Институции на законодателната и изпълнителната власт и тяхната специфика в политическата система в Република България


Категория на документа: Икономика


Министър-председател на България е най-високата длъжност в изпълнителната власт на България от 1878г. до днес. Той ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите. Характерно за българската политическа система е, че министър-председателят се предлага от президента, но се избира непосредствено от Народното събрание и се освобождава от него.Кандидатът за министър-председател се излъчва от най-голямата парламентарна група, комуто президентът възлага да състави кабинет. След това Народното събрание гласува предложения министър председател и министерски кабинет.

Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство. Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия. С решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя в състава на Министерския съвет могат да бъдат включени и министри, които не ръководят министерства. Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Заместник-министрите подпомагат министъра при осъществяването на политическата програма на правителството, при разработването на проекти за нормативни актове и при изпълнението на неговите правомощия. Класически сектори или постоянни министерства са: Министерство на вътрешните работи, на финанси, външни работи, правосъдие, образование, здравеопазване, околна среда и води, култура и други.

Заместник министър-председателят на България, наричан вицепремиер, е висша ръководна длъжност в правителството на България. Той изпълнява функциите на подпомагане и заместване на министър-председателя на България при негово отсъствие, както и по време на работа на правителството по различни въпроси на държавното управление. Вицепремиерите по конституционен принцип стоят над министрите в йерархията на правителството. В случай на заместване на министър-председателя при негово отсъствие, това заместване се определя в негова заповед, където се посочва и името на съответния вицепремиер. Не може двама или повече вицепремиери да заместват министър-председателя едновременно при негово отсъствие. Вицепремиерите могат да бъдат освобождавани или заменяни с други лица от Народното събрание при персонални промени в правителството.

Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, председателите на държавни агенции и областните управители създават на свое пряко подчинение политически кабинет.

Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. Техните отношения могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава по негова преценка.

Законодателната власт е система от институции, която изготвя и утвърждава законодателството - съвкупността от законите в държавата. По този начин тя задава рамките на работата на изпълнителната власт и създава основата, върху която съдебната власт взима своите решения.

Законодателната власт в България се осъществява посредством Народното събрание. То получава своите властнически пълномощия от източника на властта - народа. Нашата Конституция възприема принципа на народния суверенитет, което означава, че народът е единственият източник на властта. Основната й функция се състои в създаване на нормативната база на страната.

Народното събрание упражнява парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Този контрол е един от механизмите, които въздействат за ефективно функциониране на органите на изпълнителната власт.

Народното събрание се състои от представители на политически сили в обществото. В него участват 240 народни представители, които се събират на парламентарни заседания, за да предлагат, обсъждат и гласуват евентуални промени в законите. Всеки депутат има право на законодателна инициатива, както и Министерския съвет, според Конституцията на Република България.

Българският еднокамарен парламент, наречен Народно събрание, се състои от 240 депутати, избрани за срок от 4 години. Гласува се за списъци от кандидати за партии и коалиции за всеки избирателен район. За да бъде представена в Народното събрание, дадена партия или коалиция трябва да спечели най-малко 4 процента от гласовете.

Законодателния процес в Народното събрание се осъществява въз основа на Конституцията и приет от него правилник. Право да внасят законопроекти имат народните представители и Министерският съвет. Това право се нарича право на законодателна инициатива.

Законодателните и контролните правомощия на Народното събрание са основни по характер. Наред с тях то упражнява и конституционни правомощия: образува Министерски съвет, участва във формирането на Конституционния съд и Висшия съдебен съвет, назначава ръководители на някои ведомства - генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио, председателя на Българската народна банка и други.

В 3-дневен срок от постъпването на законопроекта председателят на Народното събрание го разпределя на постоянните комисии, като определя и коя от тях ще е водеща в обсъждането.
Членовете на постоянните комисии получават законопроекта не по-рано от 48 часа, след което следва обсъждане. Те представят на председателя на Народното събрание и на председателя на водещата комисия мотивирано становище. За първо гласуване докладите по законопроектите се представят не по-късно от два месеца от тяхното внасяне.

Законопроектите, мотивите към тях и докладът на водещата комисия се представят на народните представители поне един ден преди заседанието, в което ще бъдат разгледани. Законопроектите, мотивите към тях и докладът на водещата комисия се представят на народните представители поне един ден преди заседанието, в което ще бъдат разгледани.

Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания. Народното събрание може да реши двете гласувания да се проведат в едно заседание.

При първото гласуване законопроектът се обсъжда в цялост. Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект по една и съща тема, водещата комисия с участието на авторите на законопроектите, изготвят един общ законопроект в срок от 14 дни.

Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения на приетия на първо четене законопроект в определен от Народното събрание срок.

До 14 дни след изтичането на този срок водещата комисия внася в НС мотивиран доклад с писмените предложения на народните представители и предложенията на комисията.
Народното събрание обсъжда и приема закона на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст.

Приетият закон се изпраща на Президента на Република България за издаване на указ за обнародване.

Президентът на Република България може да върне закона за преразглеждане.

Президентът на Република България издава указ за обнародване на закона.

Законът се обнародва в Държавен вестник и влиза в сила след 3 дни, освен ако в самия закон не е определен друг срок.

Народното събрание отговаря за приемането на закони, одобряването на държавния бюджет, насрочването на президентски избори и отзоваването на министър-председателя и другите членове на Министерския съвет, обявяването на война, разполагането на войски извън България. Изборите от 41-то Народно събрание са проведени на 5 юли 2009г.

Конституционният съд на България е създаден с българската Конституция от 1991г. Той отговаря при запитване по съобразността с Конституцията на законите и други актове на Народното събрание и указите на президента. Решенията му са окончателни и задължителни за всички. Със своята висока позиция в държавната йерархия (на трето място след председателя на Народното събрание и държавния глава), със своята арбитражна роля и със своите безапелационни решения този съд успешно уравновесява политическата система.

Президентът е с мандат от 5 години, който може да бъде преизбиран последователно само веднъж. Той има типични правомощия на един държавен глава. Заедно с това, без да се включва в една от трите власти, той осъществява отделни функции, свързани с тях. Характерно за него е, че се избира пряко от избирателите, което увеличава неговата тежест в държавното управление. Президентът изразява своята воля с указ. Той няма нормативен характер, но е акт по предложение на Конституцията и законите с важни правни последници. Затова част от указите се преподписват от министър-председателя или ресорни министри, с което се осигурява тяхното изпълнение от и с отговорността на органите на изпълнителната власт. Предвидени са основанията, при наличие на които такова преподписване не се изисква. Но с решение на Конституционния съд се приема, че тези основания могат да се умножат, когато изпълнението на указите не ангажира изпълнителната власт.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Институции на законодателната и изпълнителната власт и тяхната специфика в политическата система в Република България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.