Индустриален мениджмънт


Категория на документа: Икономика


ВЪВЕДЕНИЕ

Последните десетилетия на 20-ти век, особено през 90-те години, окончателно утвърдиха научно-техническия прогрес като най-важният фактор за икономическо развитие, основа за конкурентоспособността на организациите, отраслите, националните икономики. В бъдещото развитие и оцеляването в глобалната икономика централна роля се определя на нововъведенията, които повишават производителността на труда и/или вложения капитал.

В началото на 21 век световната икономика активно се опитва да формира нова парадигма на научно-техническото развитие. Нейните структурни елементи включват: нарастване на взаимовръзката между пазарите на капитала и нoвите технологии, бързо развитие на “икономиката на знанието” или “новата икономика”, засилване на социалната ориентация на новите технологии, глобалния характер на създаване и използване на знания, технологии, продукти и услуги.
Предприемаческият сектор е основният генератор на иновационната активност в продължение на целия 20-ти век, независимо от създаването на мощни държавни и обществени институти, целенасочено занимаващи се със създаването на ново знание и нови технологии. Многобройните изследвания показват, че именно предприемаческият сектор е основният генератор на икономически ефективни нововъведения.
Преодоляването на ограниченията, предложени от труда и капитала, преодоляването на различните екологични, пространствени, суровинни и други ограниченията се постига чрез инвестиции в нови знания и технологии.
Иновациите позволяват да се създават нови пазари, ако в процеса на реализацията им се отдаде да удовлетворят нови, непознати преди това потребности, за реализирането на които съществуват икономически, социални и политически предпоставки.
В страните с развита икономика иновациите се оказват във фокуса на институционалните, технологичните и организационните фактори. Оптималното съчетаване на тези многообразни фактори създава условия за ефективно предлагане и използване на нововъведенията. И обратно, диспропорциите, едностранното развитие деформират иновационните стимули и в крайна сметка блокират ръста на производителността и съответно благосъстоянието и равнището на живот.
Осъзнаването, че науката е един от двата (заедно с обществените потребности) главни източника за нововъведения не е затворена, изолирана с университети и научни центрове система, а органически вградена в икономическите процеси, произтичащи в рамките на националните правителства, в отраслите на стопанството, в големите организации и в малките фирми.
През последните 10 – 15 години развитите страни от Запада в основни линии са завършили технологичната революция, свързана с интелектуализация на производството и са пристъпили към създаването на общество от нов тип – информационно или общество на знанията.
Попълването на недостига на знания не е самоцел. Световните прогнози за 2015 г. показват, че само външният пазар на наукоемка продукция ще достигне равнището на 6 трлн. дол. в година, от които 2 трлн. дол. ще се падат на информационните услуги. Затова е необходимо активно да се развива иновационната дейност по целия спектър от направления.
В тази връзка особена актуалност придобива формирането на механизъм, насочен към стимулиране и ефективно управление на иновационните процеси на макро- и на микроравнище, т.е. механизма на иновационния мениджмънт.

Иноватика

Иноватиката е област на науката, която изучава генезиса, същността, структурата, функциите и разпространението на иновациите. Новата област на научните знания – иноватиката – се е зародила в началото на ХХ в., когато са започнали да се изучават закономерностите на техническите нововъведения.
В иноватиката (наука за иновациите) централно място се определя на иновационния мениджмънт като система за управление на икономическото развитие.
Предмет на съвременната иноватика е създаването, усвояването и разпространението на различни интелектуални продукти.

Иноватиката има интердисциплинарен характер и насоченост. Тя използва средствата и методите на икономиката, статистиката, философията, социологията, кибернетиката и други науки.
В иноватиката могат да се отделят следните съставни части, свързани с изследването на:
създаване на нововъведения и търсене на иновационни решения;
технологично прогнозиране;
възприемчивост и съпротива към нововъведенията;
дифузията (разпространение на нововъведенията);
форми за организиране на иновационната дейност;
пазар на нововъведенията;
иновационни стратегии;
конкурентни предимства и етапи на развитие;
правителствено регулиране на иновационната дейност.
В най-общ план, появяването на иноватиката води своето начало от времето, когато научните знания са започнали повече или по-малко да се използват в практиката.
Един от първите тласъци в изследване на иновациите и тяхната роля в икономическото развитие е направил Н. Кондратиев. В съответствие с теорията на вълните всяка икономическа система в своето развитие се характеризира с редуване на периоди на подем и на спад. Цикълът на конюнктурните вълни, открити от Н. Кондратиев, продължава около 50 години и това са така наречените дълги вълни..
Конюнктурните цикли, по мнението на Н. Кондратиев, имат международен характер и се разглеждат като последователно нарушаване и възстановяване на икономическото равновесие. Той не се е занимавал непосредствено с иновационните въпроси, но разгледаните от него големи конюнктурни цикли предизвикват изследвания за причините на тези цикли и за тяхната продължителност. През 20-те г. Н. Кондратиев е открил, че т. нар. големи цикли се образуват от всяко базово нововъведение и създадените на тяхна основа много вторични, усъвършенствани иновации. Иновациите той отнася към елементите, определящи динамиката на развитието.
Идеите на Н. Кондратиев в значителна степен са били използвани от австрийския икономист Й. Шумпетер. Той се явява и родоначалник на теорията на иновационните процеси в съвременната й трактовка.
В излязлата през 1939 г. работа “Икономическите цикли” той е изследвал основните понятия на теорията на иновационните процеси. Й. Шумпетер разглежда нововъведенията като изменения в технологията и в управлението, като нови комбинации за използване на ресурсите.
Й. Шумпетер отделя значително място на ролята на предприемача в иновационния процес. В съответствие с неговите възгледи, предприемачът се явява свързващо звено между изобретението и нововъведението.

Същност на иновационния мениджмънт

Иновационната активност на икономиката се превърна в централен социално-икономически процес на индустриално развитите страни. Измененията във факторите на производство се изразяват в нарастване на информационната, на интелектуалната и на иновационната съставляващи.
Иновационният мениджмънт представлява функционален мениджмънт, обект на който са иновационните процеси във всички направления на икономиката.
Иновационните цели са част от общите цели на системата. Те са свързани с необходимостта от обновяване на извършваните в организацията процеси.
Иновационното развитие на производството поставя нови изисквания към съдържанието, организацията, формите и методите на управление. Това определя необходимостта от мениджмънт, който да е насочен към управление на процесите за обновяване на всички елементи на производствената система.
Теорията и практиката на иновационния мениджмънт за кратко време повиши значението си в управлението.
Иновационният мениджмънт е процес на планиране, организиране, мотивация и контрол на процесите за разработване и внедряване на нововъведения от различни равнища, предназначени да постигнат иновационните цели на организациите и на административните единици на различно управленско равнище.
В иновационния мениджмънт могат да се отделят практическа и научна част. Практическата част се изразява в извършването на конкретни управленски действия в различните функционални области. В основата на тези действия е поставена определена методология, понятиен апарат, подходи, разработването на които се отнася към иноватиката.
Иновационното управление представлява процес на постоянно обновяване на различни страни от дейността на фирмата.
Същността на понятието “иновационен мениджмънт” някои автори разглеждат в три аспекта: “като наука и изкуство за управление на иновациите, като вид дейност и процес на вземане на управленски решения в иновациите и като апарат за управление на иновациите”. Такова обхватно разглеждане на същността и принципите на иновационния мениджмънт противоречи на тесното разбиране за функционален мениджмънт.
Иновационният мениджмънт като система представлява комплекс от формални и неформални правила, принципи, норми, постановки и ценностни ориентации, които регулират различните сфери на иновационна дейност.
Функционалният иновационен мениджмънт е насочен към ефективно управление на процесите на разработване, внедряване, производство и реализация на нововъведенията. Задачи на иновационния мениджмънт са осигуряване оптималното функциониране на производствената система, синхронизиране на функционалнитте подсистеми, усъвършенстване на системата за управление на персонала и осъществяване на контрол.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Индустриален мениджмънт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.