Индустриален мениджмънт


Категория на документа: Икономика


3. БВП на човек от населението 0,79 -0,57 1 -0,23
4. Численост на населението -0,29 0,11 -0,23 1
Източник: Strik, А., 2003.

Данните от таблица 9. водят до следните изводи:
Съществуващото широко разпространено мнение, че въвличането в глобализацията на отделните страни води еднозначно до увеличаване неравенството на населението в тях, не се потвърждава от резултатите от статистическата обработка. Коефициентът за корелация между индекса за глобализацията и индекса за неравенството на населението има стойност минус 0.59, което означава, че съществува средностатистическа тенденция за намаляване на неравенството с нарастване на глобализацията. Страни като Чили, Русия и Китай развиват пазарна икономика, но имат по-ниски индекси на глобализацията, по-малки доходи на човек от населението и по-голямо неравенство, отколкото други страни, също с развиващи се пазарни икономики, но с по-високи показатели за глобализацията и с по-ниска степен на неравенство - Унгария, Чехия, Полша.
Последните две таблици показват силна положителна корелаци-онна зависимост между БВП на човек от населението и степента на глобализация. Съответният коефициент за корелация между тези два показателя е равен на 0.79, което означава, че с увеличаване на индекса на глобализацията расте и БВП на човек от населението и обратно. Силната положителна корелационна връзка между равнището на глобализация и БВП на човек от населението не бива да се приема като някакво абсолютно правило, а по-скоро като средностатистическо твърдение, което се спазва в повечето случаи, но невинаги.
При определянето на индексите за неравенството в по-голяма степен се използват субективни експертни оценки, отколкото при другите индекси. Неравенството на населението зависи от множество други фактори като социалните програми и образователната система, контрола върху цените, нормативната уредба и др., на които е много трудно да се дадат точни количествени оценки. Това ни най-малко не намалява необходимостта от подобни оценки и от разумната им интерпретация.
Като цяло данните от табл. 9. показват, че нарастването на глобализацията и на свързаното с него увеличаване на доходите на човек от населението като правило води до "изглаждане" на неравенството сред хората от развитите страни в по-голяма степен, отколкото при населението на останалите страни, а това не е новост за социолозите или поне за някои от тях.
5.3. Глобализация и информационно-комуникациоини технологии
В антиглобалисткото движение процесите на глобализацията се разглеждат преди всичко в социален аспект. По същество се протестира срещу бързата и неподготвена либерализация и въвличането на дадена страна в силно конкурентната глобална икономика, без тя да има готовност за това. Анализът на данните показва, че в този случай се смесват двете различни неща. Истинският антиглобализъм би трябвало да постави въпроса по друг начин - най-напред съответният управляващ елит да подготви своята страна за такъв преход, да създаде условия за повишаване на нейния иновационен и икономически потенциал, в т.ч. и чрез широко използване на ИКТ, а след това тази страна да се насочи към постепенно включване в глобалната конкуренция. Само по този начин могат да й се осигурят устойчив ръст и стабилно икономическо развитие, както неотдавна го направиха Финландия и Ирландия. Все повече се налага становището, че истинската глобализация е обективен и нужен процес. От приведените данни следва, че наличието на повече глобализация е свързано с повече ИКТ, повече доход на човек от населението и като правило до по-малко неравенство вътре в страната. Влошаването на параметрите за глобализацията означава повече бедност, по-малко авангардни технологии и по-голямо неравенство на населението. И като следствие - повече периферия. От това следва, че реалната опасност за изостаналите страни е отдалечаването от развития център и поемането на пътя към периферията. Налага се изводът, че противоположното значение на термина глобализация не е антиглобализация, а периферизация.
Ако се хвърли поглед върху източноевропейските страни, ще се констатира, че те са изправени пред някои трудности. Влизането в ЕС не гарантира автоматично на никоя от тях достигането в минимални срокове на икономически просперитет. Всяка държава до голяма степен ще решава индивидуално своите проблеми.
Разглежданите процеси и зависимости, свързани с ролята на иновациите за развитието на икономиката, очертават рамка, в която трябва да се движи всяка страна, която иска пълноценно да се впище в глобалната пазарна икономика.
България направи своя избор, но за да върви успешно напред, са й необходими разумни цели и гъвкави и разнообразни методи и средства за тяхното постигане.
В стратегическа перспектива е очевидно, че са й необходими непрекъснато поддържане на високо равнище на системата за образование и квалификация, както и широкото използване на ИКТ, което в бъдеще може да ни осигури възможност за приобщаване към икономиката, основана на знанието.
В по-близка перспектива е необходимо да се даде отговор на редица въпроси, свързани с развитието на иновациите и на високите технологии, а именно:
• С какво ще бъдат привлечени младите хора да останат в страната ни? Образование? Престижни професии? Стандарт? Благоприятна околна среда?
• Ще бъдат ли Балканите и България желано място за живеене?
• Какъв тип икономика ще изгражда нашата страна в рамките на Европейския съюз? Инвестиционно ориентирана? Иновационно ориентирана?
• Какъв иновационен потенциал ще може да поддържа страната ни в рамките на Европейския съюз? Ще запазим ли сегашното равнище на иновации? Ако го увеличим, по какъв начин? Ще се разработват ли високи технологии у нас?
От отговорите на тези въпроси до голяма степен зависи бъдещето на нашата държава.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Индустриален мениджмънт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.