Финансово отчитане и финансови отчети – концептуални основи и общи изисквания


Категория на документа: Икономика


Източници на възникване
a) Юридически упражняемо право, като последица от обвързващ договор или законово изискване
b) Доброволно приемане (от желане да се поддържат добри бизнес отношения - напр.поправка на дефектна продукция след изтичане на гаранционния срок)
Начини за уреждане (погасяване) на задълженето
Намаление на ресурси, носители на икономически изгоди, по пътя на (чрез):
a) Плащане на парични средства;
b) Прехвърляне на други активи;
c) Предоставяне на услуги;
d) Замяна на едно задължение с друго;
e) Превръщане на задължението в собствен капитал;
f) Други начини (напр.отказ или форфетиране6 на права на кредитори)
Остатъчната величина (дял) или разликата между сумата на активите и пасивите представлява собствения капитал (СК), наричан още капитал и резерви, дялове, фондове на акционери (фондове, осигурени от акционерите), чиста стойност на капитала и др. Равенството СК =А - П е известно в литературата като капиталовото уравнение. Следователно сумата на СК показва обикновено основната част на финансовите ресурси или признатата сума на икономическите задължения на предприятието към неговите собственици във връзка с предоставените средства (активи) при учредяването на предприятието, увеличени с реинвестираната печалба, респ. намалени с допуснатите загуби, в процеса на неговото функциониране.

Друга част от потоците обаче е свързана с увеличаване или намаляване на икономическата изгода, което води до съответни промени в. собствения капитал. Именно в тези случаи се формират приходите и разходите, т. е. положителните и отрицателните елементи на резултата за отчетния период, информацията за които се съдържат в отчета за приходите и разходите (отчета за всеобхватния доход).
Приходите (Пр) представляват нарастване на икономическите изгоди (ползи) през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасиви, което води до нарастване на собствения капитал, отделно от онова, което се дължи на вноски от участниците в капитала (акционери, съдружници и др.). По-конкретно тук се отнасят: приходите от дейността (от продажба на продукция, стоки, услуги и др.), финансовите приходи, извънредните приходи и приходите от данъци.

Обратно, разходите (Р) се определят като намаляване на икономическите изгоди (ползи) през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасиви, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от онова, което е свързано с разпределение между участниците в капитала (доходите от капитала).

Разликата между получените приходи и извършените разходи показват реализирания финансов резултат - печалба или загуба (Пр - Р = ± ФР), който е част (елемент) от собствения капитал. Това може да се представи математически и така: А+Р=П+СК+Пр или А=П+СК±ФР.

Рамката не определя елементи, които да са свойствени единствено на отчетите за промените във финансовото състояние. В приложимите стандарти (МСС/СС 1) към така посочените елементи се прибавят паричните потоци, т.е. постъпления и плащанията на парични средства и техните еквиваленти, а само в международния стандарт и вноските от и разпределенията към собствениците в качеството им на такива.

Критерии за признаване на елементите на финансовите

отчети

За признаване на активите, пасивите, приходите и разходите следва да се спазват следните общи критерии:

а) вероятност предприятието да придобие или да се лиши от някаква бъдеща икономическа изгода, свързана със съответния обект (позиция, статия); и

б) обектът (позицията, статията) да има цена на придобиване или стойност, които да са надеждно измерими.

Концепцията за вероятност в случая се насочва към степента на несигурност доколко бъдещата икономическа (стопанска) изгода (полза), свързана със съответния елемент (позиция, статия), може да се получи или да изтече от предприятието.

Бъдещата стопанска изгода (полза) е ключово понятие, което означава потенциалът, който се съдържа в даден актив, да допринася пряко или косвено към потока на парични средства и парични еквиваленти към предприятието. Този потенциал може да е производствен и да бъде част от оперативната дейност на предприятието, както и да е под формата на конвертируемост в парични средства и/или парични еквиваленти или като способност за намаляване на паричните разходи (напр. в случаите, когато алтернативен производствен процес намалява производствените разходи).
С възможността за извличане (черпене) на бъдеща икономическа изгода се свързва както първоначалното признаване на даден актив, така и оценката му след това признаване и отписването му от състава на активите, ако този потенциал е изчерпан, т. е. не се очакват никакви стопански изгоди. Например, промените в очакваният модел на икономическите ползи води до промени в отчитането на амортизациите на амортизуемите активи. Затова предприятието трябва да следи тези промени и при необходимост да внася съответни корекции в отчитането.
Вторият критерий за признаването на една статия за елемент на ФО е тя да има цена на придобиване или стойност, която може да се оцени надеждно. В редица случай се налага тази оценка да се определя приблизително. Използването на разумни приблизителни оценки е важна част от работата по изготвянето на ФО и не намалява тяхната надеждност. Когато е невъзможно да се определи разумна приблизителна оценка, статията не се признава и не се посочва във ФО.

Измерване (оценяване) на елементите на ФО

Измерването (оценяването) на елементите на финансовите отчети се определя като процес на определяне на паричните суми, с които тези елементи се признават в ФО и се вписват в счетоводния баланс и в отчета за доходите. За тази цел се използват до различна степен и в различни комбинации няколко мерни бази: историческа цена, текуща стойност; реализуема стойност и сегашна стойност.

Историческата цена е най-често използваната мерна база в практиката, при която активите се записват по стойността на парите или на паричните еквиваленти, платени за тях или по справедливата стойност на направеното вложение, за да бъдат получени към момента на тяхното придобиване. Пасивите пък се записват по сумата на получените постъпления в замяна на задължението или в някои случаи (напр. при данъците от печалбата) по сумата, която се очаква да бъде платена в пари или парични еквиваленти, за да се погаси задължението в нормалния ход на стопанската дейност.

Концепции за капитала, поддържане на капитала и

за определяне на печалбата

Счетоводното отчитане на капитала и представянето на информа- цията във ФО предполагат възприемането или избор на определена концепция за капитала и за поддържането му. В Рамката се третират две концепции за капитала: финансова и физическа (материална).

При прилагането на финансовата концепция капиталът се приема за вложени пари или вложена покупателна способност и се разглежда като синоним на чистите (нетните) активи или чистата стойност на капитала на предприятието. В случая потребителите на ФО се интересуват най-вече от поддържането и нарастването на вложения номинален капитан или на покупателната способност на вложения капитал (при условията на свръхинфла- ционна икономика).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансово отчитане и финансови отчети – концептуални основи и общи изисквания 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.