Инфлацията и нейното влияние върху икономиката


Категория на документа: Икономика


4.4 Психологически подход-според него повишаването на цените от едни продавачи предизвиква повишаване и на други цени (ефект на папагала);повишаването на едни заплати предизвиква повишаване на всички заплати (ефект на резонанса);повишаването на едни печалби предизвиква разтеж на всички печалби (ефект на еуфорията).

5.Фактори за инфлацията.
Според някои автори факторите за инфлация се групират на парични и непарични.Първите,произлизащи от сферата на парично обръщение и изявяващи се като прекомерно платежоспособно търсене.Вторите, възникващи при обръщението на реалните икономически блата и намиращи отражение в променената величина и структура на разходите на предлаганите стоки.Според други автори по въпроса за причените за инфлация съществуват две групи теории: първата поставя ударението върху връзката между съвкупното търсене и съвкупното предлагате,а според втората инфлацията се причинява от ускорената експанзия на количеството на парите в обръщението.
6.Ефекти на инфлацията.
Като икономическо явление инфлацията е своеобразен механизъм, пречещ на доходите да растат извън рамките наефективността на производството.
Нейната положителна роля се изразява в подпомагане равновесието между съвкупното търсене и съвкупното предлагане.
Отрицателните ефекти от инфлацията се изразяват в: обезценяване на националната парична единица;деформация на цените;структурни неравновесия;намаляване на реалните доходи;преразпределение на доходите;нарастване на номиналните и намаляване на реалните лихвени проценти и т.н.
-Покупателната сила (реалната стойност на парите) пада. Обезценяването им има две изменения: вътрешно,по отношение на стоките, и външно,спрямо другите валути.Степента на външното обезценяване зависи от разликата в равнищата на инфлация в две страни,например лев-долар.
Например у нас през 1996 г. цените са нараснали с 310,8%.Това означава,че в края на годината 1 лев е бил равен на 0,32 стотинки, т.е. е бил обезценен повече от три пъти.
-Настъпват промени в относителните цени на стоките и в съотношението между цените и доходите.Това предизвиква структурни неравновесия в производството,в заетостта на работната сила,в потреблението.
Ако номиналните доходи са фиксирани,или ако нарастват по-бавно от цените,това води до намаляване на реалните доходи.
-Преразпределение на доходите в социалните слоеве.Това е така, защото видовете номинални доходи (пенсии,заплати,дивиденти и др.) се изменят различно.Общо взето преразпределението на доходите е от труда в полза на капитала.
-Покачване на номиналния лихвен процент.Това явление е на лице, когато паричното предлагане е постоянно и има увеличено търсене на пари.Това се отразява отрицателно на инвестициите.По принцип номиналния лихвен процент трябва да компенсира инфлационното покачване на цените и да гарантира положителен реален лихвен процент.Средногодишният реален лихвен процент при инфлация е равен на средногодешния номинален лихвен процент минус средногодишната норма на инфлацията.
-Нарастване на стойността на дълготрайните активи.При преоценка на балансите поради инфлацията преоценената стойност е по-висока от сарата.Активите нарастват и възниква изключителна печалба,която изисква специално данъчно облагане,тъй като не е заслуга на предприятието.

7.Антиинфлационна политика и антиинфлационни мерки.
Като икономическо явление с повече отрицателни последици, инфлацията принуждава държавата да повежда антиинфлационна политика.Нейният характер зависи от разбиранията за природата и причините за инфлацията.
-Схващайки инфлацията преди всичко като явление на прекомерното търсене,класиците и техните последователи препоръчват: притъпяване на синдикалния натиск за увеличаване на заплатите; преодоляване на бюджетния дефицит; ограничаване на притока на пари в обръщение; поддържане на условията за съвършенна конкуренця.
-Съвременните неокласици и преди всичко монетаристите, третирайки инфлацията като парично явление,схващат антиинфлационната политика главно като политика на контрол върху паричната маса.
-Според последователите на Кейнс съществува оптимална норма на нарастване на паричната маса, отвъд която предлагането предизвиква истинска инфлация.Антиинфлационните мерки тук се свеждат до политика на доходите (върху основата на социален консенсус) за ограничаване на съвкупните разходи и до икономическа политика, насърчаваща стоковото предлагане.
Най-често антиинфлационната политика е политика на дезинфлация. Тя е съвкупност от мерки,които целят да ограничат търсенето,за да се намали натискът върху цените. Осъществява се чрез ограничаване на:
-държавните разходи
-домакинските разходи (чрез увеличаване на данъците)
-кредитите,
за да се възпрепятства нарастванета на:
-паричната маса
-заплатите
-другите семейни доходи.
Прибягва се дори до блокиране на цените.
Антиинфлационната политика има две разновидности: конюктурна и структурна политика.
Конюктурната антиинфлационна политика си служи с инструментите на паричната и бюджетната политика с цел ограничаване на съвкупните разходи и паричната маса.
Структурната антиинфлационна политика е свързана с политиката на доходите (индексации и компенсации заради инфлацията);с политиката на цените,на инвестициите,на конкуренцията и пр.
Съвременната антиинфлационна политика на държавата се опира на няколко момента:
-на макроикономическата стабилизация
-на структурните реформи
-на създаването на условия за конкуренция
-на откриването на нови работни места
-на подходяща трудово пазарна политика.
Прилагането на тези инструменти цели да де осигури неинфлационен икономически растеж.
Ако причините за дадена инфлация са отстранени,ролята на терапия в условията на една умерена инфлация може да изпълни въвеждането на контрол върху овеличаването на заплатите,на бюджетните разходи и на цените, съчетани с мерки по укрепването на паричната единица.А това е свързано с увеличаването на производството,което създава възможност за увеличаване на износа и на заетите в стопанството,при балансиран и платежен баланс и при адекватен прилив на валута,с увеличаване на спестяванията до размери,които да сведат потреблението до границите на нормалното.
Когато причините за инфлацията не са отстранени могат да се приложат съответни специфични антиинфлационни действия,подхадите на които са различни.
Някои предлагат всичко да се остави на икономическите закономерности,съответно на пазара,който чрез закона за търсенето и предлагането ще регулира по най-рационален начин отношението между търсенето, предлагането и цените и ще осигури стабилност и рационално ползване на ресурсите.При този подход трябва да се предполага и възможността от един парадокс-че често нито малкототърсене,нито увеличеното предлагане могат да спрат нарастването на цените.Освен това трябва да се търси и намери решението на поне два проблема:за дозираното комбиниране на мерките на икономическата политика,на планирането и на пазарните закономерности с оглед на стабилизирането на цените,намаляването на безработицата,премахването на структурните диспропорции и т.н. и за избора на стратегически подход.
Два подхода се предлагат и по отношение на провеждането на стабилизационната политика.Според единия стопанството трябва да се стабилизира при сегашното равнище на развитие и тогава да се търси изход от инфлацията.Този подход предполага подобряване използването на мощностите и на работната сила в съществуващите предприятия,по-високо качество,производителност и рентабилност, висок лихвен процент,ниски данъци,ограничаване на общото и колективното потребление,намаляване на инвестициите.
Според втория подход стабилизацията трябва да се осъществява в условията на динамично развитие, на по-висока степен на заетост и при стабилни цени (това е школата на "динамичното равновесие"). Това предполага нови инвестиции в приоритетните отрасли и въобще увеличаване на инвестициите,на финансирането на обектите с обществено предназначение,по-ниски лихви и т.н.Този подход подхожда за балансираната инфлация.
Предпоставки за стабилизационната политика са както формирането на стабилни условия за стопанисване (цени,лихвен процент,данъци и т.н.), така и правилната парично-кредитна и фискална политика като "фина настройка"на икономиката.Икономическата политика трябва да се оперира с реални доходи.Емисията на пари и на банкови кредити трябва да са съгласувани с програмирания процент на инфлация,да няма непокрита емисия,въобще проблемът за парите във всичките им форми и сурогати трябва да се реши.Трябва да се премахне и политиката на "социализация" на загубите в стопанството.
При конструирането на антиинфлационна програма следва да се изхожда от типа и темпа на инфлацията,от конкретните условия на страната и от редица други обстоятелства.Най-общо антиинфлационната програма може да бъде изградена по два модела:
-При първия,условно наречен боливийски модел,ударението се поставя върху намаляването на съвкупното търсене с оглед на неговото балансиране с недостатъчното предлагате по пътя на либерализирането на цените, "замразяването" на заплатите и на разходите от държавния бюджет,поскъпването на кредитите чрез рязкото повишаване на лихвените проценти,фиксирането на лихвените проценти, фиксирането на валутния курс на паричната единица и други подобни. "Страничните действия" от прилагането на този модел са спадането на производството, увиличаването на безработицата,намаляването на жизненото равнище, засилването на социалното разслоение и на социалното напрежение в обществото.В основата на този модел лежи монетаризмът като ново наименование или направление на старата т.нар. количествена теория за парите.
-При втория,условно наречен израелски модел,се търси реализирането на класическата рецепта,а именно да се стимулира увеличаването на производството и на производителността на труда като резултат от засилената мотивация на труда при възспиране търсенето на скъпи кредити и при съкращаване на паричната маса с оглед осигуряването на по-бърз темп на нарастване на производството спрямо този на потреблението.При този модел разтежът на безработицата по правило е незначителен и за стопанства с по-голям дял на държавната собственост и на участие на работниците в управлението той е по-подходящ.
Между двата модела има и други различия-ако първият не предполага социален консенсус между работниците,работодателите и правителството,вторият го предполага;ако при първият инфлацията се "съсича" изкуствено заедно със "съсичането" но производството чрез реструктивна монетарно политика,то при втория инфлацията се овладява в условията на стопанска активност и динамизирано производство,и това е резултат от съчетаването на действията срещу инфлацията с действия срещу стагнация на производството.
8.Крива на Филипс.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Инфлацията и нейното влияние върху икономиката 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.