Харизматично лидерство в България – пътят към успеха


Категория на документа: Икономика


> Необикновено висока самоувереност;
> Твърдите убеждения във вижданията;
> Готовност за поемане на риск;
> Потребност от власт.

Теорията на Конгър и Канунго (1998г.) за харизматичното лидерство е наречена атрибутивна. Тя е основана на допускането, че последователите приписват харизматични качества на лидера, които се детерминират от неговото поведение, умения и аспекти на ситуацията. Според тази теория харизматичните лидери се възприемат като изключителни заради:
> Силната им увереност;
> Техният инсайт;
> Енергичността им;
> Необикновеното им поведение.

Тези качества са причина последователите на такива лидери да се стремят да бъдат като тях. Лидерското одобрение става мярка за собствената стойност.

Харизма е форма на влияние върху другите, чрез личностна привлекателност, предизвикваща поддръжка и признание на лидерството. Харизмата дава на ръководителя предимство по-ефективно да оказва влияние върху подчинените. Харизматичното лидерство зависи от това дали лидера подари своите личностни качества може да оказва дълбоко въздействие върху последователите. Ако човек притежава качества на харизматичен лидер, той трябва да бъде деятелен, да предава на хората чувство, че той е способен да бъде лидер. Харизматичното лидерство зависи от това дали лидерът е способен да предава значение на своето виждане, чрез междуличностна комуникация на последователите, за да им направи впечатление и да ги стимулира към действие.

Влиянието на харизматичния лидер се дължи и на възприемането на нови ценности и вярвания от последователите, които са източник на вътрешна мотивация за изпълнение на мисията на организацията.

Изследванията показват, че много често харизматичното лидерство се използва в случаите, когато последователите силно идеализират своите желания и начините на тяхното изпълнение. В разработката си ще се опитам да представя лидер от българската действителност, за който харизматичното лидерство е път към успеха в България, а именно Меглена Кунева, която е председател и лидер на Сдружение "България на гражданите".

ПОЛИТИЧЕСКО ЛИДЕРСТВО

Между различните аспекти на лидерството, политическото лидерство заема особено положение. Политическата дейност, като вид човешка дейност, намира все по-широко разпространение в общества, където доминира демократическият принцип на управление. Тя започва да придобива все по-голямо практическо значение за индивидите, членове на тези общества, защото се превръща в условие за задоволяване на важни социални потребности. Доказателство за това твърдение е все по-масовото участие на тези индивиди в непосредствената политическа дейност. Това участие не се изчерпва само с включването им в предизборни кампании, но то е и под формата на членство в различни политически партии и организации, включително и в техните ръководства.

Политическото лидерство, по аналогия с лидерството в социалната група, може да се разглежда като един от основните инструменти за постигане на по-висока степен на организираност на политическата дейност в политическите организации и мобилизация на техните членове за постигане на поставените пред тези организации цели и задачи.

Затова, при анализа на същността на политическото лидерство, може да се приеме, че то възниква още в процеса на формирането на политическата партия или организация и представлява своеобразен механизъм за усъвършенстване на нейната дейност. Практически това става възможно благодарение на доброволното привличане на членовете на политическата организация и нейните симпатизанти в съвместно осъществяваната политическа дейност. Характеристиката доброволност при приобщаване на индивидите към определена политическа организация и участието им в практическата политическа дейност е свързана с една от най-съществените страни от принципите, въз основа на които се осъществява организацията на политическата партия и дейността на нейния лидер. За разлика от административния ръководител, който използва основно властта като механизъм за налагане определено въздействие върху поведението и дейността на ръководените, политическият лидер в много по-малка степен има достъп до чистата власт за осъществяване на необходимите въздействия върху поведението на членовете на политическата организация. (Иванов Иван, стр. 114)2.

Според Макс Вебер решаващо значение за успешната дейност на политическия лидер имат три основни личностни качества: страст, чувство на отговорност и поглед върху реалността.

Вебер разглежда страстта като качество на политическия лидер не само като "самоотдаване" на политическата дейност, но и като добро ориентиране в същността на политическите процеси и явления. А "погледът" върху реалността като качество на политическия лидер, според Вебер, означава трезво и задълбочено анализиране на политическата реалност.

От друга страна, приносът на Вебер за теорията на политическото лидерство, се свързва с неговата концепция за харизмата и за формите на въздействие от страна на политическия лидер върху поведението и дейността на неговите последователи. Идеята на Вебер за харизматичното лидерство се доразвива от А. Уилнър, който включва в характеристиките на политическия лидер такива съществени елементи като: имидж, съгласие, сплотеност и емоции.

Според Уилнър, съществуването на имиджа на политическия лидер се "доказва" от съществуването на специфична вяра в неговите привърженици за притежаването от него на изключителни личностни качества, качества, които получават и висока оценка във всяка отделна култура.

Съгласието, като елемент на харизмата на политическия лидер, се определя като вид вяра в идеите, които той излага пред своите привърженици.

Сплотеността като елемент на политическото лидерство, характеризира силата на влиянието на политическия лидер върху неговите привърженици. Благодарение на това влияние върху отделните членове на политическата партия и симпатизантите, политическият лидер може да "минимализира" съществуващите различия между тях като индивиди и по такъв начин да изгради необходимото единство както между него и привържениците, така и между самите привърженици.

Емоциите, като необходим елемент на политическото лидерство, според Уилнър, могат да осигурят формирането на онази преданост към политическия лидер, която изключително много улеснява неговото ефективно влияние върху тяхното поведение и дейност.

Въпреки многото и различни гледни точки при изследване на лидерския феномен, почти всички представители на школи и течения в политологията и психологическата психология са единодушни в акцента върху две групи от изисквания, на които политическият лидер задължително трябва да отговаря. Лидерът първо трябва да покаже, че притежава серия от способности от стратегическо естество за успешно поведение като лидер в политиката. На второ място той трябва да демонстрира, че разполага и може умело да използва система от тактически средства (или умения) за ежедневен ефективен контакт с хората.

Основните условия и качества със стратегическо значение за политическият лидер, за да бъде водещ политик са следните:
1. Наличието на собствена политическа програма. Тази програма трябва да е съдържа оригинална формула за решаването на важни проблеми в обществото и не бива да копира предложена от друг политик такава.
2. Постигането на значителни обществени цели е съпроводено с големи трудности, което изисква политическият лидер да притежава способност за водене на борба.
3. Умението да се поддържа популярност също е от голямо значение за успешното лидерство в политиката. Имиджът на политическия лидер е изключително уязвим, защото той се занимава с решаването на сложни социални проблеми и непрекъснато е "на показ" пред обществото.
4. Да се поведат масите е една от най-сложните задачи, стоящи пред политическия лидер и умението му да го прави е от голямо значение за неговия успех. Тук успоредно с това "повеждане" е необходимо лидерът да умее да управлява и контролира поведението на последователите си, а също така дълго време да задържа вниманието им върху себе си чрез позитивни политически действия.
5. Съпричастността с основните интереси на последователите е ключов момент за успеха на политическия лидер в съвременните демократични общества.
6. Политическият лидер е ангажиран едновременно с много и сложни проблеми, които трябва своевременно и адекватно да се решават. В това отношение лидерът трябва да притежава изключителна организираност и самодисциплина, за да може да степенува задачите си по важност и да умее да върши винаги необходимото.
7. Гражданската отговорност на политическия лидер трябва да е на изключително високо ниво. Политическият лидер има незавидната участ пръв да казва реалната истина в очите на много хора. Той често трябва да предприема непопулярни, но нужни и правилни действия от гледна точка на политиката и управлението.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Харизматично лидерство в България – пътят към успеха 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.