Икономическа роля на държавата


Категория на документа: Икономика



ИКОНОМИЧЕСКА РОЛЯ НА ДЪРЖАВАТА

Единен икономически център - икономическата политика на държавата се разработва и осъществява от единен икономически център, който включва парламента, правителството и централна банка.

1.Парламент - политическа институция, състояща се от представители на гражданите на държавата, избрани (частично или изцяло) пряко от тях и служи като законодателна власт в страните с представителна демокрация.

2. Правителство - В една икономическа система правителството обобщава признаците и принципите на държавния бизнес (предприемачество) и с това формира един от секторите на икономиката. Това се осъществява чрез провеждането на определени икономически политики, включващи използването на правителствените разходи, акумулирането на приходи и в частност контрол върху движението на парите. В резултат дейностите в икономиката могат да се стимулират (експанзивна политика), или да се ограничават (рестриктивна политика).

3.Централна банка - държавно учреждение, което има национално значение и е създадена преди всичко с цел да осигурява контрол върху паричното предлагане и условията на кредита, т.е. да осигурява провеждането на определена парична политика.

Държавата има три основни роли - стопанска, културна и политическа. Това което ще разгледаме ние е стопанската или икономическата роля на държавата.
Ролята на държавата можем да разглеждаме като пет вида икономически функции:

1. провеждане и контрол при упражняването на законодателната власт и осъществяването на контролни функции върху формите на собственост на индивидите, фирмите и държавата. В този смисъл държавата определя "правилата на играта" в икономическата система

2. провеждане на стабилизационна макроикономическа политика, свързана с антицикличното регулиране на икономическите процеси, намаляването на темпа на инфлация, и нормата на безработицата, с помощта на монетарната и фискалната политики

3. въздействие върху механизмите на разпределение на ресурсите, подобряване на общественото благосъстояние и увеличаване ефективността на съвкупното производство

4. провеждане на социална политика и програми на благосъстоянието. По този начин правителството се намесва в процесите на регулиране на равенството и справедливостта в обществото

5. Функция на държавата по разпределение на доходите и богатствата - Доходите на стопанските субекти зависят най - общо от цените на производствените фактори които те притежават и продават на собствения пазар; количеството на притежаваните фактори и ефективността на тяхното използване;

Причините за държавна намеса в са свързани с:

- съществуващите в системата механизми на разпределение
на доходите;
- наличието на външни фактори;
- появата на пазарни дефекти;
- концентрацията на икономическата власт в ръцете на държавата;
- патернализма. - (е политика наподобяваща йерархичната структура в рода и семейството произтичаща от бащата, тоест наподобяваща или съдържаща патриархат. Разговорно патерналистично отношениеозначава "покровителствено отношение" и дори "прекомерно покровителствено отношение". Тоест това е политика на покровителстване в една или друга област, при което се създават отношения на неравностойно партньорство и/или опека. Това е и също предположението, че по-силният има задължения към по-слабите в обществото. )

Регулативната политика на Държавата се провежда в три направления, които от своя страна дефинират и трите вида Държавна политика:

Първо. Политиката на пряк контрол върху ценовия механизъм. В това направление се провежда държавното регулиране на равнището на цените на основата на коригирането им с процента на инфлацията, при отчитане на конкурентната среда в икономиката и обществената значимост на произведените блага. Наред с индикативния (препоръчителния) характер на ценообразуването в частния сектор, държавата регулира и диктува цените в държавния (обществения) сектор като за целта прави т. нар. административни разходи на интервенцията.

Второ. Политика на подобряване на ценовия механизъм чрез провеждане на контрол върху доходите. За целта се контролират колективните трудови договори, данъчните мероприятия и процеса на индексация на работните заплати.

Трето. Непазарни форми на държавна политика, която включва политиката на социално осигуряване или подобряване на общественото благосъстояние на социално слабите членове на обществото. Тук се отнасят програмите на благосъстоянието, които по същността си са правителствени програми, насочени към социално подпомагане на бедните хора в обществото, неспособни да работят и да се издържат. В този вид държавна политика се включват и социалните разходи по здравеопазването,държавно регулиране на образованието, професионалната квалификация и преквалификация на работната сила.

Монетарна и фискална политика - част от стабилизационната макроикономическа политика.

1. Монетаризъм -Самия термин монетаризъм е сравнително нов. За първи път той е употребен от американеца К. Броунър. И много бързо,чрез средствата на масовата информация монетаризмът намира широко разпространение като термин. Монетаризмът е представен като особен вид регулиране на паричната маса. Кризисните процеси от 1974 и 1975год, когато е било възстановено изключителното развитие на съвременната пазарна икономика, стимулирайки интересите към монетаризма. Това е свързано с тревогата, която предизвиква у всички хроническата инфлация с неподдаващите се на сериозен контрол темпове. Също така хаоса в международните валутни отношения свидетелстващ за разпадането на Бретън - Уудската валутна система, също така паралелно съществуване на инфлацията и безработицата, икономическата наука не е в състояние да предложи назрели решения. В такава обстановка е съвършено естествено погледите да се обърнат към традиционните критици на кейнскианския макроикономически модел, на която всички правителства са се опирали.Така недоволството от кризисните явления и неспособността на правителствата да ги овладеят се насочва срещу кейнсианската теория, която дълги години след Втората световна война не само доминира, но и е била като ръководство за действие.
Монетарната или парична политика е определен тип макроикономическа политика, която в съвременните условия се провежда от Централната банка на дадена държава в съответствие с конкретната макроикономическа ситуация и преследваната дългосрочна икономическа стратегия, с цел равновесие между съвкупното търсене и съвкупното предлагане. Монетарната политика е насочена към осъществяване на контрол върху паричното предлагане и регулиране на количеството на парите в обръщение. Ограничаването на паричното предлагане "свива" националното производство и придава рестриктивен характер на паричната политика. Ако паричното предлагане се разшири, то провежданата монетарна политика е експанзивна. Основни инструменти,; използвани от Централната банка за провеждането на монетарната: политика са: изменения в задължителния резерв на търговските банки; операции на открития пазар;политика на дисконтовия процент.

2. Фискалната политика е държавна икономическа политика, провеждана от правителството чрез разработването на държавния бюджет. Основните инструменти на тази политика са измененията в правителствените разходи, трансферните плащания и данъците. По принцип провеждането на съвременната фискална политика е насочено към изменение на съвкупните разходи, съответно на съвкупното търсене, с което се влияе върху равновесното равнище на производството, безработицата и инфлацията. Чрез правителствените разходи се въздейства непосредствено върху съвкупното търсене, а с това и върху основните параметри на икономиката - едно увеличаване на правителствените !разходи води до нарастване на съвкупните разходи и стимулира растежа на равновесния доход. Трансферните плащания и данъците въздействат косвено на съвкупните разходи. Ако данъците се увеличат, разполагаемият доход на домакинствата се ограничава, разходите за потребление намаляват, вследствие на което и съвкупните разходи намаляват. В резултат на това националното производство се свива.
В годините преди Великата депресия фискалната политика се свеждала до балансиране на приходите и разходите в държавния бюджет. След това, под влияние на кейнсианството и особено след Втората световна война, тя е насочена към оказване на въздействие върху съвкупното търсене и поддържане на максимална заетост. През 60-те години на този век, тя вече е средство, използвано за излизане на икономиката от рецесия чрез формиране на бюджетни дефицити.
В съвременната икономическа теория фискалната политика се обвързва много тясно с т.н. Demand - side Economic (икономика на търсенето), тъй като чрез нея се цели въздействие върху съвкупното търсене и поддържане на равнището на националното производство около потенциалния БНП и пълната заетост (естествено равнище на безработица), т.е. увеличение на съвкупното търсене с цел стабилизиране на производството и заетостта в рамките на бизнес цикъла.
В зависимост от средствата за стабилизация на икономиката, различаваме:
а) дискреционна фискална политика. Дискреционната фискална политика се свежда до съзнателно използване на правителствените разходи и данъците за постигане на определено равновесно равнище на производството, поддържане на пълна заетост и контрол върху инфлацията (ценова стабилност).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономическа роля на държавата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.