажба и отчитането на всеки един от тях означава повторно преброяване , което в крайна сметка води до изкуствено завишаване на общата стойност на създадения продукт. За да се избегне този недостатък, БВП изключва стойностите на междинните продукти и отчита само крайните.

Второ, БВП отчита производствената продукция на територията на дадена страна. В създаване на БВП участват както национални, така и чуждестранни фирми, които използват местни и чужди ресурси. В същото време част от националните ресурси участват в производството на брутния продукт на други страни и за да се отчете тяхната активност, се използва показателя брутен национален продукт (БНП). Той отразява пазарната стойност на всички крайни стоки и услуги, произведени от национални фирми с национални ресурси в дадена страна или в чужбина за определен период (обикновено една година). Предвид на това може да се определи основната разлика между двете форми на брутния продукт: БВП се изчислява по признака "територия", т.е. продукция на всички фирми, работещи вътре в страната, а БНП - по признака "собственост", т.е. продукцията, създадена с национални ресурси, независимо от местоположението на фирмите. А когато се отчита продукта на смесена фирма, то той ще се разпредели между двата показателя в зависимост от приноса на съответните ресурси ( национални и чужди) в неговото създаване.

БВП и БНП се различават и в стойностно отношение. Разликата в техните величини зависи от степента на отвореност на съответната икономика към останалите страни. Ако тя е силно отворена, т. е. развива активни външно - икономически отношения, разминаването в стойностите на БВП и БНП могат да бъдат значителни. По - конкретно стойностната разлика между БВП и БНП се представя чрез чистия факторен доход от чужбина. Той се определя като разлика между факторния доход, създаден от националните ресурси в чужбина, и факторния доход, получен от чуждите ресурси в дадена страна. Следователно, когато БВП се коригира с чистия факторен доход от чужбина, се получава величината на БНП. Ако факторния доход от чужбина е по - голям от факторния доход за чужбина, тогава БНП е по - голям от БВП и обратното. В съвременните условия БВП е предпочитан показател за измерване на икономическите резултати в сравнение с БНП. Това се обяснява главно с две причини: 1) БВП не само отразява обема на производствените блага в националното стопанство, но и дава представа за икономическата активност на всички фирми вътре в страната. Тяхната дейност е от съществено значение за националната икономика, тъй като те създават заетост и доходи на населението, използват местни производствени ресурси, увеличават приходите в бюджета и пр. ; 2) отчитането на производствения продукт на територията на съответната страна е технически по - лесно осъществимо, сравнителни по - точно и значително по - евтино в сравнение с БНП.

Трето, БВП отчита само текущото производство, т.е. само стоките и услугите, създадени през текущата година. Това означава, че благата, произведени през предходните години не се включват в текущия БВП. Тук могат да се разгледат няколко случая.
> Ако през настоящата година се продават употребявани стоки, произведени през минали периоди ( например, стра автомобил, старо жилище и др. ). Техните стойности няма да се включат в текущия БВП, тъй като те вече са отчетени в годината на производство. Покупко-продажбата на тези блага представлява само смяна на собствеността, без реално да увеличава БВП през настоящата година;
> Ако посочените в предния случай сделки се извършват чрез посредник ( автокъща, агенция за недвижими имоти), то тогава в текущия БВП ще се включи само стойността на оказаната от посредника услуга. Основание за това дава обстоятелството, че тази услуга е създадена през настоящия период и действително увеличава текущия БВП;
> Ако дадена (нова) стока е произведена през предходната година, но се реализира през настоящата( или ако тази стока е произведена през настоящата година, но ще бъде продадена през следващата), и в двата случая нейната стойност ще се отчете в БВП в годината на производството. Например, ако построеното през 2013 г. жилище се реализира през 2014 г. , то неговата стойност ще бъде отразена в БВП за 2013 г., т. е. в годината на деловата активност.

Четвърто, БВП не отчита стойностите на финансовите сделки. Тук се отнасят покупко-продажбата на ценни книжа (акции, облигации), правителствени трансферни плащания (социални осигуровки, пенсии) и частните трансфери (дарения). Те също представляват само смяна на собствеността или изразяват еднопосочно движение на парични средства. Тези транзакции не са свързани пряко с текущото производство, не увеличават създадените в икономиката блага и, следователно, не се включват в стойността на БВП.

Подходи за измерване на БВП

Конкретното измерване на БВП се осъществява чрез прилагането на три различни подхода ( начина). Те се различават от гледна точка на използваните елементи, но всъщност са тясно свързани помежду си. Както беше посочено по-горе , в процеса на производството на крайния продукт, на всеки следващ етап производителите добавят нова стойност към създадената в преходния стадий ( отрасъл). По този начин се формират доходите на собствениците на факторите за производство. Получените доходи от своя страна се превръщат в разходи и се използват за покупка на създадените в производството стоки и услуги, с което потребителите задоволяват своите нужди. На основата на тези парични потоци се определят трите основни подхода за изчисляване на БВП.
> производствен подход ( подход на добавената стойност);
> подход на разходите;
> подход на доходите.

При производствения подход БВП се определя на базата на крайните резултати от икономическата дейност на всички отрасли и подотрасли в стопанството, т.е. на базата на производствените от тях крайни блага. Измерва се чрез стойността, която всеки производител добавя към стойността на закупените ресурси на всеки стадий от производството. Съществуват две техники на пресмятане. В единия случай БВП се представя като сума от добавената стойност на всеки етап от производството, а в другия - като разлика между общата пазарна стойност, създадена в производството и стойността на междинния продукт.

При разходния подход БВП се разглежда като сума от разходите, които крайните потребители правят за закупуване на производствените крайни стоки и услуги. Той включва четири основни елемента:
1. Разходи за лично потребление(C) - тук се отнасят разходите на домакинствата за покупка на блага с оглед задоволяване на техните потребности. Потребителските разходи обхващат разходите за стоки за краткотрайна употреба (храна, облекло, горива), разходи за стоки за дълготрайна употреба (домакинска техника, жилищно обзавеждане, автомобили), разходи за услуги(транспортни, съобщителни, образователни, здравни).
2. Брутни инвестиционно разходи (I) - това са разходите на частния бизнес, свързани с придобиване на дълготрайни активи и с изменението на стоковите запаси. В статистиката придобиването на дълготрайни активи се нарича брутообразуване на основен капитал. Той включва разходите за дълготрайни материали (жилищни и производствени сгради, машини, оборудване, транспортни средства) и за дълготрайни нематериални (програмни и други интелектуални продукти) активи. Стоковите запаси са свързани с готовата, но нереализирана през текущата година продукция, със запасите от ресурси и незавършено производство. От гледна точка на своето предназначение, брутните инвестиции се делят на чисти ( нетни) инвестиции и амортизации. Чистите инвестиции се свързват с разширяване капацитета на производството и включват разходите на фирмите за нови по - усъвършенствани машини, технологии, оборудване и пр. Амортизациите включват разходи за възстановяване на физически изхабения или морално остарелия капитал в процеса на производството.
3. Правителствени разходи за покупка на стоки и услуги (G) - това са разходите на държавата като краен потребител, който допринася за реализацията на създадения от обществото продукт. Тук се отнасят разходите за държавната администрация; за националната сигурност и отбраната; за образование, здравеопазване, наука, култура и т.н. В тази категория разходи не се включват трансферните плащания на правителството като пенсии, стипендии, социални помощи, детски надбавки и пр. Причината е, че те не са свързани пряко с текущото производство и не са обвързани с насрещен поток блага. Трансферните плащания са резултат на преразпределителни процеси, с които държавата постига определени социални цели.
4. Нетен експорт (NE) - това са чистите разходи на чуждестранните икономически агенти за покупка на създадените в едно национално стопанство блага. Тези разходи са израз на отвореността на икономиката и допринасят за нарастване на съвкупното търсене на национални стоки и услуги. Нетният експорт (чистия износ) се определя като разлика между общия размер на износа (Exp) и общия размер на вноса: NE=Exp-lmp.Когато износът е по - голям от вноса, нетният експорт е положителна величина, външнотърговското салдо също е положително и БВП нараства, и обратно.
Това са основните елементи на БВП, измерен по разходния подход. В обобщен вид той се представя по следния начин:
Y (БВП) =C+I+G+NE

Подходът на доходите се основава на доходите, които собствениците получават за притежаваните от тях производствени ресурси. Сумата от тези доходи, заедно с амортизациите и косвените данъци, формират величината на БВП, измерена по доходния подход. По - конкретно при този начин на изчисляване на БВП се включват следните елементи:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Измерване на икономическата активност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.