Финансово отчитане и финансови отчети – концептуални основи и общи изисквания


Категория на документа: Икономика



При физическата (.материалната) концепция се има предвид оперативната способност на предприятието. Капиталът се третира като физически (материален) производствен капацитет (МПК) на икономическия субект, базиращ се например на количеството произведени единици (изделия) за даден период. Конкретният начин за установяване поддържането или възстановяването на капитала зависи от възприетата концепция (трактовка) за капитала.
Изборът на едната или другата концепция от страна на предприятието се основава на нуждите на потребителите на финансовите му отчети. Например, финансовата концепция е целесъобразно да се възприеме, когато потребителите на ФО се интересуват главно от поддържането на инвестирания капитал или на покупателната му способност, а материалната концепция би следвало да се използва, когато главната грижа на потребителите е свързана с оперативната способност на предприятието.

В международната счетоводна практика се прилагат две концепции за поддържане на капитала:

а) финансово поддържат на капитала (финансова концепция); и

б) физическо (материално) поддържане на капитала (физическа (материална) концепция).

Изборът на едната или другата концепция, от страна на предприятието се основава на нуждите на потребителите на финансовите му отчети. Тя осъществява връзката между концепцията за капитал и концепцията за печалбата, като създава отправната точка, спрямо която да се измерва печалбата на предприятието.

В най-общи линии се смята, че дадено предприятие поддържа капитала си, ако в края на отчетния период неговата величина (размер) е толкова, колкото и в началото. Всяка сума над необходимата за поддържане на капитала в началото на периода се приема за печалба. Следователно печалбата е положителната разлика между приходите и разходите или остатъкът след отчисляването от получените приходи на извършените разходи за същия период.

Според концепцията за поддържане на финансовия капитал собственият капитал се поддържа, когато неговият стойностен размер в края на отчетния период (СКО е поне равен на величината му в началото на периода(СК0), след приспадане (изклгочване, елиминиране) на всякакви разпределения сред собствениците (капиталовло- жителите) или направени вложения (дялови вноски) от тях през периода и преоценката, отразена в собствения капитал (Д): СК] - Д > СК0. Поддържането на финансовия капитал може да се измерва в номинални парични единици (сума в левове) или в единици на постоянна покупателна способност (при условията на свръхинфлация).

Според концепцията за физическия (материалния) капитал се приема, че капиталът се поддържа, когато МПК или оперативната способност на предприятието, респ. ресурсите, които са необходими за постигането на този капацитет в края на отчетния период, превишава МПК в началото на периода, след изключване на всякакви разпределения сред капиталовложите- лите или дялови вноски от тях от тях през периода. За разлика от първата концепция, при измерване на елементите на ФО, концепцията за поддържане на материалния капитал изисква да се възприеме мерната база "текуща стойност". При нея активите се водят според сумата от пари или парични еквиваленти, която предприятието би заплатило, ако същият или равностоен друг актив бъде придобит или създаден в момента, а пасивите се отразяват според несконтираната сума в брой или в парични еквиваленти, която в момента би била необходима за уреждане (погасяване) на задължението. Печалбата в тези случаи представлява нарастването на материалния капитал през периода. Всички промени в цените, които оказват влияние върху активите и пасивите на предприятието, се третират като изменения на МПК на предприятието. Това означава, че тези промени се отразяват като преизчисления (корекции) за поддържането на капитала, а не като печалба.

2. Общи разпоредби към Националните стандарти
за финансови отчети на малки и средни предприятия

Както е записано в Общите разпоредби към НСФОМСП (т. 2), чрез прилагането на стандартите се постигат:
а) завършеност на националното счетоводно законодателство при условията на пазарна икономика;
б) унифицирано прилагане на възприетата международна счетоводна терминология;
в) съответствие с нормативните актове на Европейския съюз в областта на счетоводството и на Международните счетоводни стандарти;
г) пълно обхващане на счетоводните обекти;
д) еднаквост при счетоводното третиране на някои отчетни ситуации, за които има алтернативни решения в Международните стандарти за финансови отчети;
е) законосъобразност при мотивирането, разработването и осъществяването на възприетата от ръководството на предприятието счетоводна политика;
ж) единна концепция за капитала на предприятието и за неговото поддържане

Общите разпоредби към националните стандарти обаче са твърде кратки и нямат характер на концептуална рамка, а по-скоро на терминологичен речник на основните счетоводни понятия, използвани в стандартите . Дефинират се както елементите на ФО, така и други термини: актив, пасив, собствен капитал, приход, разход, финансов резултат (печалба или загуба), печалба/загуба от обичайна дейност, счетоводна печалба/загуба, балансова печалба/загуба, контрол, малки предприятия и Международни счетоводни стандарти. Определенията за елементите на ФО са съобразени със съответните дефиниции в цит. Концептуална рамка отчитане..
За разлика от Рамката в Общите разпоредби се регламентира единна концепция за капитала и за поддържането му, която е елемент на концептуалната рамка за изготвяне и представяне на финансовите отчети. Както и преди приемането на стандартите, се предписва (т. 3) счетоводството да се осъществява на основата на финансовата концепция (концепцията за поддържане на финансовия капитал).

3. Перспективи на концептуалните основи (изменения на Концептуалната рамка)

Както се поясни Концептуалната рамка или Концептуални основи, представляват съгласувана система от взаимно свързани цели и принципи, на основата на които е възможно разработването на непротиворечиви счетоводни стандарти, т. е. основополагащият документ, с който се определят концепциите, залегнали при подготовката (изготвянето) и представянето на ФО по МСФО. На съвместна среща през октомври 2004 г. СМСС и US FASB приемат решение да включат в техните програми съвместен проект за разработване на обща концептуална рамка, отразяващ промените в пазара, бизнес практики и икономическата среда, настъпили през периода след първоначал- ното й разработване. Този проект е важна част от работата по осъществяване целта на двата съвета - да създадат стандарти, които са базирани на принципи и са международно приети и чието прилагане да има за резултат изготвянето на финансови отчети, предоставящи полезна информация на източниците на капитал на компаниите (предприятията). Той е разделен на следните фази:

Фази
Тема
А
Цели и качествени характеристики
Б
Определения на елементи, признаване и отписване
С
Измерване (Оценка))
D
Концепция за отчитащото се предприятие (отчетната единица)

Е
Обхват на финансовата отчетност, представяне и оповестяване
F



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансово отчитане и финансови отчети – концептуални основи и общи изисквания 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.