История на икономическата теория


Категория на документа: Икономика


08.10.2013г.
Марк - Варон (116 - 27г. Пр. Хр.) основният му труд е селско стопанство. Разделен е на три части, посветени на земеделието, скотовъдството, птицевъдство, риболов и пчеларство. Според Варон трудът на земеделеца трябва да носи не само полза, но и удоволствие. Ефективността на земеделското стопанство поставя в пряка връзка и зависимост от пазара. По негово време стопанството е полу - стоково, полу - натурално. Защитава натуралното стопанство и излага 4 принципа за развитие на селското стопанство.
1. По-високи конкурентни способности на селското стопанство
2. Износ на земеделски продукти
3. Транспортно осигуряване на селското стопанство
4. Производство на земеделски продукти, различни от тези на съседите
Варон смята, че човечеството минава през 3 стадия на развитие
* Лов и риболов
* Земеделие
* Индустрия и търговия
Определящи моменти за развитието са: Увеличаване на населението и необходимостта от изнасяне на излишъците от селското стопанство и градовете.
Варон подобно на Аристотел приема робите за говорещи оръдия на производството, но за разлика от Катон, предлага по-гъвкави методи за повишаване ефективността на робския труд. Според Варон робите не трябва да се вземат от едно и също племе, за да не възникват заговори. Следвайки принципа "Разделяй и владей" препоръчва да се разпалват национални вражди между робите. Предлага робите да се разпределят по отрасли според характера, възрастта и физическата им сила. Това според него ще направи производството по-ефективно. Смята, че трябва да се даде възможност за възпроизводство на робите и предлага да им се дават жени - робини. Необходимият брой роби за едно стопанство се определя от размерите му, местността и отглежданите земеделски култури. Варон допуска и наемния труд при прибирането на реколтата и при някои трудоемки селскостопански дейности. Средствата на труда според него са три вида: говорещи инструменти, инструменти издаващи нечленоразделни звуци и неми инструменти. Към първите спадат робите, към вторите - воловете и към третите - каруците.
Марк Тулий Цицерон (104 - 49г. Пр. Хр.) Неговата дейност е разностранна, бил е адвокат, оратор, политик, философ, публицист, занимавал се е с икономически проблеми. Изразител е на интересите на едрите земевладелци, лихварите и търговците. Смята, че едрата търговията е достойна за свободния човек занимание. Голямо внимание в своите изследвания отделя на земеделието, защото само то носи на човека материални блага. Според него частната собственост има свещен характер, тя не се получава от природата, а е резултат от:
1. Завладяване на собствени земи.
2. Победи във войните.
3. Установена чрез закони съглашения и жребий.
Цицерон смята, че ще е добре за обществото ако се съчетаят интересите на различните съсловия в него, особено на робовладелците и робите. Той пледира за равенство между хората на основата на различно имуществено положение. Според него хората живеят в общество и са длъжни да си помагат. Прави опит да класифицира професиите според тяхната икономическа значимост и социално достойнство. Презрително се отнася към физическият труд, достоен за робовладелците е само умственият.
Тит Лукреции Кар (95 - 55г. Пр. Хр.) Основното му произведение е за природата на нещата. В него от позициите на материализма, тълкува историята и смята, че развитието на обществото е естествен и непрекъснат процес на изменение и превръщане. В основата на развитието поставя еволюцията на материалното производство и подчертава голямото значение на развитието на оръдието на труда. Златният век на човечеството, той търси не в първобитното общество, а в бъдещето когато ще се развият оръдията на труда.
Луции Аней Сенека (4г. Пр.Хр.-65г.) философ, представител на Стоическата школа. Неговите произведения са един от идейните източници на Християнството. Най-известните са: Нравствени писма до Луцилий, За щастливия живот, За краткостта на живота. Има отрицателно отношение към богатството в обществото, но все пак го смята за благо, защото дава възможност да се извършват благородни дела. Той казва, че достоен за одобрение е този мъдрец, който не обича богатството, но го предпочита пред бедността. Според него хората са равни по природа, а неравенството е резултат на исторически причини, на социално-икономически условия. Той дава наивно идеалистическо обяснение на тези условия, като посочва, че причина за разпадането за прекрасния комунален строй е появата на алчността, която поражда бедността. Според него робството не произтича от природата на човека, а се обуславя от определени обстоятелства. Ако тези обстоятелства се променят робът може да стане свободен. Робът не е говорещо оръдие на труда, човек като всички останали. Защитава идеята за духовната свобода и равенство на всички хора, робите са равни на свободните хора, защото имат същите качества. Смята, че свободния дух на роба е неподвластен на покупко-продажба като тялото.Той пледира за по-добро отношение към робите, но в същото време не вижда смисъл в освобождаването им. За него робовладелският строй няма алтернатива, има отрицателно отношение към лихварите, защото смята, че те получават печалба за продаденото време. Цените според него зависят от обичайте и реколтата през годината, а не от полезността на вещите. Робовладелската класа трябва да се занимава само с умствен труд, който е предпоставка за нейното господство и привилегии.
Луций Колумела - римски писател живял през 1 век. Най-значимото му производство от икономическа гледна точка е за селското стопанство. То представлява селскостопанска енциклопедия на древността. В него обобщава натрупаният теоретически и практически опит и на практика разглежда всичко - земеделие, лозарство, обущарство, животновъдство и т.н. Дава полезни съвети за организацията на производство. Ценен негов принос е постановката за неизчерпаемото плодородие на почвата при правилната обработка.

Икономическата мисъл през ранното християнство
Аврелий Августин Блажени - 353 - 430 Роден е в Тагост, Нубия. По-значими от икономическа гледна точка са произведенията му: За работата на монасите, За Божията държава (За града Божии)
Има ново отношение към труда. Според него физическият и умственият труд са почти равни. Смята, че да се води само духовна дейност без физически труд е признак на ленност. Смята, че Бог е заповядал на човека да се труди и му е предал Рая да го обработва и охранява. Физическият труд трябва да носи радост и удоволствие. Често цитира Библията, където пише: Който не работи, не трябва да яде; От всеки труд има печалба, а от празнословието само вреда.На първо място поставя земеделския труд. Според него земеделието е най-чистото изкуство, а земеделският труд е чист и честен занаят. Търговията смята за порок несъвместим с християнския морал. Тя не е достойно занимание, защото търговците се стремят евтино да купуват и скъпо да продават. Презира богатството и едрата поземлена собственост. Богатството е ограбване на бедните. Смята, че с труд трябва да се създава необходимото за живот, а излишъците трябва да се раздават като милостиня или помощ за другите. По това време по отношение на богатството се срещат интересни мисли, например Светии Иероним пише - "Всеки богат е или грешник или наследник на грешник, богатството е ограбено от бедните".





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История на икономическата теория 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.