Икономически идеи на Пиер Буагилбер


Категория на документа: Икономика


Динко Маринов Дионисиев , факултетен номер : 14111056
Пиер Буагилбер
Пиер Буагилбер е роден през 1646 г. в Руан. Произхожда от знатно френско семейство, което е наследник на т. нар. разклонка на "дворянството на мантията" - това са дворяните, които по право заемат наследствени служебни длъжности. Един от предците на Буагилбер е знаменитият френски писател Пиер Корней. Буагилбер е названието на имението на дедите на Пиер Лепезан. Обикновено допълнение към имената са имали обуржоазените дворяни. Пиер Лепезан винаги е бил известен под името Буагилбер. Семейството му забогатява и се обуржоазява, но си остава род от висшата аристокрация. Пиер получава завидно за времето си образование и става един от най-образованите хора на Франция. Основното му научно занимание на младини е литературата, тя го привлича и той задълбочено изследва литературните постижения на френските писатели и поети. Следвайки семейните традиции, Буагилбер започва да се занимава с юриспруденция. С цел да утвърди своята правна култура и заниятията си по право той успява да получи длъжност в съдебната система на Нормандия. Още там той вижда незавидното положение на селяните и проявява критичното си отношение към полуфеодалните порядки, трезво разбиране на обществено-икономическите отношения и на остротата на социалните противоречия. През този период от своя живот Пиер се скарва със семейството си и е лишен от наследство. Това го принуждава сам да уреди материалното си състояние, което му позволява през 1689 г. да купи срещу голяма сума длъжността генерален-лейтенант на съдебния окръг в Руан. Това е твърде висока длъжност, престижна и доходна, с разностранни функции - освен главен градски съдия, Буагилбер отговаря за общото общинско управление и за полицейската префектура.
Животът сред селското население в Нормандия му дава възможност да направи редица проучвания на икономическото положение на местното население. В бедственото положение на селяните и в разрухата на селското стопанство Пиер Буагилбер вижда причината за големия упадък на страната. Той стига до извода, че дворяните оставят на селянина толкова малка част от произведената продукция, която едва стига те да не умрат от глад. При това положение селяните не са заинтересовани от увеличаване на производството, тъй като с увеличаването на данъците и феодалните налози те пак ще получават минимална част от произведеното, а по-голямата част ще им бъде отнета. Това тежко положение на селяните е причина и за упадъка на
индустрията, тъй като нейната продукция не намира пазар в обширните селски райони поради ниското потребителско търсене. Намалена е и възмож-ността за преминаване на капитали от селското стопанство към промишлеността.
Като наблюдава развитието на икономическите процеси в Нормандия , П. Буагилбер анализира детайлно живота в тази интересна френска област. Тези наблюдения му служат по-късно за редица теоретични разработки. Той добре опознава човешката психика и нормандската народопсихология, в частност. За това спомага учудващата и изключителна способност на П. Буагилбер "да вижда". Тази му способност е и едно от най-важните условия, предпоставка за точността на анализа в по-късните му теоретични разработки и за създаването на определена икономическа система. Той ясно вижда селската мизерия, нещо повече - изстрадва заедно със селяните злощастната им съдба, която според него е предопределена от всевластието на парите в едно общество на несправедливи икономически отношения. През 1695 - 1696 г. Буагилбер публикува анонимно първото си теоретично произведение "Положението във Франция". В него той отразява дълбокото си убеждение, че добрите закони ще обогатят и държавата, и цялото население. Книгата почти не е забелязана от френската общественост. През следващите пет години П. Буагилбер пише дълги писма- меморандуми до държавния министър Шамилар. Едно от писмата му от 1702 г. завършва така: " С това аз завършвам. Тридесет години усърдие и грижи ми дават силата на предвиждането и аз публично писах, че начинът, по който се управлява Франция, ще я доведе до гибел, ако това не бъде преустановено." През 1705 г. П. Буагилбер получава окръг в Орлеанската провинция да проведе своите икономически експерименти. Опитът е неуспешен и той не може да бъде друг, защото се провежда в един малък окръг без поддръжката на държавната власт. В началото на 1707 г. Буагилбер публикува два тома от своите съчинения, но поради критичните разсъждения в тях е изпратен в провинцията. След известно време му позволяват да се върне в Руан. Умира през октомври 1714 г. Теоретичното наследство на П. Буагилбер е твърде разнообразно. Най-важни негови трудове са " Франция в подробности" (1695г.)., " Положението във Франция" (1707г.), " Разсъждения върху природата на богатствата, парите и налозите". Освен това той издава дълга поредица от меморандуми и писма. В тях разработва проблематиката за феодалните налози, данъците, реалните доходи и др. В теоретичното си наследство П. Буагилбер добросъвестно и задълбочено изследва икономическите процеси, протичащи в земеделското стопанство. С неговите си виждания той поставя началото на класическата политическа
икономика във Франция. Важна черта на теоретичното наследство на Буагилбер е неговата практическа насоченост. Икономическите му идеи изпреварват времето си. П. Буагилбер е не само учен и писател, но той притежава всички граждански добродетели, които му позволяват да издигне глас в защита на мнозинството от френския народ. Както в теорията, така и в икономическата практика концепциите на Буагилбер са различни от възгледите на меркантилистите. Той се опитва да търси икономически закономерности не в сферата на обръщението, а в сферата на производството, по-точно в селското стопанство. Пиер Буагилбер като всеки голям икономист извежда теоретичните си възгледи от действителното икономическо положение в селските райони на Нормандия. В анализа си на икономическата действителност с оглед нейната промяна забележителният французин се ръководи от обективните закономерности в обществото. Промяната, демократичните реформи са неговата по-висша цел.
През 1691 г. П. Буагилбер вече е готов със своята икономическа система. В нея той предвижда редица реформи, имащи за цел да насочат икономиката на страната към окончателно освобождаване от полуфеодалните порядки, скъсване с меркантилизма и увеличаване на производството. В основата и е теоретичната му концепция за повече икономическа свобода. Системата му се състои от няколко основни елемента: 1) Създаване на свободен житен пазар, който да стимулира производството и да формира пазарната цена на житото, защото при поддържането на ниски цени няма да има възвръщаемост на разходите по производството; при свободна конкуренция на пазара ще се създадат условия за по-динамично развитие на производството
2) Сериозна данъчна реформа, с която по-високите доходи да се облагат с по-високи данъци. Освен това трябва да има и определени данъчни облекчения за стимулиране на производството и реализацията.
3) Освобождаване на вътрешната търговия от всякакви ограничения, което ще стимулира движението на стоките, а оттам ще се ускори паричното обръщение, като всичко това се основава на целесъобразно създадено икономическо законодателство.
Тези мерки за рационализиране на икономическата система според П. Буагилбер са изходните условия за един бъдещ стопански подем. Друго важно условие е създаването на целесъобразно икономическо законодател- ство.
Буагилбер подчинява теоретичните си изследвания на практика, на създаването на нова икономическа политика. В трудовете си той разработва и проблематиката за цените на икономическия растеж. Като изследва ценообразуването, стига до извода, че цените трябва да са такива, че след
приспадане на производствените разходи да носят известна печалба, т.е чист доход. За Буагилбер най-важен проблем е кои специфични условия и закономерности определят икономическия растеж. Според него това зависи от ценообразуването. Парите освен това трябва да осигуряват и нормалната реализация на стоките, устойчиво потребителско търсене. Като изследва законите, при които се променят цените, той отбелязва, че естествен регулатор на цените е конкуренцията - именно тя регулира цените и пазарните отношения. Анализирайки проблема за цените, Пиер разглежда и въпросите за стойността. Той изказва смелата за онова време мисъл, че стойността на стоките зависи от вложеното за тяхното производство количество труд. П. Буагилбер е защитник на свободната конкуренция, защото при нея законът за стойността и цените ще се определя от пазара. Това ще доведе до формирането на естествени пазарни цени на житото, в резултат на което ще се повишат доходите на селяните, а това от своя страна ще стимулира производството на селскостопанска продукция. При анализа си на проблемите на свободното пазарно регулиране Буагилбер не изключва намесата на държавата. Той допуска държавното регулиране посредством една разумна данъчна политика. Според него производството и реализацията ще се забавят, ако се ограни-чи потребителското търсене, което е основен фактор за увеличаването на производството. Изхода за успешна реализация той търси в увеличаване дохода на бедните слоеве от населението. Буагилбер разглежда и съвсем новата за неговото време проблематика за икономическите кризи, като смята, че те могат да бъдат породени не само от недостига, но и от излишъка на стоки. Най-важната черта във възгледите на Буагилбер е хуманизмът. Той рязко критикува икомномическото и социалното неравенство, привърженик е на радикалните промени и горещ защитник на угнетеното мнозинство от френския народ. В своите икономически схващания обаче той идеализира натуралното стопанство на селяните. Тези негови теоретични концепции се основават на анализа на материалния живот на Франция, на нейните исторически и икономически условия. Но Буагилбер е далеч от разбирането за двойствената природа на труда, за неговия абсолютен характер. Той вижда в богатството само веществена страна, разглежда го като сума от полезни блага, потребителни стойности.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономически идеи на Пиер Буагилбер 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.