Функции и фактори на предприемачеството


Категория на документа: Икономика


Функции и фактори на предприемачеството

Ролята на предприемачеството е фундаментално важна за разбирането на случващото се в икономиката. Неслучайно от векове насам значимите икономически мислители са се опитвали да обяснят функцията и мястото на предприемача - какво е той, как действа, какви са ефектите от начинанията му за него самия и обществото.
Понятието "предприемачество" се появява през 16-и век в Западна Европа, а по-късно като научен термин навлиза в писанията на безсмъртните Ришар дьо Кантийон, Жан-Баптист Сей, Джон Стюарт Мил, Адам Смит и Фредерик Бастиа.
Дебатът продължава и днес, като през двадесети век се открояват имената на Франк Найт и Йозеф Шумпетер, като и представителите на австрийската икономическа школа - Лудвиг Фон Мизес, Фридрих Хаейк и Мъри Родбарт. Теоретичната мисъл изобилства от анализи, трактати и нюанси затова кой всъщност е предприемач. Универсална дефиниция, оказва се, няма.
Все пак може да се каже, че предприемач всъщност е всеки, който "излиза на пазара, продавайки или купувайки стока или услуга не за собствена употреба, а с цел печалба". По-задълбоченият поглед ни разкрива още: това са икономически агенти, които поемат отговорността и риска да използват оскъдните ресурси и средства за производство, за да спечелят.
Наличието на печалба доказва успешния залог на предриемача. Тя е неговата награда и следва да е съизмерима и да надвишава лихвените проценти в икономиката - тоест доходността, която щеше да получи, ако бе инвестирал капиталите и усилията си другаде. Предприемачите са хора с иновативни идеи и с различен поглед върху възможната комбинация от производствените фактори - земя, труд и капитал. Те вярват, че начинът по който комбинират тези фактори ще дадат по-голяма добавена стойност от тяхното предишно приложение.

Да цитирам Мизес, изключителния австрийски икономист от 20-ти век:
"Предприемачите откриват несъответствията между цените на факторите за производство и бъдещите цени на тяхната продукция и опитват да спечелят от това несъответствие".
И още:
"Те могат да спечелят само, ако предвидят бъдещите пазарни условия по-успешно от другите предприемачи".
Ето защо социално-икономическата роля на тези актьори е важна: те насочват ресурсите от по-малко ефективните към по-ефективните производствени дейности, което е в полза на потребителите и оптимизира пилеенето на оскъдните икономически блага и ресурси. В условията на финансово-икономическа криза, причинена тъкмо от пилеенето на ценния ресурс - ролята на добрите предприемачи е фундаментална.
Бизнесът разчита на исторически данни за ценни, вкусове и предпочитания, и въпреки, че познава добре настоящите реалности, няма практическо познание за бъдещето. Литературата прави разграничение между предприемача организатор, идеолог и деен участник в бизнес начинието и капиталиста, който само споделя финансовия риск, разчитайки на доходността от финансирането на предприятието.
Още по-сложно става, като намесим големите корпорации с акционерите-собственици и управителите-мениджъри, което е друга фаза на предприемачеството, в която първоначалният създател вече е по-скоро инвеститор. В реалността обаче ролите "предприемач" и "капиталист" често се смесват, като хората с идеите участват в реализацията, поемайки и финансов риск; както и обратното - инвеститорите търсят начини да влияят на управленските и производствените процеси.
Провалът, неуспехът и фалитът са част от ежедневието на хиляди предприемачи всеки ден. Загубите им освобождават ресурсите, които са използвали, за други по-важни нужди на потребителите, а на неуспелите предоставя безценен опит. Трудно ли е да си предприемач - малко хора, знаят отговора, защото малко имат куража да опитат. Практически да се захванеш със своята собствена идея носи много неизвестности - липса на постоянни и "сигурни" доходи, зависимост от променливите вкусове на клиентите ти, нестабилна икономическа конюктура и куп други въпроси, пред които дори науката е безсилна. Де факто предприемачите са в "бизнеса с прогнозите", а от това колко са добри зависи и успехът им.
Качествата, които са нужни, за да бъдеш успешен в тази игра са многобройни, а някои от тях са чисто психологически и личностни. Инициативност, смелост, комбинативност, липса на страх от провал, самостоятелно мислене, сила на характера, знания, интуиция.. Това са само някои от тях.
Чудесни примери за велики предприемачи имаме и в наши дни. Всички те са започнали с малка идея, а впоследвие са променили живота на милиради из целия свят. Марк Цукерберг и "Фейсбук", Стийв Джобс и "Епъл", Бил Гейтс и "Майкрософт", Джеф Безос и "Амазон", а по-отдавна: Сам Уолтън и хранителният гигант "Уол Март", Фред Смит и "ФедЕкс"...
Размерът няма значение - огромен дял от световната икономика се дължи на малкия и среден бизнес, а за мнозина предприемачеството е стил на живот, а в успешните им бизнеси са заети един-двама човека. За да има успех една страртираща бизнес-идея, освен труд и знание, трябват и подходящи бизнес-условия и правна среда. Поне засега пазарната икономика и демокрацията от западен тип са се доказали като най-плодотворните платформи за развитието на предприемачеството.

Широк спектър от фактори определят същността на предприемачеството. Първата група включва икономическите, политическите и социалните фактори. Посредник и на трите фактора е правителството. Правителството може да оказва въздействие върху предприемачеството по различен начин: директно, чрез осъществяване на специфични дейности; индиректно, чрез т. нар. генерични дейности. Директните фактори на въздействие са насочени пряко към насърчаване и подкрепа на предприемачеството и дребния бизнес. Примери в това отношение са: създаване на предприемачески насърчителни фондове; осигуряване участието на предприемачите в национални и между-народни проекти и програми; изграждане на бизнес инкубатори и иновационни бизнес центрове за подкрепа на предприемачите и предприемачеството; правна подкрепа на насърчителната политика спрямо предприемачеството и т.н.; Индиректните фактори са основават на генерични дейности, осъществявани от правителствени агенции, които опосредствено допринасят за развитие и ръст на предприемачеството. Например ако правителството предвижда осъществяване на дейности, насочени към защита и поддръжка на конкуренцията, като по този начин ще стимулира предприемачеството, то това са индиректни, генерични дейности.
Факторите, въздействащи върху развитието на предприемачеството и формиращи предприемаческата същност, са категоризирани на база интердисциплинарния подход; нивото на анализ; отличаване на факторите на търсенето от факторите на предлагането по отношение на предприемачеството; отличаване влиянието на факторите върху актуалното и равновесното равнище на предприемачеството. Интердисциплинарен
подход при оценка на предприемаческите фактори анализите на факторите, определящи предприемачеството, не могат да бъдат фокусирани само върху една дисциплина. Различните дисциплини по различен начин изучават факторите на предприемачеството:
Психологията изучава предприемачеството на основа индивидуалните характеристики и мотиви за осъществяване на предприемаческа дейност; Социологията фокусира своето внимание върху колективните измерители на социалната основа на предприемачеството, като формулира основните елементи на т. нар. маргинализационна теория; Икономическите теории, базирани на основните модели на икономическата наука, са ориентирани основно към изследване влиянието на обкръжаващата среда и икономическия климат, включително: принципите на ограниченост на предприемаческите ресурси и алтернативните разходи и изгоди; влиянието на технологичното развитие върху развитието на предприемачеството, и т.н.; Статистиката изследва основно демографското влияние върху предприемачеството.
Нива на анализ на предприемаческите фактори основен обект на предприемачески анализ са индивидуалните предприемачи и техните фирми, индустриалните сектори и съответно националната икономика. Нивата на анализ на основните фактори, формиращи и подкрепящи предприемачеството, са микрониво, мезониво и макрониво:

* Микрониво на анализ фокусира основно върху процеса на вземане на индивидуално решение за предприемаческа дейност и върху установяване на мотивите за самонаемане. Икономистите, които осъществяват анализите на микрониво, са Де Вит и Ван Виден през 1991 г. и Ван Прааг през 1996 г. Обекти на анализ са личностните фактори, като например индивидуалните дадености, психологическите особености, формалното образование и придобитите умения, финансовите активи, семейната среда и предишен опит;
* Мезониво на анализ е ориентирано основно към детерминантите на специфичната пазарна среда на предприемачеството, като например: възможностите за печалба; възможностите за навлизане и излизане от пазара; бариери за навлизане и излизане от пазара. Основните изследователи в тази област са Босма, Цвинкелс и Вилдеман (1999 г.);
* Макрониво на анализ е насочено към агрегиране на елементите на анализ на микро- и мезониво, както и към отделни променливи на общата среда, като например технологичните, икономическите и културните.

Ниво на развитие на предприемачеството. Нивото на развитие на предприемачеството в отделно избрана среда може да бъде оценено въз основа на отличаване на факторите на предлагането (например на трудовия пазар) от факторите на търсенето (например на продуктовия пазар). През 1991 г. Виварели сведе това разграничаване до анализирането на тласкащите и теглещите пазарни фактори. Факторите на пазарно търсене в предприемачеството се свеждат до търсене на възможности за предприемаческа дейност. Възможностите за дейност касаят потребителите и фирмите: Диверсифицираното потребителско търсене увеличава възможностите за предприемаческа дейност. Колкото по-голямо е разнообразието на търсените стоки и услуги, толкова по-големи са потенциалните възможности за предприемачески бизнес; Индустриалната, отрасловата, подотрасловата и секторната структура, от една страна, и технологичното развитие и държавното регулиране, от друга, създават условия за увеличаване (намаляване) потенциалните възможности за предприемаческа дейност. Това са елементите на факторите на предлагане, които могат да бъдат допълнени и с възможностите за аутсорсинг и работа в мрежа. Факторите на предлагане са доминирани от демографските характеристики на населението и неговото отношение към предприемачеството, наличието на предприемачески ресурси, както и елементите на културната и институционалната среда. Различно е влиянието на факторите на предприемачеството върху неговото развитие. На основата на актуалното (краткосрочно) равновесно равнище на търсенето и предлагането и дългосрочната балансираност на нивото на предприемаческа дейност в зависимост от състоянието на икономиката, технологическото развитие и пазарните структури, се постига едно равновесие в развитието на предприемачеството в обществен смисъл и по отношение на националната икономика.

За финал си позволявам един последен цитат на безнес-иконата от 20-ти век -новаторът, който въвеждайки масовото производство на автомобила, го направи достъпен и за обикновения човек: Хенри Форд. Ето как разбира той предприемачеството:

"Липса на страх от бъдещето или благоговение пред миналото. Който се страхува от бъдещето, ограничава действията си. Провалът е просто начин по-умно да започнем от начало. Няма унижение в честния провал; унизително е да се страхуваш от провала. Миналото е полезно само с опита и средствата, които ни дава, за да успеем".

Използвана литература:
http://nauka.bg
http://www.bg-ikonomika.com
http://brain-workshop.org
http://www.referati.org





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Функции и фактори на предприемачеството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.