Индустриален мениджмънт


Категория на документа: Икономика



Стратегическа иновация – иновация, от внедряването на която организацията получава допълнителни конкурентни преимущества в бъдеще. Предприятия, реализиращи стратегически нововъведения, използват активна (настъпателна) стратегия. Стратегическите иновации обикновено са насочени към създаване на нови потребности, отколкото към удовлетворяване на съществуващи потребности на пазара. Организацията новатор при внедряването на стратегическата иновация изпреварва своите конкуренти, което й позволява временно да монополизира пазара. Това преимущество агресивният новатор може да използва за засилване на своите конкурентни позиции.
Например: Ракетно-космическата корпорация “Енергия“ се явява водеща световна компания в създаването на космическа техника и в предоставянето на услуги. Много разработки на РКК “Енергия“ нямат чуждестранни аналози.
В зависимост от използваната стратегия иновациите, осъществявани в организацията могат да се ориентират към съществуващото платежоспособно търсене на пазара или да формират нови пазарни потребности.
Всички видове иновации се намират в тясна взаимовръзка. Така продуктовите иновации могат да влияят на изменението на производствените процеси, на технологиите, на организационните условия. Чрез процесните иновации едновременно могат да се създадат и необходимите технически предпоставки за продуктовите иновации. В същото време когато продуктовата иновация е насочена към постигане на трудов резултат, процесната иновация е ориентирана към повишаване на ефективността на производствения процес, социалните иновации са свързани с измененията в областта на социално-техническата система. Социалните иновации могат да бъдат едновременно и инструмент за продуктовите иновации. Съвкупността от всички иновации е насочена към повишаване на социално-икономическата ефективност на производството, а от резултатите на иновационната дейност в голяма степен зависи сегашната стабилност и успеха в бъдеще на организацията.

8. Иновационен процес

Иновационният процес е сложен, творчески, многостранен, итеративен процес, между етапите на който има прави и обратни връзки.Той може да бъде разгледан от различни позиции и с различна степен на детайлизация. В най-агрегиран вид той включва следните три етапа: нова идея – реализация – използване на новия резултат.
Линеен модел на иновационния процес
Исторически първи възниква на иновационния процес в съответствие с получилата голяма популярност през 50-те години на ХХ век концепция за иновационната верига. Тя отразява механизма на последователното предаване на заданията и знанията от всеки етап към следващ (изследване – разработване – производство - маркетинг и продажби).
Този модел е построен бърху логиката на процеса на разделение на труда и неговото достойнство е простотата му, но той не отразява комплексните взаимовръзки между отделните звена на веригата, механизма на обратните връзки и външните условия. Линейният модел има две основни разновидности, в зависимост от избора на стартовата точка – пазара или технологията. През 50-те години на ХХ век той се опира на идеята за “технологичния тласък”(technology push) и негов отправен пункт са фундаменталните и приложните научни изследвания.
Заедно с това във външната среда настъпват дълбоки изменения, свързани със засилването на конкурентния натиск, нарастването на неопределеността, диверсификацията на производството. На преден план излиза мотивът за краткосрочна и бърза възвращаемост на инвестициите, вложени в НИРД и интересът към осъществяване на вторични иновации. Това налага линейният иновационен модел на технологичния тласък да бъде заменен от линейния иновационен модел на “пазарното теглене”(market pull). В него като стартова позиция на иновационния процес се разглеждат пазарните потребности, които задават насоките на научните изследвания, а след това изложената последователност от етапи е същата.
Линейният модел има сериозни недостатъци: той представя иновационния процес като еднократен акт, а не като перманентна дейност; не се отразява многообразието от прави и обратни вризки; не се отчита мнението на потенцалните потребители на всички етапи на процеса; не се отразява многообразието на източниците за нововъведения; не се отразява възможността за паралелно изпълнение на някои от етапите и т.н. През 80-те и 90-те години на ХХ век са разработени редица нелинейни модели.
Нелинейни модели на иновационния процес
Неудовлетвореността на линейното описание на нововъведението е стимулирала търсенето на нови концепции. Емпиричните изследвания на иновационната практика и опитите на тяхното теоретично осмисляне в 80-те години предизвикали на живот нелинейната интерпретация на процеса на нововъведенията. Били са предложени, например, системни модели, разглеждащи нововъведението в кибернетичен аспект, т.е. като система, състояща се от взаимодействащи подсистеми, което на практика означава само въвеждане на нови прави и обратни връзки в линейната интерпретация.
Основен недостатък на този модел е неговата изолираност от външната среда – в него не се отчита съвкупността от външните условия и въздействия.
Иновационният процес може да бъде представен и чрез многоетапния итеративен модел.
Тук етапите са свързани чрез прави и обратни връзки – при незадоволителни резултати на някой етап се връщаме към предшестващия, или още към по-предишните етапи.
Спорен е въпросът за разглеждането на потреблението като етап от иновационния процес. Много автори го включват дотолкова, доколкото именно потреблението е окончателният критерий за успеха на иновацията, освен това то е стимул за усъвършенстване на продукцията и източник за нови идеи. Този модел също не отчита външните условия.
По-нататъшното развитие на иновационната теория и практика води до разбирането за необходимостта от съчетаване на пазарните и технологичните фактори при управлението на иновационния процес. На базата на това са разработени редица нелинейни модели, които отчитат влиянието на науката и на технологиите и на обществените потребности. Един от тях е обобщеният модел на иновационния процес показан на фиг.1.

Фиг. 1.Обобщен модел на иновационния процес

Неговата особеност се състои в отделянето на логически последователни, функционално обособени, но взимодействащи и взаимозависими етапи. Предимствата на дадения модел е в представянето на нововъведението като резултат от взаимното допълване на технологичните възможности и на пазарните потребности в рамките на иновационната организация и отказване от линейното описание на иновационния процес. Признаването на нелинейността на нововъведенията открива възможност за задълбочаване анализа на иновационния процес от гледна точка на неговата нарастваща интегрираност и паралелност на етапите, а така също използването на мрежови взаимодействия.
За създаването на нов клас нелинейни модели, които да отразяват адекватно иновационният процес в началото на ХХI-век, е необходимо да се отдели централно звено за иновационния процес и да се вземе под внимание нарастващата хаотичност, непредсказуемост, стохастичност при създаването на нововъведенията.
Отделянето на централното звено, на централното събитие в иновационния процес предполага висока степен на вътрешнофирмена интеграция на ресурсите, на персонала и на задачите на функционалните звена в интерес на разработката и на конструирането. С такава цел се създават междудисциплинарни проектни групи, които включват представители на изследователските, маркетинговите, производствените, сервизните и други звена. Специално внимание се отделя на възможността за по-широка обмяна на информация вътре във функционалните и в структурните звена. Прякото и косвеното включване на по-широк кръг квалифициран персонал от фирмата в решаването на иновационните задачи облегчава взаимното допълване на нововъведенията в продукти, процеси и услуги.
Друга предпоставка за нелинейност в иновационния модел и нарастване на интегрираността в иновационния модел е ”отпадането” на някои етапи от класическия линеен модел. В някои направления на съвременния НТП резултатите от фундаментален характер веднага дават веднага готово решение, без да е необходим етапът на приложни изследвания или разработки. Такива възможности съществуват например в биотехнологията, в областта на синтеза на нови вещества и материали в химията, фармацевтиката, създаването на някои видове програмно осигуряване.
Схематично в достатъчно опростен вид съвременният нелинеен модел на иновационния процес може да се представи във вида на фиг. 2.

И1, И2, И3 – изследователски проекти;
А1, А2, А3 – търсене и анализ на научна информация;
Р1, Р2, Р3 – пазарни изследвания;
П1, П2, П3 – анализ на обществените потребности;
Ф1 – финансиране на външната НИРД;
Ф2 – финансиране на вътрешната НИРД.

Фиг. 2. Нелинеен иновационен модел на иновационния процес

От обикновения линеен модел той се отличава с определена автономност на процеса на изследвания и на оценката на търсенето от основния път на създаването на нововъведенията. След възникването на идеята за новостта и нейното концептуално обосноваване в резултат на осъзнатата необходимост на търсенето и на технологичните възможности, съществува потенциална перспектива за нейната разработка и конструктивно проектиране без провеждане на научни изследвания. Това съвсем не означава принизяване на възможностите за постъпване на идеи и от сферата на фундаменталните и приложни научни изследвания. В този случай традиционният линеен модел на нововъведението се превръща в частен случай на предлагания модел. Основното различие на съвременните проектанти и конструктури от изобретаторите в периода на втората промишлената революция се състои в това, че те (в повечето случаи) са висококвалифицирани специалисти, които прирежават силна фундаментална научна подготовка. Такива, например, са създателите на малките наукоемки компании. Те разполагат със значителен фонд от научни знания, разгърната мрежа от научни консултации, развита лабораторна база.
В зависимост от новостта на идеята могат да възникнат потребности от допълнителни научни изследвания и оценка на съответните пазарни условия. При това научното търсене започва не от самия процес на фундаменталните и приложни изследвания, а по-скоро, в обратен порядък: отначало се прави анализ на натрупаната научна информация, която се намира като научен задел, както във организацията, така и във външните информационни източници. Ако това търсене не доведе до адекватен отговор, то тогава се предприемат приложни изследвания, а ако и те се окажат недостатъчни и фундаментални изследвания. Тези изследвания не се извършват еднократно и могат да възникнат през различните етапи на иновационния процес. Аналогично се повтарят дейностите за анализ и на пазара. В случай на силно нововъведение, за оценяване на неговия потенциал, изследването на пазара може да не е достатъчно. За дългосрочни програми е необходим анализ на скритите, неосезаеми потребности, които се провеждат на базата на появяването на големи социално-икономически, демографски и технологични тласъци.
Важно свойство на интегрирания нелинеен модел е наличието на разклонена система от обратни връзки: както между съседните звена на основния път за създаване на нововъведение, така и между отдалечените едно от друго звена. Практически отсъства разпокъсаност между етапите на иновационния процес, за разлика от обобщен модел на фиг. 1. А в действителност, много от етапите се извършват паралелно.
Характерен признак на дадения модел на иновационния процес е неговата възможност за коопериране както вътре в организацията, така и с външната среда. Вътрешното коопериране между последователните етапи на различните нововъведения се осигурява от относително малкия брой линейни звена, от тяхната ориентация за решаването на общата задача насочена към максимални показателите на пазарно-пласментната дейност. Паралелността на научните изследвания, а не последователното им провеждане, многократното обръщане към науката (както и към анализа на пазара)процеса на създаване на нововъведението, при това всеки път с уникални задания, създават силни предпоставки за външни, в това число мрежови, кооперирания на етапите на изследванията. Тези изследвания могат да се провеждат не само с независими научни учреждения, но и с конкуренти. Аналогични възможности съществуват и при анализа на пазара, при подготовката на кадрите, на материално-техническото снабдяване и др.
Етапът на реализация може да даде сигнали за избор на направления за работа и в сферата на автономните научни търсения, за осигуряване на необходимата материална база и за изявяване на потенциалните пазарни потребности. Предлаганият модел дава възможност за извършване на малки усъвършенствания от конструкторските и производствените звена, без включването на научните и пазарните изследвания или с използването на единия или/и на двата етапа. Нелинейният модел създава условия за създаване нкоито граничат с пазарния етап.
В модела достатъчно нагледно се разглежда нововъведението от гледна точка на многовариантността на методите и на източниците за последователно намаляване на неопределеността и трансформацията му в оценяването на риска. Неговото важно различие се състои в това, че конкретните събития на нововъведенията са свързани не само с формалната организационна структура, но главно с ориентирането към крайния икономически резултат. Нелинейният интегриран модел подчертава непредсказуемостта на възникването на сложни проблеми, решаването на които може да наложи необходимост от допълнителни научни търсения, включително до фундаментални, на всеки етап от жизнения цикъл на нововъведенията. Във връзка с това, трябва да се отбележи, че планирането на нововъведенията се състои в точното определяне в неговите цели и ориентировъчните пресмятания на необходимите ресурси и на времето за завършването му. Централната задача в процеса на планиране във връзка с това е – да се избегне опасността от влагане на неоправдано големи суми на твърде ранни етапи на иновационния процес.
Нелинейният модел на иновациите показва непредсказуемост, в някакъв смисъл, неподреденост на процеса. Нововъведението допуска извършването на изменения от различен вид във всички звена на организацията. Нелинейното описване на иновационния процес предполага многовариантност на източниците на идеи и концепции и е насочен към създаване на условия, които да подпомогнат оценяването на максимален брой варианти. И накрая, даденият модел акцентира вниманието на етапа на разработване и конструиране като най-важно събитие от жизнения жикъл на нововъведението, тъй като именно тук се извършва интеграцията на научните, технологичните и пласментни условия и възможности.
Иновационните процеси в нематериалното производство, в сферата на услугите и тяхното изучаване още не е създало толкова развит понятиен апарат, както в отраслите на промишлеността или селското стопанство.Предполага се, обаче, че в тези области, като финансови услуги, търговия, застраховане, създаване на програмен продукт, образование и други, може в иновационния процес да се отдели самостоятелен етап за разработване, който да включва системното интегриране на нови и традиционни елементи от производствения процес и оценка на предлаганата нова услуга, в съответствие с търсенето. Очевидно е, че в нематериалното производство разработването на “опитна услуга” или на нова продуктова платформа се характеризира с други закономерности, преди всичко по отношение на време и баланс на пазарните и технологични фактори. Още повече, че и в структурата на иновационните разходи на организациите в сферата на услугите преобладават разходите на етапа на разработване.
Различията между иновационния и рутинния процес са посочени в таблица 1.

Характеристика на процеса Иновационен процес Рутинен процес
Крайна цел Задоволяване на нова обществена потребност Задоволяване на съществуващата обществена потребност



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Индустриален мениджмънт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.