Финансово кредитните


Категория на документа: Икономика


Финансово кредитните инструменти са част от ценообразуващите фактори. Финансов инструмент е всеки договор , който поражда едновременно финансов актив в едно предприятие и финансов пасив или капиталов инструмент в друго предприятие. Динамичната същност на международните финансови пазари наложи широкото използване на разнообразни финансови инструменти. Финансовите инструменти включват както първични инструменти, като вземания, задължения и капиталови ценни книжа, така и деривативни инструменти, като финансови опции, фючърси и форуърдни сделки, лихвени суапове и валутни суапове. Друг важен инструмент на ценооразуването е кредитния инструмент. Кредитът е самостоятелна икономическа категория, отразяваща обективното съществуване и проявление на едно специфично икономическо явление. Кредит означава да вземеш нещо на доверие и ако оправдаеш това доверие да го възвърнеш на този, който ти е отпуснал кредит на доверие. Кредитът има цена, на която се дава или се спореазумяват кредитодател и кредитоискател. Ценообразуващ фактор на кредита като основен финансов инструмент е лихвата. Лихвата е онази цена или възнаграждение, което дава възможност на кредитоискателя да погаси кредита в определен срок от време.
Единствените институции, които предлагат финансово кредитни инструменти това са централната банка и търговските банки. В основата на кредита е кредитното движение на стойността и свързаните с него заемни отношения, а след това и израсналата на тяхната основа банково-кредитна надстройка.По своя характер и специфика кредитното движение на стойността се доближава до "покупко-продажба"-та.Кредитната сделка има два етапа:
* Кредитно отчуждаване на стойността т.нар. кредитиране
* Обратно връщане на стойността т.нар. погасяване на кредит/издължаване
Следователно централната банка определя основният лихвен процент, а търговските банки определят свой лихвен процент според своята кредитно лихвена политика. Лихвеният процент на търговските банки се нарича пазарен, защото е с няколко пункта над основния лихвен процент определен от БНБ, за да кредитира търговските банки. Пазарният лихвен процент се определя от основния лихвен процент и заемния капитал и състоянието на пазара на заемния капитал.
Кредитът и лихвата са взаимно обусловени - кредитът предполага и обсулавя лихвата, а лихвата произтича от кредита. Плащането на лихва е сварзано с ползването на кредит. Тя е "възнаграждението, което се плаща за използването на чужд капитал", вазнаграждение, което длъжникът или кредитополучателят плаща на кредитора срещу дадения му за временно ползване стоков или паричен капитал.

Лихвата е възнаграждение или доход, който кредиторът получава от длъжника или длъжникът плаща на кредитора. Основанието за това възнаграждение или доход е мотивирано и обяснявано по различен начин през отделните епохи и от различните школи. конкретните лихвени проценти, които се прилагат в реалната практика, се формират под влиянието главно на пазарната конюктура, респективно търсенето и предлагането на земен капитал. Върху тяхното конкретно равнище оказват влияние множество и разнообразни други фактори, като например:

А) срокът на кредита;

Б) степента на риска при кредитирането;
В) степента на ликвидност на кредитодателя;

Г) големината на финансовия актив;

Д) финансово-икономическата политика на държавата въобще и данъчното третиране на дохода от лихви по-конкретно;

Е) други.

Кредитът е форма на движение на временно свободните патрични средства, на заемния капитал. Той е специфична стока, която има своята специфична или уникална цена в лицето на лихвения процент. Уникалното на цената-лихва или на лихвата-цена е следното:

1. Лихвеният процент като цена на стоката кредит отразява преди всичко очакванията за бъдещи разходи. Цената-лихва е заемният капитал. До тук се счита, че кредитът или заемът се покрива отр цената-лихва или лихвата-цена.
2. Лихвата не покрива цялата стойност на кредита, а само част от нея с 8-10-12% при нормални икономически условия. Оратен случай имаме когато лихвата или цената-лихва на кредита покрива цялата му стойност, е налице, когато лихвеният процент е 100 и над 100%. Това обхваща законите на стоковото производство.

Ето защо лийвата е основният компонент от стойността на кредита. Не същществува финансово кредитен инструмент без стойност и пазарна цена. Лихвата като специфична цена на специфичната стока заемен капитал се обуславя от търсенето и предлагането. Кредитите са разнообразни в зависимост от техния срок, степен и форма на тяхната обезпеченост, поради което се обуславя тяхното ценово равнище.

В определена степен равнището на лихвата като специфична цена на специфична стока влияние оказва търсенето и предлагането на заемен капитал или кредит. Лихвата се формира свободно на пазара, но под диктовката на БНБ, определяща основния лихвен процент, наричан и още дисконтов лихвен процент, рефинансиращ търговските банки. На тази цена търговските банки получават значителна част от своите ресурси и следователно трябва да ги продават на по-висока цена.

БНБ като централна банка води своята рестриктивна и експанзивна политика по отношение на "евтините" или "скъпите" пари, политика на по-висока или по-ниска цена на капитала.

Лихвата като цяло е тясно свързана с кредита, защото по лихвата се изкупуват или продават временно свободните капитали. Изгода от кредитиране с определена лихва могат да получат единични потребители, търговски или производствени предприятия, участници в производството и инвестирането.

Всяка банка или предприятие има финансовокредитни инструменти, от които зависи ценообразуващия фактор лихва, лихвен или дисконтов процент от страна на банката кредитор:

А) предоставяне на паричен заем от всякакъв вид;
Б) предоставяне на кредитно улеснение според формата му;
В) сконтиране на менителница, запис на заповед или чек;
Г) менително поръчителство (авал);
Д) прехвърляне на менителница, запис на заповед или чек чрез джиро.

Кредитът се назовава и като заем или вземане, чрез което се поема задължение. Под заем или кредит се разбират онези големи парични суми, които държавата или публичните тела заемат от чужди капиталисти, за да ги вложат в своите стопанства. След като се разпределят кредитите на определни лица или търговски предприятия съгласно опредметната им дейност търговските банки осъществяват контрол и следят как се усвоява определеният кредит с погасителен план и определени вноски, те могат да бъдат еднакви или различни според искания кредит.
Кредитната дейност в исторически аспект непрекъснато се е
разширявала, обогатявала и усъвършенствувала. На тази основа се изгражда система от многобройни кредити. Те могат да бъдат групирани по различни белези и на тази основа характеризирани.
В зависимост от субекта и обекта на кредита той може да се
разграничи на: търговски и банков кредит.

Търговският кредит има стокова форма. Той се прилага между контаргенти, които имат помежду си директни търговски взаимоотношения. Търговският кредит се предоставя от доставчика (продавача) на килента (купувача). Първият предоставя реален стоков капитал на втория срещу обещанието му, че след изтичането на определен срок длъжникът ще изплати на кредитора дължимата сума, полечена на кредит, заедно с полагащата се лихва.

Търговският кредит от своя страна бива два вида:
- търговски кредит на доверие;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансово кредитните 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.