Индустриален мениджмънт


Категория на документа: Икономика


Научнообоснованата класификация на иновациите позволява да се намери точното място на всяка иновация в общата система, която да определи отличителните й характеристики. Класификацията позволява ефективно управление на иновациите чрез правилен избор на стратегия, тактика, размер на инвестиции, риск, съответстващ само за дадената разновидност.
Класификацията на иновациите включва изясняване същността на иновациите, като продукт на творческа дейност, извършвана в различни функционални направления и разпределянето им в конкретни групи по определени признаци. Разнообразието на условията, в които функционира иновационната дейност (икономически, организационни и др.), независимо от общността на предмета на иновациите, предполага уникалност при внедряването. Поради голямото разнообразие на иновационните изменения, съществуват много подходи за класификация на иновациите.Класификация може да се извърши по различни схеми, в които се използват различни класификационни признаци.
В зависимост от степента на радикалност и от дълбочината на промените, които предизвикват, иновациите се подразделят на основни (радикални, базови), системни, вторични (еволюционни, усъвършенствания, подобрения) и псевдоиновации.

Основни иновации са иновациите, които поставят началото на нови, неизвестни преди това продукти или процеси, базирани на нови научни принципи. Като пример може да се посочи парната машина, електричеството, атомната енергетика, ксерографията, вакуумната тръба, транзистора и т.н. Базовите иновации изискват най-големи инвестиции, процесът на тяхното разработване с продължителен, а реализация им води до нови технологични приложения.
Базовите иновации са изцяло обновени или принципно нови решения, формиращи нов отрасъл (например: талига - автомобил, телефон - клетъчен телефон и др. ). Те създават нов икономически потенциал за съществено повишаване на ефективността на производство и разкриват нови области и насоки на стопанска дейност. Тези иновации обикновено са свързани с големи инвестиции (например основни иновации са създаването на интегрални схеми, реактивни двигатели, синтетични материали).
Генезисът на радикалните нововъведения е свързан главно с науката, с научните открития, със смяната на научните парадигми. Логиката на развитие на научното познание на природата и на обществото в известна степен е автономна от възникващите потребности и ограничения в развитието на производителните сили. Затова технологичното прогнозиране на радикалните нововъведения е трудно. Още по-големи трудности се срещат при икономическото им прогнозиране. Възможността за стратегическо планиране на иновационния процес често се оказва обратно пропорционално на степента на неговата радикалност.
Изобретенията и базираните на тях радикални нововъведения в по-малка степен са резултат на целеви, програмно ориентирани усилия. Те се създават чрез провеждане на фундаментални и целенасочени изследвания, чрез установяване и поддържане на специфичен организационно-управленски климат.
В края на ХХ век започна масово, целенасочено съчетаване и комбинация на различни области и сфери на научното знание и на технологии и получаване на нови области за приложение (мехатроника, оптоелектроника, биотехнология). Това разшири обхватът на проявяване на революционните нововъведения.
Създаването на революционни нововъведения дават тласък за развитие на нови технологични системи, свързано е със създаването на изобретения и открития, които обикновено са независими от обществените потребности. Затова процесът на радикалните нововъведения изисква съчетаване на по-голям обхват от условия, отколкото усещането за неодовлетворено търсене.
Разликата между радикалните и усъвършенстваните иновации се изразява в качественото различие в равнището на новостта на съответните иновации. То показва зависимостта на вторите от първите - радикалните иновации служат за база на последващи усъвършенствания. Усъвършенстването на радикалните иновации след внедряването служи за по-нататъшното им развитие и продължаване на ефекта от тях. В началните етапи от своето развитие, радикалните иновации срещат съпротивата на механизмите и на структурите на усъвършенстващата се дейност.
Природата на радикалните нововъведения, механизмът на тяхното създаване и разпространение са принципно различни от еволюционните процеси.
Базовите иновации водят до разработването на пакет (клъстер) от модифицирани нововъведения.
Системни иновации са тези, които придават нови функции на радикалните иновации чрез обединяване на съставни части по нови начини. Към системните иновации се отнасят използването на вакуумната тръба в радио и телекомуникационните системи, на транзисторите в цифровите електронни технологии. Първоначално те са предназначени за други цели: вакуумната тръба – за телефонните системи, а транзисторът – за заменяне на вакуумната тръба.
Вторичните иновации са решения, които усъвършенстват съществено базовите нововъведения. Модифицираните нововъведения подобряват характеристиките на базовите иновации, без да изменят принципите, които са в основата на тяхното създаване.
Усъвършенстващи (подобряващи) иновации – това са малки, но важни подобрения на продуктите, процесите, сервиза. Те продължават техническото усъвършенстване и разпространяват приложението си на радикалните и на системните иновации. Н-р, изобретението вакуумна тръба трябвало да се усъвършенства по отношение на създаването на вакуум, преди да стане компонент на телефона. Хиляди иновации са били създадени след усъвършенстването на транзистора, на базата на които са били създадени интегралните схеми, големите и свръхголемите интегрални схеми.
Еволюционните нововъведения се извършват непрекъснато. Във втората половина на ХХ век тяхната честота нараства в резултат на целенасочено организирани изследвания и разработки. Те често се получават от идеи и предложения, постъпващи от сферата на производството, продажбата, потреблението. Особеностите на съвременната конкуренция води до съкращаване на жизнения цикъл преди всичко на нововъведенията с модернизиращ характер. Значението на еволюционните нововъведения е голямо, въпреки че от тях не се очаква голям ефект. Те са важен източник за повишаване на производителността на труда, за икономия на ресурси и подобряване на качеството. Те увеличават ефекта на радикалните нововъведения веднага след реализирането им.
Еволюционните нововъведения най-често се създават, за да удовлетворят потребителско търсене. Процесът на еволюционните нововъведения е подчинен изцяло на обществените потребности, на съотношение между търсенето и предлагането, но е ограничен от възможностите на технологичния потенциал на системата, в рамките на която протича процесът.
Усъвършенстващите иновации са резултат главно от натрупан емпиричен опит, на неявно знание. Честото излизане на пазара с вторични нововъведения повишава възприемчивостта на организациите към пазарните сигнали, подпомага акумулирането на информация за предпочитанията на потребителите, което е източник на знания за извършване на следващи модернизации.
През 80-те години американските автомобилостроителни фирми са сериозно притеснени от японските конкуренти поради честата смяна на моделите автомобили, в резултат на тясното взаимодействие с потребителите. На японците са им били необходими само 48 месеци за да пуснат нов модел кола, докато на “Дженерал Моторс” – 84. Към края на 80-те години американците успели да преодолеят това изоставане и също съкратили цикъла на 48 месеци. А модел на компанията “Форд” е бил разработен за 36 месеци и така е върнал загубените позиции на фирмата. Затова стимулирането на постоянното модернизиране на продукцията в организацията се превръща във важна организационно-управленска задача, която изисква и създаването на необходими условия и среда за това.
Друг, не по-малко важен индикатор за процеса на създаване на нововъведения служи динамиката на търсенето. Тя се определя от факторите изменение и разпределение на доходите, подвижност на цените, структури на инвестиционното и личното потребление и други. Според степента на наситеност на търсенето, центърът на активност на нововъведенията се измества от усъвършенстване на функционалните характеристики на продукта към технологичните и организационно-управленски изменения, които позволяват, за сметка на икономия на разходите, да се намалят цените. Това довежда до разширяване на търсенето поради включването на нови категории и групи потребители. Обаче, след определена степен на задоволяване на основните групи потребители, настъпва период на малък ръст на търсене, а след това и намаляване. По-нататъшното тиражиране на нововъведението става невъзможно без внасянето на съществени изменения в него.
По такъв начин, жизненият цикъл на революционните нововъведения се определя от система от показатели: технологичен потенциал и икономически потенциал на нововъведението. Търсенето на рационалното съчетаване на тези два потенциала представлява централна задача в управлението на иновационните процеси.
На съвременния етап на НТП се разширява използването на многофункционална и скъпоструваща наукоемка продукция, за която е извънредно сложно да се определят критериите, които да отразяват всички страни на потребителския ефект.
Необходимо е да се отбележи още едно важно положение за взаимообуславеността на радикалните и еволюционните пробразования. Появяването на първите поставя по-високо равнище, открива нова обща концепция (технологична, икономическа, организационно-управленска) за по-нататъшно усъвършенстване. Пробивът на новото технологично равнище означава, че по-нататъшното еволюционно развитие оценявано в рамките на предшестващата концепция, би означавало радикално нововъведение. По-голямата предсказуемост и определеност на еволюционното усъвършенстване, но вече на ново качествено равнище, означава и по-голяма икономия на труд.
Въз основа на посочените различия между радикалните и еволюционни нововъведения може приблизително да се разграничи съотношението на научно-техническите и икономически фактори в иновационния процес. Да се говори за взаимоизключващото се въздействие на тези фактори – това означава сериозно да се опрости реалната картина, да се приведе само към необходимите, но далеч недостатъчни условия. Представянето на иновационния процес свързан главно с пазарния импулс има място в ранните етапи на икономическо приложение на НТП.
Например, концепцията за редица нововъведения, създадени от Леонардо да Винчи и отговарящи на определени потребности, чакаха своята реализация стотици години поради отсъствието на научно-технически възможности за тяхната реализация. В същото време, ориентирането изключително към потребностите в своята крайност, води към идеята за вечния двигател – изискване, което никога няма да бъде удовлетворено.
Създаването на радикални нововъведения в по-малка степен се свързва с реакцията на потребителите на пазара, защото: първо, търсенето им не е определено, тъй като в момента на тяхното появяване липсва определен пазар; второ, радикалните нововъведения се прилагат в области, които са значително отдалечени от областта, в която са създадени; трето, използването на радикалните нововъведения, променя съществуващите тенденции, изисква големи промени и създаване на нови технологични системи. Отсъствието на комплексен подход към радикалните нововъведения може да забави значително времето за тяхното разпространение или съществено да намали ефекта им.
Псевдоиновации – това са решения, които създават незначителни изменения в нововъведенията или решения, от внедряването на които се получават резултати по-ниски или равни на средните за отрасъла. Те не водят до изменения в потребителските им характеристики.
Иновациите се делят на материални (представени са във вид на материален обект, например – продуктови, технологични иновации) и нематериални (нямат веществена форма, например – правни радикалните).
Според сферата на функционално приложение иновациите са технически (продуктови и технологични), процесни, икономически, социални, управленски, образователни и други.

Продуктовите иновации могат са представени във вид на нова стока или услуга. Когато тази разновидност иновация е ново или усъвършенствано изделие то изисква значителни инвестиции, тъй като за разработването му се предполага провеждане на НИРД, разработване на процесни иновации.

Технологична иновация – създаване на нова или на усъвършенствана технология.

Процесната иновация е техническо, производствено и управленско усъвършенстване, което намалява стойността на производство на съществуващия продукт. Процесните иновации намират приложение в нова технология, нова методика, нова организация на труда. Тези иновации са по-малко рискови, отколкото продуктовите, а в редица случаи са и по-малко капиталоемки.
Продуктовите иновации и процесните иновации са тясно свързани и могат да преминават една в друга. Така, разработените от предприятието ново оборудване и инструменти, които се използват за производство на продукция в предприятието и не излизат извън неговите пределите, са процесни иновации. Ако това оборудване и инструменти се продадат навън, то те се превръщат в продуктови иновации. Ако предприятието разработи за вътрешно ползване усъвършенствано програмно осигуряване – това е процесна иновация. Ако това се направи от специализирана фирма с цел продажба на програмно осигуряване на външен потребител, това е продуктова иновация. Когато предприятието, което произвежда компютри, разработи за тях подобрено програмно осигуряване и снабдява с това програмно осигуряване потребителите на тези компютри, то предприятието извършва сервизни иновации.
Класификацията на иновациите по дълбочината на извършените изменения предложена от чешкия икономист Ф. Валента и словашкия икономист И. Перлаки позволява по-детайлно да се проследи прехода от иновации на ниско равнище към иновации на по-високо равнище.
Иновации от нулев порядък – възстановителни - възстановяване на първоначалните свойства на системата, запазване и обновяване на нейните съществуващи функции.
Иновации от първи порядък – количествени - изменение на количествените свойства на системата.
Иновации от втори порядък – организационни - прегрупиране на съставните части на системата с цел усъвършенстване на нейното функциониране.
Иновации от трети порядък – адаптивни – приспособяване на съставните елементите на системата в съответствие с новите изисквания.
Иновации от четвърти порядък – вариантни – подобряване на няколко параметъра без изменение на подхода (например, снабдяване на съществуващия електровоз с по-мощен двигател).
Иновации от пети порядък – групови - ново поколение; променят се всички или повечето свойства на системата на традиционна основа (например, преминаване от електродвигатели серия А на серия АИ).
Иновации от шести порядък – видови - подобряване на качествените параметри на основата на частично обновяване на принципите (например, създаване на безсовалков стан).
Иновации от седми порядък – родови – принципно ново решение (например, преминаване към полупроводници и транзистори, замяна на класическия железопътен транспорт с транспорт “на въздушна възглавница”).
В зависимост от източника на идеи възникването на иновациите може да се предизвика или от конкретни потребители, или от ново откритие, или от собствени потребности на предприятието. В зависимост от фактора, който е въздействал върху протичането на иновационния процес, риска за нововъведението от пазара е различен. Ако предприятието е създало новост, предназначена да запълни свободна пазарна ниша, рискът е значително по-малък в сравнение с риска при внедряване на иновация, базирана на научно откритие, за което още никой не е намерил практическо приложение.
Когато се въвежда вътрешноорганизационна иновация тя се създава и се използва в рамките на самото предприятие или в негово подразделение, а нововъведението не приема стокова форма (не се явява предмет на покупка-продажба). При реализиране на междуорганизационна иновация функциите на генератора на идеята и на производителя са отделени от тези на потребителя. Увеличаване приложението на нововъведението до равнището на един или на няколко отрасъла на икономиката увеличава съществено значимостта му.
Стратегията на предприятието, която определя развитието и конкурентните позиции на пазара, влияе значително на иновационното поведение на организациятата. В зависимост от пазарната ситуация и от избраната стратегия предприятието може да осъществява реактивни или стратегически нововъведения.
Реактивна иновация – иновация, осигуряваща оцеляване на предприятието, т.е. нововъведение, извършвано в отговор на действия на конкурента. Реактивните иновации спомагат да се запазят пазарните позиции на организацията, но не създават допълнителни конкурентни предимства. Извършването на реактивни иновации е характерно за организации, които използват отбранителни стратегии.
Например: За осигуряване на ускорено развитие на пазара на мобилни връзки в България компаниите, работещи в тази област, регулярно предлагат нови услуги (нови тарифи, нови условия за предоставяне на връзки), които позволяват да се разшири кръга от клиенти.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Индустриален мениджмънт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.