Исторически преглед на агролесовъдството в България


Категория на документа: Икономика


ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА АГРОЛЕСОВЪДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ

Историята на агролесовъдството в България започва още от далечната 1925 година, когато се развива така нареченото полезащитно лесоразвъждане. То се е развивало през периода 1925-1940 година, когато върху площи от горския фонд около земите на някои едри румънски земевладелци в Южна Добруджа са създадени горски пояси.

Активния период на създаването на полезащитни пояси у нас обхваща времето от 1940 до 1950 година. Между 1940 и 1944 година не са създавани нови пояси, а оставените от румънците не са били поддържани, което влошава тяхното състояние. От 1947 до 1950 година са засадени пояси в няколко Добруджански района. Полезащитните пояси от този период се характеризират с това, че са тесни (главните са с ширина 10,5м, а второстепенните - 7,5м) и са създадени предимно от бързорастящи видове - тополи, ясенолистен явор, обикновен явор, махалебка, пенсилвански ясен, полски ясен, полски и дребнолистен бряст, акация, гледичия и др. Създадени са и пояси с главен вид летен дъб, който е внасян главно чрез засаждане на 1 - 2 годишни фиданки, и спътници полски клен и мекиш.

С постановление №236 "За развитието на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа" от 8.03.1951 година Министерството на горите и Министерството на земеделието се задължават да създадат в периода 1951-1956 г. девет държавни горски пояса и цялостна мрежа от полезащитни пояси върху земите на ТКЗС и ДЗС, свързани в единен държавен план. Целта на създаваните пояси е да се предпазят селскостопанските култури в Добруджа от сухите и горещи ветрове, да се запазят от ерозия бреговете на р. Дунав и пресъхващите реки и суходолия Демир-баба, Сенкювча, Канагьол, Суха, Дерето и Гьоренското дере, да се подобри водният режим на пресъхващите реки и суходолия, да се предпазят от наводнение населените места край тях и да се запази от снегонавяване главния път Силистра-Шумен. Така за периода 1951- 1956 година са създадени полезащитни пояси с обща дължина 795 км на обща площ 73 856 dka и е изградена цялостна мрежа с обща площ 116 361 dka в районите на Балчик, Добрич, Генерал Тошево и др. Създадена е полезащитна мрежа, в която са оформени правоъгълни клетки от обработваема земя, с надлъжни страни през 500-600 м и напречни страни през 1200-1500 м (Ишин, 1952; Пеев, 1989). По същото време, но в по-ограничен размер и без да са свързани в полезащитна мрежа, са изградени такива пояси и в други райони на страната - Плевенско, Ямболско, Пловдивско, Бургаско и др.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Исторически преглед на агролесовъдството в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.