Индустриален мениджмънт


Категория на документа: Икономика


Целите на иновационния мениджмънт са свързани с мисията на организацията, с нейната философия, с традициите и с жизнения цикъл на организацията.
Иновационните цели са свързани с разработване на принципно нови иновации, работа по патентоване и лицензиране, по придобиване на ноу-хау на нови промишлени образци, промишлени знаци и т.н.

Приоритетни цели на иновационния мениджмънт са активизирането на иновационната дейност, активното придвижване на новите стоки и на технологиите на пазара, по-нататъшната специализация и диверсификация на производството, икономическо развитие и навлизане на нови пазари.
Планирането е основна функция на управление на иновационния мениджмънт, което включва управление на системата от мероприятия за анализ на външната и вътрешната среда, прогнозиране дейността на организацията, избор и реализиране на стратегиите за постигане на поставените цели,разработване на планове и тяхната реализация. Процесът на планиране се подразделя на дългосрочен, средносрочен, краткосрочен; по цели на планиране - на НИРД, производство, снабдяване, пласмент и т.н.; по фактори на производство - на модернизация на оборудването, усъвършенстване, обновяване на основните производствени фондове, осигуряване със суровини и материали и т.н.
Организирането на иновационната дейност като функция на управление се отнася до създаването на организационни структури за генериране и внедряване на иновациите, осигуряването им с необходимите ресурси за реализиране стратегията за развитие на предприятието и изпълнение на планираните иновационни мероприятия.
Процесът на комуникации в иновационния мениджмънт предявяват повишени изисквания към вида и към формите на комуникация в мениджмънта. Характерът на иновационните преобразования, високият риск на предприемачеството, алтернативността на подходите и многовариантността на решенията изисква разнообразие от форми и диференциране на видовете комуникации в процеса на създаване на нововъведения.
Бъдещето на иновационната дейност е тясно свързано с разпространението на комуникационните мрежи и оптималната организация на информационните канали.
Контролът в иновационния мениджмънт като функция на управление включва отчитане, количествено и качествено оценяване на резултатите от работата на организацията в областта на иновациите.

Особености на съвременните иновации

При съвременните иновации непрекъснато расте делът на новите продукти в оборота на организцията, намалява продължителността на жизненият цикъл на продукта (ЖЦП). Времето за реагиране на нововъведенията от страна на участниците на пазара също намалява, докато радиусът им на разпространение бърза се разширава. Иновациите имат цикличен характер, като за последните 200 години цикълът им на повторение е през 50 години. Съществуват и “вечно живи” продукти, например, продукти на козметичната, на керамичната, на хранителната промишленост – коняк “Наполеон”. Новото поколение компютри морално остарява за 2-3 години, докато продължителността на физическия им срок е около 30 години.

Същност на иновациите

Понятието иновация е въведено в икономическата наука от австрийския (по-късно американски) учен Йосиф Шумпетер (J. A. Schumpeter, 1883 - 1950) в първото десетилетие на ХХ. В своята работа “Теория на икономическото развитие” (1911 г.) той разглежда иновацията като средство за преодоляване на икономическите кризи. Въз основа на теорията на дългите конюнктюрни вълни за делова активност Й. Шумпетер открива нова възможност за излизане на системата от криза чрез изменение на процеса, в резултат на създаване и внедряване на иновации. Според него, с помощта на иновацията, организацията може да използва нови конкурентни подходи, различни от старите ценови форми на конкуренция.
Под иновация Й. Шумпетер разбира “нови комбинации и изменения в развитието”. От Й. Шумпетер е било въведено също и понятието иновационен кластър – съвкупност от базови иновации, в определен момент от време.
В литературата съществуват много подходи към трактовката на понятията, свързани с иновациите. По идейно съдържание, те обаче са сходни, но между тях има и незначителни различия.
Проблемът за иновациите, разглеждан в качеството на основен фактор за динамиката в промишлеността не е нов. Понятие иновация за първи път се е появило в научните изследвания на чуждестранните културолози през ХIХ в. и представлявало въвеждане на някои елементи от една култура в друга.
Терминът “иновация” произлиза от латинската дума “innovato”, което означава обновяване или усъвършенстване. В общ план, този термин може да се разбира като особена културна ценност, материална или нематериална, която в съответния момент от време и място се възприема от индивида като нова.
Закономерностите на техническите нововъведения са започнали да се изучават в началото на ХХ в. В някои литературни източници понятията новост, нововъведение, иновация обикновено се отъждествяват. Различните изобретения, нови явления, видове услуги или методи само тогава получават обществено признание, когато започнат да се разпространяват и вече в новото си качество се превръщат в иновации.
Термимът иновация (от английската innovation) е синоним на българската дума нововъведение.
Под новост се разбира нов порядък, нов обичай, нов метод, изобретение, ново явление. Иновацията означава, че новостта се използва. Българското словосъчетание “нововъведение” означава процес на прилагане на новостта. Новостта е потенциална иновация, ново решение преди неговото реализиране. От момента на преминаване към разпространение, новостта придобива ново качество – превръща се в нововъведение (иновация).
Обикновено процесът на разработване на нововъведението е по-продължителен и по-скъп, отколкото процесът на създаване на новостта. Етапът на внедряване някога продължава години (дори десетилетия). Процесът на внедряване на новостта на пазара е прието да се нарича процес на реализация. Интервалът от време между появяването на новоста и превръщането му в нововъведение (иновация) се нарича иновационен лаг.
Иновацията е резултат от творческа и инвестиционна дейност, от проектиране, изработване и разпространение на нови видове продукти, услуги, технологии и организационни форми на различни равнища на управление.

Методологията за системното описание на иновациите в условията на пазарна икономика се базира на международни стандарти. За координиране на работата по събиране, обработване и анализиране на информацията за науката и за иновациите в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е образувана Група на националните експерти по показателите на науката и техниката. Тя е разработила и приела документ Ръководство на Фраскати (в италианския град Фраскати – 1963 г.). Положенията в това Ръководство на Фраскати се уточняват периодично, за да съответстват на измененията в стратегиите и в научно-техническите политики на национално и на международно равнище и на организирането на научните изследвания и разработки. Последната редакция на Ръководството на Фраскати е приета през 1993 г. В него се съдържат основните понятия, които се отнасят до научните изследвания и разработки.
Според Ръководството на Фраскати иновацията се определя като краен резултат на иновационната дейност, която се реализира в нов или усъвършенстван продукт внедрен на пазара, нов или усъвършенстван технологичен процес, използван в практическата дейност или в нов подход към социалните услуги.
В речника “Научно-технически прогрес” иновацията означава резултат от творческа дейност, насочен към разработване, създаване и разпространяване на нови видове изделия, технологии, внедряване на нови организационни форми и т.н.
П. Дракър определя иновациите като “действие, което разпределя ресурсите с нова способност да се произвеждат материални блага (ценности)”. Той признава, че иновацията не е управление на промените, а е целенасочено търсене на изменения, които може да използва предприемачеството. “Иновацията – според П. Дракър – е особен инструмент на предприемачеството”. Той разглежда иновацията като една от основните причини за съществуването на всяка организация.
Организацията, според П. Дракър, има две и само две функции: да въвежда новости и да ги придвижва до пазара. Всички други дейности са предназначени да ги подкрепят. Той смята иновационната дейност за ключова за всяко предприятие, стреми се да я издигне в ранг на систематичен процес, неподвластен на капризите на въображението.
П. Дракър доказва, че иновациите не са само технологично явление, но в еднаква степен и обществено. Много от най-значителните иновации за последните два века, посочва той, са били социални, а не технически: услуги на търговските банки, съвременния университет, търговия на дребно по пощата, единната система за медицински услуги. Те са се реализирали в живота също социално: техният успех е резултат на съвместната работа на членовете на обществото. Иновацията не е привилегия на един творец.
П. Дракър утвърждава, че “нововъведенията са особен инструмент на предприемачите, средство, с помощта на което те използват изменението като шанс да осъществят нов бизнес или услуга”. Успехът на предприемачеството зависи от постоянното търсене на идеи за извършване на изменения от вътрешен и външен характер.
Иновацията има системен характер и при реализирането й води до изменения на всички или на някои елементи на системата. Това е свързано с факта, че всяко нововъведение не се извършва в изолирана среда, а неговата успешна реализация изисква взаимодействието на различни елементи от комплексни процеси. Внедряването на новия продукт, обикновено е свързано с изменения в технологията и организацията на производство, с използването на нови системи за стимулиране на труда и т.н.
Незначителните изменения, извършвани в социално-икономическите и други системи, могат да се определят като подобрения (усъвършенствания). Те не засягат нормалното функциониране на системата и се характеризират с относително малко въздействие върху динамиката на развитие на обекта на приложение.

Иновацията, напротив, има междуфункционален характер, създава “качествен” скок, разрушава стари правила, води до излизане извън пределите на системата.
Термините иновация и иновационен процес са близки, но не са еднозначни. Иновационният процес е свързан със създаването, усвояването и разпространението на иновациите.
Неизменно свойство на иновациите е новостта и производствената приложимост. Търговската реализация се разглежда като потенциално свойство, за постигането на която са необходими определени усилия. Следвателно иновацията – резултатът – трябва да се разглежда неразделно от иновационния процес. На иновацията са присъщи в еднаква степен и трите свойства – новост, приложимост, търговска реализация.
Не са много понятията, които се дефинират толкова трудно, както е понятието иновация. В своето първоначално значение то е “създаване на ново” или “създаване на нещо ново”. Тъй като иновацията се използва много често, в различен котекст тя може да придобие различни значения.
Думата иновация може да се отнесе към процеса на внедряване на нови стоки. Едно и също изобретение може да доведе до различни иновации, след като излезе на пазара.
Думата иновация може да бъде създаването на нови стоки. В този случай думите иновация и творчество понякога могат напълно да съвпаднат.
Иновацията може да има статус на организационна функция, особена мисия на отдел в предприятието и може да не се различава по значение от понятието управление на промените.
В устата на политика иновацията може да означава някакво социално благо, т.е. добро, към което трябва да се стремят всички слоеве на обществото.
Ако се обърне внимание на други области на знанието – антропологията, палеонтологията - иновацията ще се окаже характерна черта на човешката природа.
Иновацията поставя и прилага в практиката различни идеи, при това не само в организацията, но и в обкръжаващата я среда. Прилагането на практика означава, че купувачът сам ще разпознае какво е това: стока или услуга. Новостта и ценността определя купувачът, а не самият новатор, който я е генерирал.
Думите творчество и иновация често се използват едновременно. Ако трябва да се използвате едното понятие, то обикновено се налага употребата и на другото понятие.
Двата термина творчество и иновация се различават в следните направления. Някои от определенията за творчество са следните: Творчеството е способност да се създават нови идеи; Творчеството е способност за обединяване на получените знания в нови комбинации; “Творчеството се състои в това, да се потърси и да се намери нещо, което обществото още не е намерило”.
Иновацията е процес, а творчеството е съвкупност от навици или способности, които правят този процес възможен. Творчеството е дейност (главно умствена), в резултат на която се получава иновацията. Иновацията е материално осезаемият или видим резултат на творчеството.
Тези два термина се отнасят за различни структури. Творчеството обикновено се смята за индивидуално и до известна степен капризно. То трудно може да се планира и още по-трудно да се управлява. Иновацията, напротив, се разглежда като организиран колективен процес, който носи икономическа или пазарна изгода. Правителствата, например, подкрепят изследвания в областта на иновациите с по-голямо желание, отколкото творчески изследвания



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Индустриален мениджмънт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.