Индустриален мениджмънт


Категория на документа: Икономика


В съвременната икономическа литература съществува широк и тесен подход при тълковането на иновациите.
В широкия смисъл под иновация се разбира извършване на изменения по пътя на внедряване на нещо ново. В рамките на дадения подход различните специалисти определят нововъведението или като разултат на целенасочена творческа дейност, практическото приложение на която довежда до съществени изменения във функционирането на системата, или като процес на внедряване на новото, на мястото на по-рано действащото, но остаряло.
В тесния смисъл иновацията е техническо решение, реализирано на практика.
В условията на пазар признак на иновацията е нейната новост за потребителя. Продуктът (изделие, метод, услуга и пр.) трябва да бъде нов за конкретния потребител (за конкретния пазар), а не задължително да притежава глобална новост (да бъде нов за всички).
В съвременните условия един от мотивите за създаване на новости е конкуренцията на пазара, т.е. иновациите са свързани с пазара. Конкуренцията стимулира организацията да разработва и внедрява новостта, за да се задържат позициите на пазара или за да се усвои нов сегмент и така да се получат допълнителни конкурентни преимущества (в зависимост от иновационната стратегия на фирмата). Връзките на иновациите с пазара са взаимообусловени: неудовлетвореното пазарно търсене стимулира създаването и внедряването на новости; от своя страна, появяването на иновациите на пазара изменя съотношението на търсенето и предлагането, създава нови пазарни сегменти, поражда нови пазарни потребности.
Процесът на създаване и внедряванена иновациите е насочен към получаването на положителен ефект. При опасност от получаване на криза в предприятието, своевременното въвеждане на иновации могат да позволят да се отстрани възникващата опасност и да се предотврати кризата.
Положителният ефект в иновационната дейност, обаче, не винаги е постижим, тъй като нововъведенията са специфичен продукт. Тази специфика се състои в неопределеността, която възниква при практическото използване на новостта, особено при въвеждането на продуктовите нововъведения на пазара. Така, около 90% от иновациите не се възприемат от пазара, тъй като съществуват редица фактори, които влияят върху ефекта от реализирането на нововъведението и затрудняват прогнозирането на мащабите на неговото разпространение.
Пример: През 1950 г. фирма “Сони” пуска лентовия магнетофон – техническо устройство с превъзходни експлоатационни характеристики. По прогнози на специалистите, купувачите трябвало да засипят фирмата с поръчки. “Ние дълбоко сме се заблуждавали – говори впоследствие Акио Морита, основател и президент на фирма “Сони”. – Магнетофонът съвсем не беше най-необходимото нещо, което хората искаха. Ние не можахме да го продадем”.
Иновационната дейност е област на високи рискове. По тази причина, внедряването на нова наукоемка продукция на пазара трябва да се предшества от правилно организирана рекламна кампания, в процеса на която потребителят да се информира за характеристиките на новостта. Информационното осигуряване на иновационните процеси се смята за основен елемент на внедряването и на мащабното разпространение на новостите.
Нововъведението е резултат на планирана и координирана дейност на субектите на иновационния процес: проектанти, конструктори, технолози (научно-изследователски институти, инженерингови компании), инвеститори (финансови организации или големи компании, рискови фондове), внедряващи фирми. Качественото управление на нововъведенията намалят рисковете значително и това води до увеличаване ефекта от тяхната реализация. Изменения, които се появяват спонтанно в предприятията не са дело на иновациите.
Нововъведението може да се охарактеризира по следния начин:
1. Нововъведението е резултат от целенасочена планираната творческа дейност на хората, предназначена към усъвършенстване на съществуващата система.
2. Нововъведението е новост, реализирана на практика.
3. Обекти на изменения, извършвани в резултат от внедряване на иновациите могат да са техническа, технологична, организационно-управленска, финансова, социална, екологична, правна и други област.
4. Нововъведенията могат да преодоляват кризи на макро- и микроравнище, чрез увеличаване на конкурентоспособността.
5. Нововъведенията са свързани с рискове.
При разглеждане на проблемите за същността на иновациите е целесъобразно е да се разграничат и понятията новатор и имитатор. Новаторът използва иновацията за първи път, която е новост не само за него, но и за цялото общество. Този, който използва вече съществуващо нововъведение, което е ново за него, но не и за другите, се нарича имитаторът. Той прилага нововъведение, което е известно и достъпно извън границите на неговата организация. Новаторът е носителят на предприемаческа функция в организацията.

Откритие и изобретение

Иновацията е продукт на научно-техническия прогрес. Голям е броят на новостите, които са създадени на базата на големи научни открития. Интегрирането на науката, техниката и производството е предпоставка за възникване и внедряване на нововъведения. Подобно обединяване е станало възможно през ХIХ век.Преди това, науката не е оказвала значително влияние върху производството. Сега съществува тясна връзка между научната и производствената дейност. Това се обуславя от съвременните условия на устойчив икономически ръст, в резултат на което се ускоряват процесите на внедряване на нови решения и се осигурява непрекъснатост на иновационната дейност.
Нововъведението винаги стимулира появяването на нови идеи, тъй като развива любопит ството у човека.
Така възниква иновационната спирала, която има вида: научно-технически прогрес – идея – нововъведение - научно-технически прогрес – идея – нововъведение...
Иновационната спирала (лат. Spira – завой, извивка) е крива, която постоянно увеличава броя на намотките от някаква начална точка.
Иновацията разрушава определено равновесие на дадено количество и качество морално и материално остарели стоки и услуги като ги заменя с нова хармония на друго количество и качество стоки и услуги, но вече на по-високо равнище по спиралата на научно-техническия прогрес.
Основа на научно-техническия прогрес са изобретенията и откритията. Затова с понятието иновация са тясно свързани и понятията откритие и изобретение.
Откритието е достоверно разработване на нови закономерности, които внасят съществени изменения в системата от знания. То е процес на получаване на по-рано неизвестни данни или наблюдение за явленията в природата.
Изобретението е решение на определен проблем от областта на техниката. То може да бъде реализирано, но може и да не се реализира. Изобретението трябва да удовлетворява три условия: 1) да е ново; 2) да има новаторски елемент (изобретателско равнище, да е резултат от творческа идея); 3) да е приложимо в индустрията. Под изобретение се разбират нови прибори, механизми, инструменти, екипировки, създадени от човека.
Когато откритията и изобретенията намерят своето практическо приложение в някаква област на човешката дейност, те довеждат до създаването на нов продукт или технология. Това означава, че идеята, заложена в основата на откритието или изобретението се е превърнала в нововъведение. Само малка част от изобретенията се реализира в нововъведения, но именно те се използват като начало на нови направления, поколения и модели техника, технология, услуги и др.
Откритието може да се различи от иновацията по следните признаци:
1. Откритието, а също и изобретението, се извършва на фундаментално равнище, а иновацията - на равнище на технологично (приложно) равнище.
2. Откритието най-често се извършва от един, отделен изобретател, а иновацията се разработва от колективи (лаборатории, отдели, институти) и се обособява във вид на иновационен проект.
3. Откритието няма за цел получаването на печалба. Иновацията, обратно, винаги има за цел получаването на някаква полза, повишаване на производителността на труда, намаляване на себестойността на производството зв резултат на използване на нововъведение в техниката, технологията, а също да се получи някаква друга осезаема полза.
4. Откритията обикновено стават случайно, а иновациите винаги са резултат от търсене, на целенасочена, планомерна деиност.

Научно-техническо пренасяне и дуфузия на иновациите

Нововъведенията пораждат нововъведения. Верижната реакция на нововъведенията се развива дотогава, докато обхване производствената, непроизводствената сфера и индивидуалното потребление.

Разпространението на нововъведенията от епицентъра се извършва в пространството, като обхваща все нови територии. Постепенно степента на разпространение на нововъведенията в други отрасли се разширява, като се обхващат все повече отрасли в страните лидери отначало, а след това и в другите напреднали в индустриално отношение страни.
Научно-техническото пренасяне е приложение на вече утвърдила се иновация от един отрасъл (подотрасъл) в друг отрасъл (подотрасъл).
Процесът на реализиране на иновациите е свързан с тяхното разпространение в икономическата система. Отначало това разпространение се извършва в по-малък брой организации, но след това обхваща все повече организации от различни отрасли. Този процес се нарича дифузия. Дуфузията на иновациите е разпространение на веднъж усвоена и използвана иновация в нови условия или области на приложение.
Съгласно теорията на иновациите на Й. Шумпетер, дифузията на нововъведенията е процес на увеличаване на броя на последователите, които внедряват нововъведенията след новаторите, в очакване на по-висока печалба.
Един от важните фактори за разпространение на всяка иновация е взаимодействието й със социално-икономическото обкръжение, съществен елемент на което са конкурентните технологии.

В резултат на дифузията, расте броят на производителите и на потребителите. Изменят се и качествени характеристики на иновациите. Непрекъснатостта на иновационните процеси определя скоростта и границите на дифузия на нововъведенията в пазарни условия.
Скоростта на дифузия на нововъведенията зависи от различни фактори: а) начин на вземане на решенията; б) начин на предаване на информацията; в) специфика и свойства на организацията и на нововъведенията.

Класификация на иновациите

Иновациите могат и трябва да се управляват, като се използват различни методи и средства на управляващо въздействие. Те влияят в различна степен на организацията на иновационния процес, на продължителността на жизнения цикъл на иновацията, на ефективността на иновацията. Резултатът от това управляващо въздействие в значителна степен се определя и от класификацията на иновациите, от самата класификационна схема и научната й обоснованост.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Индустриален мениджмънт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.