Икономически пазарни инструменти на паричните политики


Категория на документа: Икономика


Икономически инструменти на паричните политики

Икономическите инструменти биват фискални ( включват екологични операции, такси за екологични услуги и ресурси), финансово-кредитни (безвъзмездни средства, нисколихвени и безлихвени кредити), инструменти свързани с екологична отговорност и застраховане (риск от замърсяване и аварии, замърсяване на околната среда и причиняване вреди на човешкото здраве), пазарни инструменти (търговия с разрешителни за емисии, за улов на риба, за потребление на кола, за дърводобив; пазарни цени - отразяват външни екологични и социални разходи, свързани с изчерпването на ресурсите и щетите нанесени на околната среда, предизвикани от замърсяването)

1. Икономическите инструменти са екологичните данъци и екологичните такси. Те се основават на два принципа: замърсителя плаща и потребителя плаща.

Принципа замърсителя плаща изисква, онзи който причинява щети на околната среда или трети лица, да заплаща за пълния им размер. Този принцип е въведен от Организацията на икономическо сътрудничество и развитие, 1975г. Теоретичните основи на този принцип на данъчните замърсители са дадени от британския учен Пигу през 1920г в научния му труд "Икономикс на благосъстоянието".

Екологичните данъци (ЕД) имат от една страна роля на източници на постъпления за регионалните и общинските бюджети, чрез тях може да се създадат ек. фондове, а от друга страна са средства за принуда бизнеса да инвестира в по-чисти продукти и по-чисто производство. ЕД ще изпълнят ролята си само, ако отразяват пълните щети, които се причиняват на трети лица.
Price MC + Ed (tax)

0 Q

Ed
(ек. щети)

П(фирма) = Р (печалба) - (МС + tax)

По отношение на ек. такса ( за потребление на ресурси и услуги) потребителите на енергийни ресурси плащат. Таксата е инструмент за натрупване на финансови средства и средство за регулиране на потребяваните ресурси от страна на правителството.

2. Финансово-кредитни инструменти

2.1. Безвъзмездни - за сметка на националния бюджет и общините или за сметка на европейски структурни и кохизионни фондове. Кохизионния фонд се използва само за транспортни и инфраструктурни структури.

2.2. Нисколихвени и безлихвени условия - източници са Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка, фондовете, създадени на двустранна основа между самите общини - тунинг проекти ( за отпадъци, енергия). Тези средства рядко са безвъзмездни, в повечето случаи се създават, за да се насърчават. Разликата в лихвата се поема за сметка на фонда или страната "донор".

Принципите на този инструмент са:

- Децентрализация при привличане, разпределение и усвояване. Установено е, че когато ек. данъци и такси се натрупват на местно равнище, може да се използват по-ефективно. Когато се централизират се обезличават. Създава се неравнопоставеност между, тези които създават и потребяват средствата.

70% от средствата се отчитат на републиканско ниво, а само 30% на общинско

- Зелена данъчна реформа - това представлява да се намали данъчното облагане на труд, инвестиции, печалба за сметка на увеличение на данъчното облагане на дейностите, които увреждат околната среда. В най-голяма степен зелената реформа е приложена в Скандинавските страни, у нас е приложена само първата част. Втората още не е приложима, заради кризата.

- Потърпевшия (жертвата) плаща - под формата на инвестиции или чрез други финансови схеми при решаването на ек. проблеми (слапова сделка)

3. Инструменти свързани с екологична отговорност и застраховане

Принципите за предотвратяване на ек. риск, който носят определени дейности за околната среда и човешкото здраве. Съгласно европейското законодателство онези икономически дейности, които носят риск са длъжни да застраховат своята дейност. Застрахователната премия се определя от риска ( колкото по-голям е риска, толкова по-голяма е премията). По този начин се насърчава бизнеса към ек. по-чисто производство и продукти. Такива дейности са: ядрена енергетика, ядрени технологии, работа с хим. вещества, воден и автомобилен транспорт, електронни отпадъци.

4. Пазарни инструменти

4.1. Търговия с разрешителни за емисии - през 60те идеята хрумва за пръв път на Херманд Дейн , а през 70те в САЩ е приложено в Чикагската борса с разрешителни за серни окиси.

Правителството определя броя на разрешителните на пазара за определяне на качеството на пазара ( по-малко разрешителни, по-високо качество). Увеличението на цената се регулира от самия пазар и това увеличение стимулира бизнеса да инвестира в чисто производство и продукти, по-високо качество на околната среда.Тъй като правителството не определя цената на разрешителните, резултата тук е по-добър от този на ек. такси. Търговията с разрешителни се разширява и е най-разпространена тази с въглеродни емисии - тук участват всички страни членски на ЕС ( Европейска комисия за търговия с въглеродни емисии - 2005г.).
- Освен разрешителни с емисии има за улов на риба, добив на вода, дърводобив
4.2. Пазарни цени - този принцип има за цел да ограничава държавната намеса и частната помощ, защото така се изкривява и се насърчава към неефективно използване на природните ресурси. Държавните органи трябва да се насочат към по-ефективното им използване.

Price

S



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономически пазарни инструменти на паричните политики 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.