Имуществена отговорност


Категория на документа: Икономика




Д О К Л А Д

Тема: Имуществена отговорност - същност и видове
Предпоставки за реализация на пълна имуществена отговорност

Изготвил:

Имуществената отговорност е основен вид отговорност. Прилага се при накарняване на имуществените интереси на обектите и техния патримониум. Чрез реализацията на тази отговорност се възстановяват накърнените имуществени интереси на собственика от лицето, което е извършило неправомерните действия. Тази отговорност е уредена нормативно в глава 4 от ЗДВФК. По ЗДВФК имуществената отговорност може да се търси, когато има противоправно причинени вреди в резултат на отчетническа дейност, а по КТ такава отговорност може да се търси за вреди, причинени от работодателя, от работниците и служителите по небрежност или при изпълнение на трудови задължения и за вреди причинени от отчетническа дейност. По ЗДВФК субекти са:
* МОЛ
* Лицата, които упражняват контрол върху дейността на МОЛ
* Лицата, които управляват или се разпореждат с имуществото на предприятието
* Лицата, които са получили нещо без правно основание
Субекти по КТ са:
* Работодателя
* Работниците и служителите
* Лицата, които са субекти по ЗДВФК
Имуществената отговорност може да бъде:
* Намалена - тя се търси в ограничени размери спрямо щетата. Тази отговорност има по-скоро възпитателен характер. Съгласно КТ тя се търси от работниците и служителите, които са причинили вреди на работодателя по небрежност или при изпълнения на трудови задължения. Тяхната отговорност е в размер на вредата, но не повече от месечното им възнаграждение. Ръководителите отговарят за вреди причинени във връзка с упражняваните от тях ръководни функции. Отговорността е в рамките на вредата, но не повече от трикратен размер на уговореното възнаграждение.
* Увеличена - прилага се въз основа на вътрешни заповеди и разпоредби или въз основата на други нормативни актове. Търси се в увеличени размери спрямо нанесената вреда - загуба на книги имущество и др.
* Пълна - чрез нея се постига защита на имуществените интереси на собственика, като се репарира пълния размер на нанесената вреда, което в унисон с принципите на пазарното стопанство. В нея се ключва размера на щетата плюс начислената лихва от момента на нейното нанасяне. Пълна имуществена отговорност се търси в следните случаи:
* Когато вредите са от липси
* Когато вредите са причинени умишлено
* Вреди, причинени при не, или по повод неизпълнение на служебните задължения
* Когато лицата са разпоредили или допуснали незаконни плащания
* Когато вредите са причинени от няколко лица
* Когато лицата са получили нещо без правно основание
Пълната имуществена отговорност може да бъде:
* Солидарна - прилага се за вреди причинени от няколко лица, които боравят общо със средствата и отговорността им неможе да се разграничи. Особеното при този вид отговорност е, че щетата се репарира пропорционално между лицата, които са я нанесли.
* Бригадна - търси се само въз основа на кодекса на труда. За да се приложи трябва да са налице следните условия:
* Щетата да е единствено в резултат на липса
* Липсата да е в резултат на отчетническа дейност
* Да има съгласие на всички лица, които изпълняват отчетническа дейност
* Да има сключен договор между колектива и работодателя
* Имуществото да е зачислено въз основа на инвентаризация
Репарирането на нанесените щети се извършва пропорционално на полученото трудово възнаграждение за времето през което е нанесена щетата.

Предпоставки за реализация на пълна имуществена отговорност

* Щетата - тя е основна предпоставка. Всеки един обект разполага с парични средства, КА и ДА. Те формират имуществото му, което стои в основата на неговия интерес. Накарняването на този интерес трябва да се докаже със средствата и методите, които са позволени от закона. Второ съществено изискване е да се разкрие формата на щетата. За целта трябва да се изследва по документи, чрез фактически проверки, писменни обяснения и разпити начина на накърняване на имуществения интерес на обекта. Освен начина на нанасяне на щетата трябва да се определи и нейния размер. Имуществения интерес се накърнява не само със стойността на присвоеното или унищоженото имущество, но и със стойността на пропусната полза. Тя има количествено и стойностно изражение. Определя се чрез съставяне на равносметки на касата или таблица равносметка на склад. В условия на пазарното стопанство съществено значение придобива вредата. Тя е по-широко понятие от щетата. В нея се включват пропуснатите ползи, а също така и нанесените морални вреди.
* Основна форма на щетата е липсата. Проявата на липса може да е в обикновен или в отчетно правен смисъл. В обикновен смисъл липса е налице винаги когато даден актив не може да бъде открит на мястото, кадето е бил поставен. Тя трябва да се докаже в акта за начет, чрез прикрепрените към него първични и вторични документи. Не е достатъчно само нейното констатиране.
* Кражбата може да се разглежда като отнемане на вещ или парични средства без съгласие на собственика. Тя се третира като престъпление и се търси основно имуществена или наказателна отговорност. Изискване е да се докаже по какъв начин е извършена кражбата. Със съучастничество на няколко лица, използване на превозно средство, чрез грабеж или при пожар, земетресение и др. При кражба МОЛ трябва да е подало сигнал до органите на полицията, а те от своя страна да са констатирали кражбата, като за целта са съставили протокол, който се прикрепя към акта за начет.
* Длъжностното присвояване е обществено опасно явление. То се извършва от лица, на които е поверено имущество за съхранение, отчитане и разпореждане. Това са служебни лижа. Те имат пряк достъп до имуществото, облечени са в права да се разпореждат и отчитат това имущество.
* Повреда на имуществото също е форма на нанасяне на щета на обектите. Повреждането може да се в резултат на небрежност, неправилна експлоатация, ниска квалификация или умишлено. При нея винаги настъпват такива количествени и качествени изменения на веща, в резултат на което тя неможе да бъде използвана за своето първоначално изпълнение.
* Унищожаването винаги води до накарняване на имуществените интереси на обектите. Активите изчезват от имуществото на проверявания обект. В акта за начет трябва да се посочи какво имущество е унищожено, каква е неговата количествена и стойностна оценка и коя е причината за унищожаването.
* Противоправно поведение - то е предпоставка, която разкрива начина за формиране на щетата. То намира израз в действие или бездействие. За тази цел е необходимо да се открие съответния закон или трудов договор, който предписва поведението на дадено лице. Когато в ТД или в нормативния акт са предписани определени действия, които трябва да се извършват, а те не са извършени, дали е допуснато бездействие. В случая е на лице противоправно поведение на съответното лице.
* Причинна връзка между щетата и противоправното поведение - трябва да се разкрие обективно съществуващата връзка между щетата и противоправното поведение. В крайна сметка трябва да се обоснове какво е направено или какво не е направено от лицата за да възникне щетата. Само при пряка връзка между действието или бездействието или нанесената щета може да се говори за причинна връзка.
* Наличие на вина при нанасянето на щета - виновното поведение е сред най-старите предпоставки за търсенето на съответната отговорност. Вината е персонална. В акта за начет трябва да се обоснове по какъв начин е възникнала вината - чрез умисъл или небрежност. Умисъл е на лице, когато извършителя е предвиждал вредните последници от своите действия или бездействия и въпреки това е допринесъл за тяхното възникване. Това са целенасочени действия със строго определена посока. Тези действия предварително са усмислени и е формирана нагласа в техния извършител. Щетата може да е и в резултат на небрежност, разсеяност или ниска квалификация.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Имуществена отговорност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.