Изчисляване на болнични


Категория на документа: Икономика


Възнаграждението над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи на заплащане на труда, е елемент от базисното брутно трудово възнаграждение, от което се определя възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ или обезщетенията по чл. 228 от КТ съгласно § 1 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с ПМС № 133 от 14 юли 1993 г. Това означава, че в базисното брутно трудово възнаграждение се включва получената сума от допълнително материално стимулиране, която се полага само за същия базисен месец.

Когато след ползването на платения годишен отпуск от работника или служителя допълнително са изплатени годишни или тримесечни премии (ДМС), съответната част от тях се включва в базисното брутно трудово възнаграждение по чл. 177 от КТ. За целта се извършва преизчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск и разликата между новото и предишното се доплаща на работника или служителя съгласно § 2 от посочената наредба. Тази разпоредба не се отнася за обезщетенията по раздел III на глава десета на Кодекса на труда, т.е. тези преизчисления се прилагат само по отношение на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ.
Когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, на колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към или след тази дата е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от КТ, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличението на новото и предишното трудово възнаграждение, определено по трудовото правоотношение (спр. § 9 от ДПРЗ на НДДТВ).
Разпоредбата на § 9 е повелителна и задължително се прилага от всички работодатели независимо от собствеността на капитала на предприятието (търговско дружество, бюджетна или друга организация). Разпоредбата не променя реда и начина за определяне на възнаграждението за платен отпуск, установен в чл. 177 от КТ, поради което възнаграждението не се преизчислява, а към него се доплаща съответната добавка.
Добавката по § 9 има характер на компенсационно обезщетение по чл. 244, т. 2 от КТ, което е свързано с инфлацията и се заплаща към възнаграждението за платен отпуск по чл. 177 от КТ. Тя се посочва на отделен ред "добавка за платен отпуск" във ведомостта за заплати и личните сметки на работниците и служителите.
В случай че работникът или служителят счита, че възнаграждението за платен годишен отпуск е изчислено неправилно, той може да се обърне с молба към работодателя за извършване на корекция и изплащане на разликата, ако има такава. Ако работодателят не изплати доброволно разликата между изплатеното възнаграждение за платен годишен отпуск и полагащото се, работникът или служителят може да се обърне с иск пред съда. Давностният срок за предявяване на иска е 3-годишен и тече от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съответния ред.
№ 94.ЦЦ.59 от 03.04.2002 г.
Съгласно чл. 177 от Кодекса на труда за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Съгласно § 7 от Допълнителните и преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. Този текст гарантира единствено минималния размер, от който се изчислява съответното обезщетение по Кодекса на труда, в случаите когато е изтекъл продължителен период от получаването на последното брутно трудово възнаграждение (напр. при ползване на отпуск за отглеждане на малко дете).
Ето защо, ако работодателят определи възнаграждението за платен годишен отпуск за 2000 и 2001 г. на база минималната работна заплата, установена за страната, в случай че последното брутно трудово възнаграждение на лицето е в по-голям размер, той ще наруши изричната разпоредба на чл. 177 от КТ.
№ 94 РР/240 от 06.08.2002 г.
С измененията на Кодекса на труда, в сила от 31.03.2001 г., разпоредбата на чл. 168, ал. 1, която предвиждаше право на 2 работни дни отпуск на работничка или служителка с 2 живи деца до 18-годишна възраст, вече не е право, а правна възможност и се ползва само ако е уговорено в колективен трудов договор на ниво предприятие. Ето защо, не може да се приеме, че само по силата на чл. 168, ал. 1 от КТ лицата имат право на този вид отпуск.
27.15. № 94-598 от 17.09.2002 г. (ИБТ, бр. 10 от 2002 г.)
Съгласно чл. 177 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през които работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
От данните в запитването става ясно, че до 1 юли 2002 г. лицето е работило на пълен работен ден, след която дата е преминало на друга длъжност на половин работен ден. Започва ползване на платен годишен отпуск на 15-о число същия месец. Следователно за база за изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск ще служи месец юни т. г., ако има отработени най-малко 10 работни дни.
№ 0411/95 от 10.06.2003 г.
От запитването става ясно, че служителката е работила във фирма "Л." ООД, където е ползвала отпуски по реда на чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда - за бременност и раждане и е започнала отпуск по реда на чл. 164, ал. 1 от КТ - за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. Служителката напуска фирмата и започва работа в МРРБ от 24.03.2003 г. Посочено е, че за 2001 г. е ползвала платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Следователно за времето от 1.01.2002 г. до 24.03.2003 г., когато е прекратено трудовото й правоотношение с фирма "Л." ООД, е следвало да й се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж. На основание чл. 164, ал. 4 от КТ, времето на ползване на платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишната му възраст се зачита за трудов стаж.
В случай че работодателят откаже да изплати доброволно полагащото се обезщетение, лицето има право да го потърси, по съдебен ред в 3-годишен давностен срок, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение с фирмата.
№ 62/86 от 11.07.2003 г.
1. Съгласно чл. 177 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
От запитването става ясно, че в предходния месец лицето е отработило предвидените в разпоредбата най-малко 10 работни дни, но е изплатена само част от дължимото му трудово възнаграждение. В този случай възнаграждението за платения годишен отпуск следва да се изчисли на база на полученото трудово възнаграждение. Когато на работника бъде изплатена дължимата разлика в трудовото възнаграждение, заедно с нея следва да се преизчисли и изплати и възнаграждението за платения годишен отпуск.
2. Съгласно чл. 293, ал. 1 от КТ начинът на използване на средствата за социално-битово и културно обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите.
От разпоредбата е видно, че актът с който се определя начинът на използване на средствата за социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието, е решение, за което се съставя протокол.
Средствата за социално-битово и културно обслужване в предприятието се използват по начин, определен с решение на общото събрание на работниците и служителите, поради което не е в правомощията на работодателя да издава заповед за разпределяне на свободните средства.
В ал. 2 на чл. 293 е предвидено, че средствата за социално-битово и културно обслужване не могат да се изземват и използват за други цели.
С оглед императивния характер на горната разпоредба, работодателят не може да блокира изплащане.на средства за социално-битово и културно обслужване, както и не може да ги използва за други цели.
За допуснати от работодателя нарушения на трудовото законодателство работниците и служителите могат да сигнализират в съответната дирекция "Областна инспекция по труда".
№ 26/325 от 08.08.2003 г.
Елементите на брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда са определени с § 1 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения. Базата за изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск е месецът, предхождащ месеца на ползването, в който предходен месец работникът или служителят има отработени не по-малко от 10 работни дни. В случай че в месеца, който служи за база, са изплатени суми представляващи възнаграждение над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, в базисния месец се отнасят само сумите, полагащи се за този месец.
Съгласно чл. 37 от Кодекса на труда органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва, включително и при изработването на Правилата за организация на работната заплата.
№ 94ТТ/126 от 03.08.2005 г.
Възнаграждението, което се заплаща за времето на платен годишен отпуск, се определя по реда чл. 177 от КТ, както и по реда на съответните разпоредби на Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения. За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Основа за определяне размера на дължимото възнаграждение за времето на платения отпуск и начинът на неговото изчисляване са уредени в § 1, 2, 3 и 4 на Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения.
В случаите, когато са спазени разпоредбите за изчисляване на платения годишен отпуск и се получат някои отклонения, считаме, че следва да се направи съответното преизчисление, с цел да бъде изчислен коректният размер на възнаграждението.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изчисляване на болнични 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.