Глобализация и постиндустриално общество. Глобализация и съвременна държава.


Категория на документа: Икономика


 ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ФАКУЛТЕТ "МЕЖДУНАРОДНА ИКОНОМИКА И АДМИНИСТРАЦИЯ"
СПЕЦИАЛНОСТ: "РЕКЛАМА И ВО В УПРАВЛЕНИЕТО НА БИЗНЕСА "

Курсова работа

"Глобализация и постиндустриално общество"
"Глобализация и съвременна държава"
Учебна 2012/2013 година

Каква е ролята на държавата в условията на нарастваща глобална конуренция?

ИЗГОТВИЛ: Татяна Тодорова ПРИЕЛ: проф.д-р Стамболийски

Фак.№ 22104036

ВАРНА 2013

Държавните структури и националните отношения са едновременно скелетът и плътта на обществения организъм. Обществото функционира посредством тях. Те са обединителна линия и обществена връзка, онази сплав, която може да корозира от време на време. Държавата и нацията са онзи своеобразен фундамент, върху който обществото живее и действа. При това и двете структури с възникването на нацията са обединени в единна общност - националната държава като по-висше развитие на самата държавност. Днес нацията съществува посредством държавата, а държавата на свой ред представлява националности. Нещо повече, известен е тезисът, че националната държава е главният лост на прогреса чрез Средновековието. Нацията е единствената форма, която държавата е придобила за да поддържа социално равновесие и целенасочено да се развива. Нациите са степен обединяване на обществото в големи общности след началните форми на рода, племето и общината.
Нацията е единствената форма, която държавата е изобретила, за да поддържа социално равновесие и целенасочено да се развива. Нациите са степен на агрегиране и обединяване на обществото в големи общности след началните форми на рода, племето и общината. Чрез националната държава се реализират исторически тенденции на епохата. Тя е обществената сила на човечеството, средството за управление и постигане на определени цели. Всеки член на общността принадлежи към определени държавни и национални структури.
Либералните школи, верни на традициите, също не пренебрегват ролята на държавата, въпреки че значително я подчиняват на интересите и потребностите на частната инициатива. В САЩ и Англия в зависимост от състоянието на деловия цикъл периодично се редуват политиката на либерализъм или интернационализъм. Рейгън заложи в политиката си на либералния подход. Акцентът върху националната специфика, върху държавната идентичност и суверенитет още по-силно присъства в политиката на азиатските страни. Необичано и изключително остро избухване на национализъм. Държавите се стремят максимално да защитят правото си максимално да се възползват от своите ресурси и адекватно на това да градят развитието си. Ако глобализмът е планетарност на развитието, то този стремеж е самата логика на глобализацията. Глобалните корпорации са структурите или новата историческа форма на държавата и нацията белязани с универсално развитие.
Системата на свободния пазар може да организира и поддържа налагащия се нов обществен ред. Икономическата глобализация не премахва необходимостта от функционирането на държавата. Тя продължава да играе основна роля за създаването на институционални форми и стратегии за самите глобализационни процеси, за тяхното управление и за подпомагане процесите на натрупване и концентрация на капитала. Държавата и нациите са необходим регулатор на глобализационните процеси.
Ролята на държавата в съвременния свят се свежда и до координиране усилията на човечеството в главните направления на развитието. Поддържане на правовия и демократичен ред както в самата държавата, така и в международните отношения. Глобализацията в своята корпоративна форма, противоречиво напълно на демокрацията. И на трето място за набиране и концентриране на финансови средства необходими зе реализирането на крупни проекти в областта на екологията космическите изследвания и други дейности, използването на ресурсите на океана, развитието на познанието в понататъшни изследвания на структурата и функциите на веществото и енергията и т.н. На четвърто място за развитието на нов тип световни отношения, основаващи се на равноправие и сътрудничество, което се възприема за абсолютно необходимо от съвременната наука. Корпоративната конкуренция автоматично изключва подобно състояние на глобализация. Освен това не съществуват цели на социалното развитие на обществото, които не са рентабилни и поради това не са от интерес на частните предприемачи. Те могат мащабно да се организират и финансират най-вече от държавата. Такива са образуванието, културата, здравеопазването, осигуряване на заетост на работоспособното население и т.н. Държавата е основен субект на социална политика, защото именно в нея принадлежат разпределителната и преразапределителната функция по отношение на брутния национален продукт. Държавата е необходима и за преодоляване на негативните явления в живота - престъпност, наркомания, проституция и изобщо на силно изявените от 70-те години насам социален негативизъм на икономиката. Извършва се глобализиране дори на престъпноста. При ЕС става дума за създаването на нова форма на държавност която съчетава в всебе си черти и на федерация, и на съюз, но е с напълно затворен характер и издига трудно преодолими бариери, поставя нод тип граници. Запазването на културната национална идентичност стана важна цел и съображение на по-нататъшното изграждане на европейска общност.

Каква е ролята на България в нарастващата глобална икономика?
В България безпорна актуалност на глобализацията само се споменава в речите на политиците с отделни, притова не съвсем коректни от теоретична гладна точка фрази от рода на ""България с готовност ще се присъедини към процесите на глобализация". Но при разработването на икономическите програми и на икономическата политика глобализацията не присъства дори като съображение, а още по-малко като основен стратегически показател. Пренебрежителното отношение на политиците към държвавата и нейната отговорност в условията на глобализиращото се общество всъщност е свързано с възприемането на порочната идеологическа концепция за ролята на държавата в новите условия. Глобализацията трябва да се осъществява от корпорацията . Но в България отсъстват стопански субекти от голям мащаб, които са в състояние да заменят държавата и да реализират глобализационните тенденции и потребности. Поради това в България изобщо липсват собствени вътрешни фактори и институции, които да се интересуват от глобализационните тенденции. Те са предоставени на въшни фактори. В развитите индустриални системи глобалазацията е обекта на еднаква степен и на държавата.
В България липсват големи фирми-корпорации, които са в състояние да се насесят актовни и самостоятелно на световния пазара. Националното частно предприемачество е със скромни възможности и се задоволява с маркетингови проучвания и оценки на отделни също така скромни пазарни ниши. То по-скоро се стреми някак да се промъкне между гигантите в бизнеса или пък да си осигурни някаква роля на доставчик, подизпълнител.
Първото впечатление от оикономическата ситуация в България е, че няма ко в конкретно прагматичен план да анализира глобализационните процеси. Те изглеждат прекалео отвлечеа материя за българската действителност. Точно това е опастното и скандалното. Българската икономика не би могла да излезе от кризата, ако не се съобрази с тенденциите и потребностите за общопленетарност.
България трябва да има ясна представа за позитивните и негативни възможни ефекти на глобализацията и затова до колко националната икономика е в състояние рационално да реагира.
За съжаление, България засега среща по пътя си само негативни ефекти от глобализацията. Те произтичат от практиката на високоорганизираните ТНК. Несъответствието между националните интереси и въздействието на ТНК е напълно очевидно.
В действителност не е така. Ако нямаше възможност малката страна да се противопостави и да реагира по адекватен начин, ТНК отдавна щяха да са колонизирали света. Въпреки огромната мощ на ТНК малките и средните страни в много региони на света продължават да запазват икономическата си независимост и държавен суверинитет.
Единствено държавата е в състояние да се съобрази с глобализационния процес и да се приспособи към неговите правила. Единственият път и средство за постигането на подобна цел е разработването на стратегиески план, програма, проект или каквато и да е друга форма на перспективно планиране, с които да се постигне съответствие между националните интереси и икономическата политика.
Но в икономическата стратегия трябва да се има впредвид и глобализационите еспекти. Това предполага като вътрешни защитни мерки срещу нежелателни въздействия - нещо което се практикува по цял свят.

БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Глобализъм, Регионализъм и Антиглобализъм - Анна Недялкова, Д.Филипов
2. Глобализацията - Нищо фатално - проф. д-р А. Недялкова
3. Глобализация на икономиката и развитието - А. Недялкова - Модул 2, Модул 3 Модул 4
4. Глобализация на икономиката и развитието - Елеонора Танкова

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Глобализация и постиндустриално общество. Глобализация и съвременна държава. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.