Фридрих Хайек


Категория на документа: Икономика


 Кристин Дианова Димова , 14111192, група- 1421 , поток-151
Икономическите идеи на Фридрих Август фон Хайек
Фридрих Хайек е може би най-ярката фигура на либерализма на ХХ век. Въпреки Нобеловата награда по икономика, присъдена му през 1974 г. за разработване на теорията за цикъла и парите, неговото научно творчество обхваща не само икономическата теория. Той публикува общо 130 статии и 25 книги, обхващащи теми от социалната философия и философията на науката до правото и политологията, от антропологията до психологията.
1. Житейски и творчески път
Фридрих Август фон Хайек е роден във Виена на 8 май 1899 г. в семейство на интелектуалци. Академичната му кариера започва в Университета на Виена, където през 1921 и 1923 г. защитава два последователни доктората по право и икономика. Неговата първа книга "Парична теория и икономически цикъл" (1929 г.) представлява анализ на влиянието на кредитната експанзия върху структурата на капитала. Работи под ръководството на Лудвиг Мизес, изнася лекции в Лондонското училище по икономика, става професор по социални и политически науки в Чикагския Университет. След като се пенсионира през 1967 г. се отдава на усъвършенстване на своята теория за спонтанния ред и издава тритомника "Право, законодателство и свобода" (1973 - 1979).
2. Спонтанен ред
Ако има нещо, с което името на Хайек се свързва веднага, то това е неговата теория за спонтанния ред и за еволюционното развитие на обществото. Под понятието спонтанен ред Хайек разбира съществуването на пазари, възникнали случайно като продукт на човешката дейност, но не и на човешки проект. За него важен момент е наличието на свобода на индивидите, размяната да се осъществява без принуда и това според Хайек е задължително условие за съществуването на пазарите.
Според Хайек основните институции като държавата, пазара, парите, правото, морала възникват спонтанно от дейността на хората, а не са резултат от преднамерени човешки дейности. Спонтанният ред е резултат от действията на отделните лица, от самоорганизацията на обществото и икономиката. Човешкото общество е управлявано от правила. Според Хайек човек е по-скоро същество, спазващо правила, отколкото преследващо цели. Човек съблюдава тези правила, които той не е измислил и често дори не познава в детайли, въпреки че е в състояние да ги спазва. Спонтанният ред е резултат от избора на тези правила и е противоположност на съзнателния ред, където правилата са наложени по силов път. Спонтанният ред действа на основата на универсални правила и не е подчинен на някаква обща цел, докато съзнателният е построен на основата на конкретни правила и е ориентиран към постигането на строго определена цел. Според Хайек първият ред помага на обществото, а вторият го руши. Според него спонтанният ред е единственото възможно развитие на обществото, където учейки се от своите грешки и успехи, индивидите и социалните групи напипват тези правила, които им носят по-добро материално състояние. Спонтанният ред се осъществява чрез свободата на индивидите в размяната, която е неотменно условие за съществуването на пазарите.
3. Свободният пазар и разпръснатото знание
В рамките на дебата за възможностите на социализма, през 1937 г. Хайек публикува статията "Икономическата наука и знанието", която по онова време почти не привлича общественото внимание, но погледнато в ретроспекция, тя маркира началото на най-значителния принос на Хайек към икономическата теория - схващането, че свободният пазар е единственият практичен начин да се организира едно съвременно общество и идеята, че ключът към икономическия растеж е "знанието". За него знанието и информацията са разпръснати и не могат да бъдат съсредоточени в едно - всеки елемент от системата носи нужната за нейното функциониране информация. И именно пазарът е онази комплексна структура, където се създава и предава информацията, разсеяна между множество индивидуални агенти.
За Хайек традиционната характеристика на пазара като социален механизъм за разпределение на ограничените ресурси в зависимост от индивидуалните предпочитания на потребителите е недостатъчна. Той разглежда пазара като сложно устройство за предаване и използване на информацията. Чрез движението на пазарните цени икономическите агенти научават предпочитанията на потребителите и технологичните възможности на производителите. Тази информация се поражда в самия ход на пазарния процес.
Вижданията на Фридрих Хайек за пазарния процес могат да бъдат групирани в три основни групи.
- Пазарният процес като процес , при който няма обща цел. - Пазарният механизъм не може да бъде управляван от никаква скала на ценности или йерархия, но в същото време той допринася за реализацията на индивидуалните цели на членовете на обществото.
- Пазарният механизъм като игра на размяна. - За да обясни механизма на действие на пазара, Хайек го оприличава на игра на размяна, при която изходът е неизвестен и зависи от умението и късмета на участниците. Тук той придава изключително значение на цените, за него те са символи със закодирана съществена информация. Пазарният механизъм възнаграждава всеки според приноса му, като не е достатъчно да има само упорит труд, необходимо е да има обществено задоволяване на нуждите.
- Конкуренцията като носител на информация - Конкуренцията е друга характерна черта на пазарния механизъм, която също като цените носи информация на производителите.
Свободният пазар не е само политическа конструкция, както твърдят много от критиците, а остава най-доброто средство за координиране на разпръснатата информация. За да разбере как най-пълноценно да се разпределят ресурсите, планиращият трябва да знае какви точно стоки искат да купуват хората и как най-евтино могат да се произведат тези стоки.
Хайековото схващане за пазара като спонтанно работеща машина за обработка на информацията е едно от големите прозрения на века.
4. Социална справедливост
Според Хайек, терминът "социална справедливост" е изцяло лишен от смисъл и съдържание, така че по своето естество не подлежи на доказване. Той твърди, че опитите тази "справедливост" да се приложи в общество от свободни индивиди ще направи това общество нефункциониращо. Според Хайек справедливостта може да бъде единствено индивидуална, но не и социална. Също така тя трябва да бъде разгледана от гледна точка на поведението, а не на крайните резултати. За Хайек фразата "социална справедливост" не е израз на добронамереност към по-малко успелите, а е нечестна инсинуация, съгласие с исканията на определени интереси, за които няма истинско оправдание. Според Хайек възникването на социалната справедливост се дължи на неразбирането на истинската справедливост и справедливостта в смисъла, в който съдилищата я прилагат, трябва да ръководи поведението на хората, за да бъде възможно мирното съжителство на свободни хора. Основно правило на свободното общество е, че ще се прилагат само правила еднакво валидни за всички.
Концепциите за справедливостта са различни, защото тя се използва по два различни начина (функции). Хайек говори за комутативна и разпределителна функция.
Комутативната функция показва задълженията на различните членове на обществото помежду им в съответствие с общите правила. Характерното в случая е, че теорията си прилага към човешкото поведение. Разпределителната функция се използва извън сферата на общите правила за разпределение на обществените блага. И тук Хайек твърдо заявява, че справедливостта губи разпределителния си смисъл в свободното общество, защото несправедливостта е невъзможна поради действията на пазарния механизъм, чийто функции са да гарантира справедливо възнаграждение и съответно разпределение.
Хайек формира извода, че призивите за равенство са в пълно противоречие с принципите, с които живее обществото. Социалната справедливост в никакъв случай не е невинен израз на доброжелателство към необлагодетелстваните, а искане на определени групировки за привилегирован статут.
5. Ролята на държавата в икономиката
Като типичен неолиберал Хайек не изключва напълно ролята на държавата, но я поставя в определени граници, в "рамките на ограничената държава", действаща на основата на "правото на закона". Той допуска намесата на държавата главно в такива области и дейности като поддържане на ефективна парична система, разпространение на информация, контрол върху състоянието на околната среда, финансиране на образованието в известна степен, гарантиране на жизнения минимум. Но при условие, че държавата не навлиза в частната собственост и не изисква за себе си монополни права, защото точно правото на собственост и най-вече правото на собственост върху средствата за производство дават простор за действие на конкуренцията, пазарите и цените, които пък са в основата на пазарния механизъм. Но Хайек съвсем не е за неограничена свободна конкуренция; той смята, че свободната конкуренция трябва да бъде поставена в определена институционална рамка, а "спонтанният ред" да се подчини на "общите правила на поведение". И именно в това той вижда ролята на държавата - да осигури тези общи правила при запазване на основните регулиращи функции на пазарния механизъм.
За Хайек истинската роля на правителството е да не създава социален строй. Това е така, защото в либералното общество по характера си социалният строй прилича много на други организационни структури в природата, структури, които не можем да създадем сами, но можем да им позволим да се развиват, като създадем подходящи условия. Работата по създаването на такива условия може само до известна степен да оправдае принудителните мерки на правителството. Към тях спадат укрепването на националната отбрана, борбата с природните бедствия и други.
Задачата на правителството е да създаде схема, при която индивидите и групите могат успешно да преследват целите си и да използва понякога своята принудителна власт за набиране на средства за осигуряване на услуги, които по една или друга причина пазарът не може да предложи.
Хайек разглежда и други непазарни стоки, които правителството трябва да осигурява. Такива са: различните видове регистрационна и статистическа информация, качествено освидетелстване на стоките, строителство на пътища и други благоустройствени мероприятия.. Дори и над тези услуги не е необходим пълен приоритет на правителството. То винаги трябва да отстъпва там където могат да влязат в действие пазарните сили.
Хайек разбира обществения сектор като банка, в която всеки внася пари и тегли услуги.
Той смята още, че освен осигуряването на услуги и събирането на данъци, една от основните задачи на правителството е да ограничи принудителните действия на монополите върху работната сила и капитала. В тази връзка разглежда профсъюзите като инструмент за икономическа принуда. Въпреки критиката към ролята на профсъюзите, според него свободата на професионалните сдружения и стачките са постижение на свободното общество, но при условие, че никой няма право да насилва останалите да стачкуват.
Социалната философия и икономическата теория на Хайек имат както своите последователи , така и своите противници. Обосновавайки , защитавайки и популяризирайки своите идеи , без оглед на общественото мнение, Хайек се отвърждава като виден либералист на XX век и признат Нобелов лауреат .





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Фридрих Хайек 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.