Фискална политика. Валутен пазар.


Категория на документа: Икономика


 ТЕМА 20

Фискална политика-същност, основни инструменти и държавен бюджет.

Основните макроикономически политичкаса част от икономическата политика, която е съвкупност от подходи и средства за постигане на определени икономически и социални цели.Както стана дума могат да се следват различни макроикономически политики, но основните са пари и фискалната поитика.Приема се че фискалната макроикономическа политика се изгражда върху кейнсианската макроиконоическа концепция.Основните й иструменти са правителствените разходи и данъците.Фискалната макроикономическа политика е насочена към влияние върху съвкупните разходи и съвкупното търсене с цел да се приведат съвкупното производство и заетостта до т.н пълна заетост, т.е до потенциално равнище на икономиката.Фискалната политика се свързва с т.н икономика на търсенето.Въздействието й чрез разходите е основното, чрез разходите на правителството , с което се цели да се повлияе на съвкупните разходи и съвкупното търсене.Друг инструмент са данъците и данъчните ставки , те не са с директно, а с поставено въздействие , но преслдват същитите цели.Фискалната политика също може да бъде експанзивна или стимулираща и рестриктивна (ограничаваща) политика.Не зависи от това дали тя е експанзивна или рестриктивна , тъй като е ..... на икономиката към потенциала й, възможно е да се приема като стабилизационна политика.Въздействието й чрез двата инаструмента -публични разходи и данъци са неотделени от бюджета на държавата и бюджетната политика.Когато разходите на правитеството растът и се окажат повече от приходите се формира бюджетен дефицит.Той може да е цикличен и структурен.Цикличният се формира в резултат на номиналните приходи и нарастването на разходите от социален характер (помощи).Структурният дефицит се нарича активен , защото е в резулатат на активна буджетна политика на правителството.Но фискалната политука може да бъде още дискреционна и недискриционна фискална политика.Дискреционната фискална политика се осъществява чрез целенасочено използване на фискални инструменти ,а именно правитествените разходи и данъците.Когато намерението е да се стимулира икономиката, трябва да се увеличат държавните разходи или да се намалят данъците .Когато се провежда рестриктивна фискална политика е ограничаването на публичните разходи и/или се повишават данъците.Това може да се демоснтрира чрез кейнсиаснкият кръст.

Недискреционната фискална политика се определя още като политика на вградените автоматични стабилизатори.Характерно за нея е , че фискалните й иструменти не се променят съзнателно или целенасочени чрез текущата фискална политика , а променят сами в хода на цикличното равитие.Когато има спад ,приходите в бюджета намаляват без да се намесва правителството.Фискалната политика приявява своето въздействие в резултат на т.н мултипликатор на разходите.Според кейнсианската макроикономическа теория , нарастването на съвкупните разходи с 1-ца чрез който и да било от компонентите води до повече от 1-ца растеж на съвкупния дохд.Ефектът на мултипликатора се прояввява по-силно при постоянни цени.Тогава икономиката е далеч от пълна заетост.Когато цените са променливи мултипликаторския ефект е по-слаб.Ефектът на мултипликатора обаче е само един от ефектите на фискалната политика, другият ефект , който в едина или друга степен неутрализира мултипликаторният ефект, т.н ефект на изтласкването , на избутването.Избутващият ефект на фискалната политика се приявява поради това , че за дасе финансира правителствената намеса чрез по-високи правителствени разходи или се увеличават данъците , но това намалява дохода, а следователно разходите на домакинставата и бизнеса им държавите учеличават своите задължения , но нарастването на присъствието на държата на кредитния пазар води до нарастване на лихвения % , атова също ограничава активността на домакинствата и на бизнеса.При недискреционна фискална политика ролята на автоматични стабилизатори изпълняват пропорционалните и прогресивните данъци върху домакинствата и бизнеса, косвените данъци , а също трансфер и социални плащания.Нзависимо от възможностите й фисканата политика не винаги води до оачкваните резулатати.За да е успешна трябва да бъде точна диагностиката на макароикономичекста действителности, да се подберат най-точните инструменти за въздействие, подходящо време за прилагането й и политиката да е безпристрастна от партийни интереси.Всички тези неща в действителност труднос е съчетават .Успяващите държави водят балансирана политика без резки промени , тъй като на икономиката е присъща голяма инеционност.

ТЕМА 21

Валутен пазар и валутен курс.

Цените на националната валута изразена чрез парричната единица на други цени се нарича валутен курс.Валутата също се купува у продава.Тя също е подвластна на силте на търговските предприятия.Валутният пазар обаче за разлика от други пазари е с по-специфична организация.Той не е базиран на определено място , чрез някакви структури , а възниква на всички места където се купува и продава национална или чужда валута.Ядрото на този пазар са търговските банки чрез , които с еосъществява най-големия търговски обмен с валута.Но в определен смисъл като международен паричен пазар може да се възприеме чикагската търговска борса , където се търгува с валутни дарива.Често се сключват сделки с валута за търговска спекула.По преценка това е най-рискования тип спекулативна търговия.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Фискална политика. Валутен пазар. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.