Изисквания към специалистите по връзки с обществеността – етика и професионализъм


Категория на документа: Икономика


А какви качества не трябва да притежава специалистът по публична комуникация?

Преди всичко това са качества, свързани с комуникативността на личността - необщителен, срамежлив и стеснителен човек трудно би се реализирал в тази професия. Недопустимо е да се демонстрира и отегчителност и враждебност към другите хора, както и незаинтересованост от техните проблеми. Пиарменът е човек, който не може да внушава страх и недоверие у публиката, както и отегчение и недоволство от неговата несръчност или мудност.

Пиарменът не може да не е честен с публиката- в противен случай той губи нейното доверие, следователно дискредитира организацията, за която работи. Същият резултат се проявява, ако той си позволи да лъже или дезинформира публиката - нейният негативизъм и отчуждението й от политиката на организацията в подобна ситуация са неизбежни.

Пиарменът не трябва да е човек с шаблонно мислене, в противен случай той няма да е в състояние да оценява идеите, които му се предлагат -от негови колеги, от експерти или от страна на публиката. Той не трябва да е личност от "нарцисен" тип, склонна към самоизтъкване - пиарменът винаги е на заден план, пред него са организацията и публиката с техните интереси, дидерите, другите служители.

Причината за широко наложилата се представа за публичната комуникация като връзки с обществеността специално в България може да бъде намерена както в работодателите и мениджърите, по-голямата част от които имат твърде повърхностни представи за същността и възможностите на тази социална технология, така и в равнището на професионализъм на - кадрите, които се назначават в отдели за връзки с обществеността, като говорители, пресекретари и пр. По-голямата част от тях идват от медиите, но познаването на журналистиката не е достатъчно, за да се реализира ефективна публична комуникация.

Управлението на премиера Филип Димитров освен с всичко друго, ще се запомни и с големия гаф, който той направи през 1992 г., - забраната му да се дава информация на няколко от най-големите вестници у нас, защото били нелоялно настроени към кабинета. Само той е достатъчен, за да демонстрира пълната професионална некомпетентност и непригодност на служителите, работещи в неговия пресцентър по това време.

Три години по-късно непознаването на технологията публична комуникация доведе не само до недопустимо напрежение между журналисти и правителствения пресцентър на Жан Виденов, но нанесе сериозен удар на цялостния публичен имидж на правителството на социалистите. Потвърди се несложната истина - че работата с публиките е деликатна и специфична дейност и затова с нея могат да се занимават само отлично подготвени професионалисти. Българската традиция - на подобни постове да се назначават "наши хора", струва твърде скъпо на лидерите, които така построяват кадровата си политика.

Човекът, чието професионално призвание е да се реализира пълноценно в полето на публичната комуникация, следва да разглежда смисъла на своя труд не единствено в това да представя политиката на организацията пред публиката и да спечели тази публика за нейната реализация. Не по-малко важно е той да формира разбиране в ръководството на организацията за необходимостта да бъдат отчитани динамично променящите се интереси и потребности на публиката при развитието на организационната политика. Само на тази основа е възможно постигането на едно действително взаимноизгодно сътрудничество между организацията и нейната публика.

4. Нравствени стандарти на дейността "ВО"

Етическите принципи са от изключително значение за пиармена. И това е разбираемо - професионалистът е в позицията на майстора на източни бойни изкуства: той владее техники, с които може да нанесе жестоки поражения на хората, ако не притежава висока нравственост и човешка доброта. Пиарменът е в състояние да въздейства върху нагласи, да модифицира отношенията и поведението на хиляди хора. При определени обстоятелства той може да се превърне в опасен манипулатор и да тласне публиката към действия, които могат да се разминават с интересите й.

Затова етичните кодекси, разработвани от различни организации на -професионалистите-пиармени, имат изключително важно значение. Неспазването им означава самоизключване на пиармена от съответната професионална организация -тогава той няма да получи от нея необходимата му препоръка, за да може да упражнява професията си.

Наличието на собствени етични кодекси, разработвани от различните професионални асоциации и организации - регионални, национални, международни, не означава, че съществуват кардинални различия в тях. Всички те се базират на няколко основни принципа:

- уважение към правата на човека, зачитане на неговото достойнство;

- действия, основани на научни знания и потвърден опит, т.е. компетентност;

- реализъм в самооценката - пиарменът трябва да е в състояние да оценява реално какви задачи може да поеме и кои не; обективност на мисленето - професионалните етични изисквания не са в състояние да обхванат всички възможни ситуации, нито пък да вземат под внимание всички засегнати страни. Затова пиарменът въз основата на конкретен анализ трябва да вземе решение дали е етично оправдано да приеме предлаганата му задача и да бъде убеден, че при нейното изпълнение няма нищо което да му попречи да спази изискванията на професионалния етичен кодекс;

- коректност и добросъвестност - пиармените трябва да информират своите клиенти за всички изисквания, които им поставя професионалния етичен кодекс;

- принцип на превантивност, който изисква особена предпазливост, когато информацията е неопределена, недостоверна или неадекватна;

- нетърпимост към незаконни и неетични действия, отнасящи се до тяхната професионална дейност или до обществената среда, в която работят;
- почтеност и честност в професионалната дейност;
- спазване на общоприетите норми на морала.

Всяка комуникация е процес, в който има два активни участника -комуникатор и публика. Успехът на комуникацията зависи от множество фактори - от характеристиките на комуникатора, от състоянието на социалната среда, в която протича комуникативния процес, от случайни -непредсказуеми до голяма степен фактори и пр. Но в най-голяма степен той се обуславя от нагласите на публиката към комуникатора и от отношението на комуникатора към публиката.

В наше време тъкмо последният елемент - съпричастието на комуникатора към света на публиката става ключов за достигане на целите на комуникацията, за хармонизиране на корпоративните и публичните интереси. Неговата актуалност е породена и от нескривания стремеж на различни комуникатори да налагат едностранчиви модели и оценки на протичащите в обществото процеси, от опити да се ограничават възможности за поява на алтернативни оценки и модели на развитие.

Уважението към главния участник в комуникацията -публиката, не е акт на заиграване или повик на модата. То е разбиране, че всяка комуникация става безмислена, ако не съдейства на хората за тяхната вярна ориентация в социалните процеси и за превръщането им в активни съучастници в тях. А това предполага отговорен, искрен и честен подход, отсъствието на спестени истини и манипулирана информация.

Както вече бе отбелязано, от началото на 1990 година се очертава трайна тенденция в българската национална публика - устойчиво нараства броят на хората с все по-ниско образователно равнище, с липса на интереси в духовната област. Тези хора все по-трудно се ориентират в динамиката на ставащото и се превръщат в беззащитна плячка за професионални манипулатори, които са в състояние да предизвикват в тях всички желани от техните господари чувства - от възторг до истерия.

Оттук пред социално отговорния комуникатор възникват два основни проблема. Първо, да съобразява своите послания с едно все по-ниско равнище на разбираемост от страна на публиката, да е атрактивен, и второ, да има ясна представа, че неговото изкуство може да бъде насочено към манипулиране на публиката за определени корпоративни интереси.

Човешкото общество е постигнало забележителни резултати в своето развитие благодарение на комуникацията - без нея е немислим социалният живот, предаването на социален опит, изборът на алтернативи- персонални, групови и т.н. Колкото по-съдбоносно е решението, което трябва да вземе личността или групата, толкова по-богата трябва да е информацията, с която тя ще трябва да изработи позицията си.

Правото на информация и свободата на словото са сред основите на демократичното общество, те са неотменима гражданска потребност. Не случайно и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (а нейните норми са част от българското право!) гарантира правото на собствено мнение и информация като едно от основните условия за прогреса на демократичните общества и за развитието на всеки човек. Хората имат право да знаят пълната истина за това, което става в обществото, за тенденциите в неговото развитие. Това право им е гарантирано от конституцията. Демокрацията е в заплаха винаги, когато се нарушава правото на личността на алтернативни източници на информация -нещо, без което е немислимо развитието на способностите и за критично мислене и личностна социална ориентация. Публичната комуникация е призвана и да осигури възможност за изразяване на мнения от публиката, за инспириране и поддържане на дебати (по политически, икономически, социални и други проблеми). Тя работи за осигуряване на разностранна, богата, точна, правдива информация, която помага да се демистифицират институции и персони, да се подхожда към тях реалистично и без преклонение. А ако специалистите по публична комуникация не работят професионално, тогава те съдействат за разграждане на гражданствеността - вместо активна позиция у гражданите се появява апатията и отчуждението - враг № 1 на всяка реформа.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изисквания към специалистите по връзки с обществеността – етика и професионализъм 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.