Икономическата криза в периода (1996-1997)


Категория на документа: Икономика



Курсова работа
Увод в икономиката

Финансова криза - 1996-1997г.



Увод
Краят на 20ти век е период на динамично преструктуриране на дотогавашния политико-икономически живот в глобален мащаб. Изчезването на двуполюсния модел на влияние и противоборство, формирало хода на политическите процеси до този момент (генериран от борбата за надмощие между т.нар. Източен блок и Западните страни) довежда до изменения в цялостен план. България, като страна "сателит" на една от двете велики сили- СССР, неизбежно е въвлечена във водовъртежа на трансформациите, обхванали страните от бившия социалистически лагер. Периодът на т.нар. "преход" протича с различен темп и характер в отделните части на Източна Европа, но принципната му цел във всяка от тях, най-общо казано, е либерализация на политическите, икономическите и социалните условия и държавността като цяло. Ходът на този процес е обусловен от множество фактори, формиращи особените явления за всеки пример в частност. Това се отнася и за България, която повече от 20год. след началото на промените не е рамкирала категорично този междинен стадий от своята най-нова история. Раздялата със стария режим отваря възможности за развитието на нови практики- част от тях положителни, а друга - откровено негативни. Те са следствие от комплекс от фактори : социални, политически, икономически, психологически дори и др. Тяхното тълкуване е нееднозначно и противоречиво, а спорът относно тях е актуален и днес, но резултатът е налице - оценката за българския преход е отрицателна, независимо кой е нейният автор-българските граждани или чуждите наблюдатели и институции. Барометър за генезиса на тези нови за българската действителност явления и техния реален обхват е икономическата обстановка в страната. Върху нея резонира целият комплекс от фактори, формиращи живота в България, а графиката на стопанското състояние на държавата е достоверен показател и за цялостното й състояние. Това е и причината нейните пикове и спадове да бъдат разглеждани с особен интерес. По тях може да се съди обективно за полезността от подетите начинания и технологията на тяхната реализация, както и за реалната им стойност и цел, която често се разминава с формалната. В този контекст финансовата криза от периода 1996-1997г. трябва да бъде разглеждана с особено внимание. Причините и резултатите от нея са симптоматични за целия период от 1989г. нататък. Това е най-осезаемото и тежко сътресение, което българският народ преживява в бурното десетилетие на промени. Рекордните отрацитални стойности, които българската икономика отбелязва могат да послужат като скала за измерване духа на радикализъм, проникнал във всички действия, характеризиращи т.нар. "преход" и сегментите на неговата конструкция.

Изложение

Множество са факторите, които предопределят характера на българския обществен живот в началото на т.нар "преход". Промяната на политическия климат дава своето закономерно отражение в цялостната картина на националната ни действителност от периода. Ходът на либерализация е изпъстрен с явления, които се осъществяват като тотален антагонизъм на познатите от предходния строй практики. Това извиква нуждата от особена концентрация на политическата енергия в градивни начинания, които да организират формирането и консолидирането на един нов държавнически режим. Фактите обаче показват, че "демократизацията" на бившето социалистическо общество, стопанство и държава като цяло не минават по линията на националното единство за един по-добър живот, а напротив- по траекторията на непрестанна конфронтация във всички сфери и пластове в стремеж за лично облагодетелстване. Това е причината за пораждане на хаос, който пронизва живота на страната на всички нива. Една от сферите на държавна отговорност обаче има особен статут-икономиката, а финансовата кризата от 1996-1997г. може да бъде разгледана като дъното, което България достига, отдавайки се на "първоначално натрупване на капитали" и съпътстващите го дейности. Периодът след 1991г. се характеризира с бурно развитие на частната дейност в страната. За нуждите на тази дейност е необходимо да се агрегира частен капитал. В България и нейните първи преходни години обаче това се случва по един крайно вреден за нея начин-чрез източване на ресурсите, завещани от предишния режим. Крайната цел на прехода изглежда ясна- демокрация в политико-обществената сфера и либерализация на пазара, но хаосът и неяснотата; рязката загуба на контрол над стопанския живот се отразяват изключително зле на икономическата ситуация. Тя е полезна само за определен кръг частни лица и структури, набиращи голяма финансова мощ, която реализират в лични придобивки, а не стратегическо производство. На практика финансовият поток се движи еднопосочно- от държавата към частните предприемачи. Такъв е случаят например с приватизацията на големите производствени активи, с които България разполага в края на 80те години. Комплекс от фактори повлиява на обезценяването на българската промишленост и изкупуването й на символични стойности по време на Жан-Виденовото правителство. "Закъснялата" приватизация става причина българските предприятия да не успеят да се адаптират към новата среда; да бъдат подложени на натиск от частния сектор, който продава на завишени и изкупува на занижени цени. Натрупването на дългове, в комбинация с високите нива на корупция, позволява изкупуването на българската промишленост на многократно по-ниска от реалната й цена. От активи на стойност над 35млрд $ непосредствено след събитията от края на 1989г. държавата участва в 5700 приватизационни сделки с обща стойност 6,7 млрд. $. ( периода 92-2004г.) Държавата е взела едва ок.20% от общата стойност на трансферираните ресурси. Другият фактор, който се проявява като конкретна причина за дълбоката финансова криза от 1996-97г. е свързан с дейността на банковия сектор. Преструктурирането на банковата система започва още в началото през 80те години със създаването на редица търговски учреждения, но всички под егидата на БНБ. Реалната реконструкция в духа на общата либерализация се извършва в периода след 1990г. с особена динамика в учредяването на частни банки, станало възможно със закон за банките и кредитното дело. Предпоставки за бумът в недържавното банково дело става силно олекотеният режим и изисквания за основаването на частна кредитна институция. Така например произходът на средствата, използвани като стартов капитал не е проследяван, което довежда до следното често срещано явление- за базов финансов ресурс на новоучредените частни институции се ползват кредитни пари от държавни учреждения. Законът от този период допуска и създава практиката различни частни банкови институции да участват в създаването на нови със своя капитал-това създава една дълга верига от потребители, задоволяващи материалните си нужди от един извор- държавата. Кризата в банковото дело, а оттам и в цялостното фискално състояние на държавата протича по линия и на двата вида кредитни институции-частна и публична. Историята на необслужените кредити в най-общи линии протича по следната ос :
* Към държавни кредитни институции - НР България отпуска кредити на определени предприятия по административно- планов ред и размер. С изчезването на Съюза за икономическа взаимопомощ пазарът за българските стоки се свива до минимум. От друга страна се появява и частният фактор, чиято конкуренция и натиск изиграват своята роля. А освен всичко това положението на държавните производствени и търговски институции се утежнява от още една особеност- кредитите, които те получават са в твърда валута, която не се влияе от инфлацията и обезценяването на българския лев-запазват своята стойност на фона на общата девалвация на националната парична единица. Така се стига до момента в края на 1990г., когато част от предприятията обявяват мораториум върху погасяване на кредитите си. Като решение на проблема държавата намира емитирането на т.нар. ЗУНК-облигации ( по името на Закона за уреждане на необслужваните кредити до 31.12.1990г. , издаден през 1993г.). В края на 1994г. ЗУНК облигациите представляват държавен дълг на стойност около 2,5млрд $.
* Към частните банки - Изключително висок е делът на необезпечените кредити, раздавани в зората на частното банково дело. Причина за това е липсата на реален контрол контрол върху финансовите потоци. Това става причина голяма част от парите, с които държавата непрекъснато инжектира по един или друг начин търговските банки, да отиват за ползване във фирми, близки до техните акционери. Отклоняването на средства достига такива нива, че реално затормозява българската фискална политика и неимоверно много. По всичко личи, че финансовият колапс наближава, но никой не предприема конкретни действия за дисциплиниране на банковата сфера.

В крайна сметка делът на необслужваните кредити в края на 1995г. е около 50%, което довежда до краен спад в доверието спрямо банковата система и изтегляне на голяма част от депозитите. Прибавяйки към това уравнение и останалите негативи на българския преход- политическата несигурност; загубата на стопански ресурси и пазар за реализацията им; всички явления, водещи до фрапиращо обезценяване на валутата, е логично да се получи като резултат икономическият колапс и реалното обедняване на българския народ през 1996-1997г. Правителството на БСП, начело с Жан Виденов, което застъпва на власт през януари 1995г., поема по линията на социално ориентирана политика. Взето е решение за повишаване държавния контрол върху цените- така от 18,9% участие през 1994г. се стига до 52,4 % правителствен дял в ценообразуването на вътрешния пазар. Този ход обаче довежда до ново влошаване на финансовото състояние на българските предприятия - те разчитат на външни ресурси за своето производство, а не могат да получат реалната стойност на своите продукти от купувача. От друга страна още през 93-94г. левът се е обезценил поради дисбаланса между търсене и предлагане на твърда валута, както и заради секналия приток на такава от чужбина. На фона на всичко това правителството продължава да захранва с бюджетни пари частните търговски банки и техните лоши кредити. А освен това ги стимулира да кредитират държавни предприятия, работещи на загуба и то при изключително големи лихвени проценти. Българската народна банка се опитва да придържа нивата на лева и долара чрез финансови операции на валутния пазар, но това е безрезултатно. От друга страна тя продължава печатането и емисирането на пари, за да продължи захранването на "умиращите" банки. Това довежда до ниво на инфлация от ръст на инфлацията с нечуваните 1400% в рамките на една година. (между първото тримесечие на 1996г. и първото тримесечие на 1997г.) Опитите за стабилизиране на икономиката сякаш само задълбочават положението. Така се стига до невиждани нива на инфлация и обезценяване на българския лев : ако в края на 1995г. 1$ = 71лв., то през 1997г. курсът вече е 1$ = 3000лв. Реалните доходи на хората придобиват нищожни размери, срещани в страните от т.нар. Трети свят - през януари 97г. средната заплата се равнява на 10-12 $, а пенсията- 3-5$. Тези цифри говорят за нуждата от радикална промяна на курса в българското управление и взимането на спешни мерки за стабилизирането на икономическото положение в държавата. Политико-финансовият колапс на България подлага под уместен въпрос способността й да извършва външните си задължения. Така се явява нуждата от намеса на Международния валутен фонд, който обаче поставя своите условия. Правителството трябва да предприеме следните стъпки, за да получи финансиране от него : намаляване на хиперинфлацията (чрез спиране на рефинансирането на банките), затваряне на предприятията и банките, работещи на загуба. Като единствен път към стабилизиране на българската икономика МВФ вижда въвеждането на валутен борд. Правителството на БСП е длъжно да се съгласи с експертното мнение и предложеното нововъведение. Така започва процесът на възстановяване и съживяване на българската фискална политика. Фиксирането на българския лев към стабилната основна валута на европейската икономика- немската марка(1000 лева = 1 DM) , цели да повиши доверието в него; да стабилизира стойността му и да направи по- лесни прогнозите относно него.

В чисто политически план кризата от 1996-97г. е шокиращ момент, съизмерим и обвързан с икономическите фактори. Правителството на БСП, оглавявано от Жан Виденов се проваля в опита си да канализира обхванатите от хаос стопански отношения в посока социални придобивки. В крайна сметка то постига точно обратното - масовото обедняване на българския народ. Показателен за тежкото финансово състояние на средностатистическия българин е избликът на народно недоволство ( напук на всеизвестната крайна българска търпеливост) и събитията от януари 1997г. Ръководството на тогавашната парламентарна сила осъзнава необходимостта да се оттегли от властта, която явно вече не му принадлежи, а и не е могла да реализира ефективно. Това е и причината за оставката на Жан Виденов и последвалите я събития, превърнали се в прецедент, рядко срещан в аналите на българката политическа историография - върнатият мандат с министър-председател Николай Добрев. Оценките за този ход са противоречиви, но все пак можем да го определим като стъпка, изпълнена с достойнство.

Заключение

В най-новата българска история има редица моменти с особено значение за хода на процесите с общонационална важност. Разнообразни са теориите за техните реални причини и цели, но въпреки това всеки може да отсъди от своето гледище, и то съвсем обективно, кое е положителен резултат в полза на суверена, сиреч народа. Когато пък дадено явление придобие откровено негативен характер, неговите корени и причини могат да бъдат търсени по няколко основни линии : форсмажорни / външни обстоятелства; некадърността на реализирищате ги и т.н. Любителите на конспиративни теории винаги могат да открият наличието на влиятелна задкулисна намеса, която обяснява процесите като целесъобразни в подкрепа на нечии интереси. Свидетели сме дори на случаи, при които хора, взимащи отношение по конкретна проблематика, напълно излизат от релсите на рационалността и се отдават на тълкувания и анализ с висока доза абстрактност. В общия случай с българския преход и причините, формиращи неговия ход, обаче можем да открием като характерна черта единната сплав между геополитическите фактори и чисто вътрешните български условия и настроения. Особеност на националната политика от периода е конфронтационният й модел, изграден върху оста комунизъм - антикомунизъм. Това е и причината първият период (ако можем така да го обусловим- до 1997г.) да премине под знака на разрушението. Само за 7-8 години България губи над 40% от своите производствени ресурси, голяма част от които са похабени в опит за задоволяване на личните индивидуалистични нужди на определени кръгове, като отговор на предишния колективистичен дух. Подобни са тенденциите и в кръга на висшите ешелони на властта - опитният кадрови потенциал е разрушен за сметка на нови, "свежи" политически попълнения със съмнителен капацитет, което неминуемо намира своите отрицателни проявления. Кризата от 1996-97г. може да бъде разчетена като въплъщение и илюстрация на всички отрицателни придобивки, които съпътстват процесите на "либерализиране" и "демократизиране" , които често напускат своите принципни очертания и се отклоняват в посока на нечии интерес. Сега, повече от 14 години след тези събития, обаче те трябва да започнат да бъдат разглеждани обективно, което е и ключът към недопускане на тяхното повторение.

Библиография :
* "Анатомия на прехода. Стопанска политика на България от 1989-2004г." - Христова, Сланчев, Ангелов, Стоев, Чобанов, Станчев, Богданов, Димитров; изд. Ciela; София, 2004г.
* "Българският преход- 20 години по-късно" - Ал. Томов, Д. Митев, Л. Любенова, Й. Балчова; Фондация "21 век"; София, 2009г.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономическата криза в периода (1996-1997) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.