Инфлацията и нейното влияние върху икономиката


Категория на документа: Икономика


Умерена инфлация-с годишен процент от 2% до 3%.
Тя съществува в повечето страни с развита пазарна икономика и се приема като стимулатор на стопанското развитие.Това означава,че хората все още имат доверие в националната парична единица.Това е съществения критерии за умерена инфлация.В труда си "Обща теория на заетостта,лихвата и парите" Джон Мейнард Кейнс препоръчва този тип инфлация,защото тя е най-балансирана и при нея цените растат умерено и стабилно.Такава инфлаци не променя почти нищо в икономиката.
3.2 Галопираща инфлация-до 200%
Тя вече не е желана от некого,тъй като води до:
-намаляване на реалните доходи,в това число и на реалната работна заплата,на реалния лихвен процент и пр.
-обезценяване на фондовете
-до загуба на доверие в националната валута и до бягство от нея, което ускорява паричното обръщение и още повече засилва инфлацията.
3.3 Хиперинфлация-над 200%
Хиперинфлацията е извънредно явление.Има много примери за хипер инфлация в съвремието.В началото на осемдесетте години на двадесетти век в Аржентина,Бразилия,Боливия и Перу индекса на цените на потребителските стоки надвишава в отделните години 1000%. През 1923 година инфлацията в Германия достига 300 000 %.
През 1993 година инфлацията в Сърбия достига 310 млн. на сто.
В България годишния темп на инфлация за 1990 година е 23,8 на сто,през 1991 година е 438,5 ,през 1992 година е 179,4 ,през 1993 е 164.
Измерена с индекса на потребителските цени инфлацията у нас е висока.
3.4 Балансирана инфлация
За нея се говори когато цените,номиналните доходи и номиналния лихвен процент растат паралелно и реалните доходи и реалния лихвен процент остават същите.
3.5 Небалансирана инфлация
За нея се говори когато тепът на инфлацията изпреварва темпа на нарастване на номиналните даходи и на номиналния лихвен процент,а реалните доходи спадат.
3.6 Антиципирана инфлация
Тази инфлация е взета предвид и е отчетена от икономическите субекти при вземане на решения.
3.7 Неантиципирана инфлация
Тя е пренебрегната и неотчетена от икономическите субекти при вземане на решения.Най-големи загуби се понасят при небалансирана и неантицепирана инфлация.
3.8 Разходна инфлация
Такава е инфлацията,която е резултат от увеличаването на производствените разходи,предизвикващи свиване на обема на производството и на съвкупното предлагане,преди икономиката да е достигнала своя потенциал и пълна заетост.Причина за този тип инфлаця може да бъде или увеличаването на производствените разходи на единица продукт в резултат от необосновани повишения на заплатите,или от покачването на цените на суровините,енергийните и други ресурси.
Пре внезапното и чувствително нарастване на цените на суровините,енергията и пр. се говори за т. нар. шок на предлагането.Резултатът е ограничаване на поизводството и предлагането при дадено съвкупно търсене и оттук-повишаване на цените т.е. инфлация при свиване (стагнация) на проезводството.Това ново явление,съчетаващо стагнация с инфлация се нарича стагфлация.
3.9 Инфлация от търсенето
Тя е резултат от увеличаването на съвкупното търсене над потенциала на икономиката.Причината е в прекомерното нарастване или на паричната маса,или на съвкупните разходи при дадено съвкупно предлагане.По-високото съвкупно търсене предизвиква инфлация,тъй като икономиката е на равнището на своя потенциал и не може да предложи повече стоки.Платежоспособните възможности са повече от стоките и услугите,поради което пазарът реагира с покачване на цените,за да уравновеси търсене и предлагане.
И разходната инфлация,и инфлацията от търсенето водят до т. нар. инфлационна спирала т.е. цените растат,защото растат разходите и номиналните доходи,а те се повишават,защото се покачват цените.
3.10 Структурна инфлация
Свързана е главно със структурните диспропорции,по принцип е небалансирана и се отразява в най-голяма степен върху паричното обръщение.
3.11 Абсолютна инфлация
Настъпва поради увеличаване на количеството на парите в обръщение.
3.12 Относителна инфлация
Настъпва поради увеличаване на скоростта на оборота на парите или поради намаляване на количеството настоките в обръщение.

3.13 Други видове инфлация:
-парична инфлация
-кредитна инфлация
-бюджетна инфлация
-инфлация на покупателната сила
-инфлация поради спадане на производството
4. Подходи за обяснение на инфлацията.
Възникването на инфлация в икономиката има обективна основа.Тя се състои в разрива между съвкупното търсене и съвкупното предлагане и в нуждата от установяване на ново равновесие между тях,а оттам-от нови равновесни равнища на брутния вътрешен продукт и на цените.
4.1 Според либерално-класическата теория,нарушаването на равновесието между съвкупното търсене и предлагане,пораждащо инфлация,се дължи на позарни несъвършенства:недостатъчна информация за пазарите,изкривявания в търсенето и предлагането,намеса на държавата,поява на монополи и т.н.
Пример:Да допуснем,че икономиката е на потенциала.Под натиска на синдикатите,обаче,се стига до по-бързо нарастване на заплатите от производителността и следователно по-бързо трябва да растат паричната маса и съвкупното търсене.Пазарът реагира с покачване на цените т.е. инфлация.Понеже цените на ресурсите са фиксирани с договори,за производителите на крайни блага става възможно да увеличат печалбите си още повече като разширят производството отвъд потенциала.Равновесието между съвкупното търсене и предлагане се изменя.Възниква инфлационен разрив-това е величината,с която текущия брутен вътрешен продукт превишава за кратък срок равнището на потенциалния продукт при равнище на цените,по-високо от очакваното.За да не попадне в инфлационна спирала,пазарната икономика задейства нови механизми.
4.2 Според кейсианците,инфлационния разрив се формира при условия на пълна заетост(естествено равнище на безработицата),когато текущите съвкупни разходи са по-големи от потенциалния продукт. Това повишение не увеличава реалния брутен вътрешен продукт,който се е изравнил с потенциала,а само номиналния брутен вътрешен продукт.Процесът се обяснява с прекомерното нарастване на съвкупните разходи,които предизвикват покачване на цените и следователно инфлация.Това довежда до инфлационен разрив като в същото време реалния брутен национален продукт е останал постоянен. Инфлационният разрив е именно разликата между номиналния и реалния брутен вътрешен продукт.
Според кейнсианците,инфлационният разрив не може да се заличи автоматично по позитивен начин чрез пазарните сили,тъй като икономиката на потенциала е в условията на пълна заетост.Цените също
не могат да доведат автоматично до равновесие между търсенето и предлагането,тъй като са изгубили своята гъвкавост.Решението е в намаляване на съвкупните разходи и на съвкупното търсене.За това може да допринесе най-вече политиката на държавата чрез свиването на бюджетните разходи и чрез увеличаването на данъците.Инфлационният разрив показва с колко трябва да се намалят съвкупните разходи,за да бъде преодолян самият разрив и да се постигне равенство между номиналния,реалния и потенциалния брутен вътрешен продукт.
4.3 За М.Фридман (монетарист) инфлацията е чисто парично явление. Факторите,на които тя се дължи водят до инфлация само ако увеличават паричната маса.Именно тази хипотеза сближава монетарния подход с концепцията за инфлация от търсенето.Счита се обаче,че е по-точно да се се говори за парична инфлация, понеже в крайна сметка цените зависят от количеството на паричната маса.За за направят такива изводи,монетаристите се опираг на посоченото вече количествено уравнение на размяната:

M.V=Q,p

Ако скоростта на паричното обръщение V е константа,а количеството стоки и услуги Q се променя само в рамките на дълъг срок,то всяко изменение на паричната маса M води до изменение и на цените,за да се запази равновесието между съвкупното търсене и съвкупното предлагане,т.е. между двете страни на равенството.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Инфлацията и нейното влияние върху икономиката 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.