Финансови отношения при презастраховането


Категория на документа: Икономика



Размерът на степенуваната комисионна се пресмята след годишното приключване на презастрахователя. Това е причината за изплащане на авансова комисионна.

Като недостатък на степенуваните презастрахователни комисионни се изтъква, че при тяхното прилагане не се вземат предвид загубите на презастрахователя през предходните години. Това налага тяхното комбиниране с участие на седанта в печалбата на презастрахователя.

Твърда презастрахователна комисионна. Прилага се при стабилни финансови резултати за един по-продължителен период от време. Тя компенсира разноските на седанта, извършени в полза на застрахованите и на презастрахователя. Върху нея голямо влияние оказват някои т факторите, посочени в предходната точка - методът на презастраховане, развитието на риска, доходите от инвестиции и пр.

Размерът на комисионната се регулира и от условията на застрахователния пазар, традициите, брокеража, нормативите за разноски и др.
Презастрахователна свръх комисионна. Прилага се:
> за компенсиране на разноските за извършена допълнителна работа от агенти и брокери (фронтиране, ретроцесии, отстъпване на нетна презастрахователна премия и др.);
> ле-
> в случаите, когато презастрахователят не предлага реципроцитет;
> при извънредни благоприятни финансови резултати за няколко последователни години.

Размерът й се движи между 2,5-10,0%. Този размер зависи от извършените разноски от седанта и се дава като добавка към твърдата презастрахователна комисионна.
Участие на седанта в печалбата на презастрахователя

Участието на седанта в печалбата на презастрахователя дава отражение върху размер^ на презастрахователната премия, която може да бъде надебе-лена с няколк|о проценти. Чрез това участие се стимулира селекцията, която извършва седантът при сключване на застрахователните договори. Но това участие води и до намаляване на презастрахователната комисионна.
Участието на седанта в печалбата на презастрахователя е целесъобразно
при:
> включване на добавка за печалба в застрахователно-технически план на застрахователя;
> ниска комисионна, която не компенсира разноските на седанта;
> по-голяма средна щета, но при по-малки разноски, извършени от седанта;
> калкулиране на средна щета, по-висока от средната, изчислена на база данни за предходни години.

Независимо какви методи се прилагат, определянето на участието на седанта в печалбата на презастрахователя винаги се свежда до разликата между приходите и разходите на презастрахователя.
В практиката се прилагат няколко метода, а именно:
> чрез средна аритметична на тригодишна база;
> участие на база погасяване на загубите;
> участие на плъзгаща се база.

Първият метод е най-опростен и най-често използван в практиката. Известен е още като "тригодишна дефицитна клауза". Същността на метода се свежда до изчисляване на средноаритмитичен резултат за текущата и няколко предходни години на печалбата (загубата). Участие на седанта в печалбата се калкулира в процент от получената средна.

При втория метод, превишаването на годишните загуби се прехвърлят от година в година. По такъв начин се цели загубите да се погасяват от положителните финансови резултати през благоприятни години.

Третият метод има сходство с първите два. При него обаче участието на седанта в печалбата на презастрахователя се определя в процент от печалбата. Последната също се дава в процент от начислените или събраните презас-трахрвателни премии.

Депа на презастрахователя. Необходимост от депата

Тази необходимост е свързана с осигуряване изплащанията на задълженията на презастрахователя към седанта.
Нуждата от депозитите, които задържа седантът, се появява след Първата световна война и преди всичко след световната икономическа криза в края на 30-те години на XX в. През този период много презастрахователни дружества фалират или изпадат във временна неплатежоспособност, което не им позволява да изпълнят задълженията си по сключените презастрахователни договори. А това се отразява и върху изпълнението на поетите отговорности от застрахователите към застрахованите

За да избегнат подобна неблагоприятна ситуация, преките застраховате-ли задържат части от активите на презастрахователите под формата на депа. Въвеждането на тези депа среща неодобрението на презастрахователите, защото с тази мярка се намаляват техните активи, което се отразява върху тяхната платежоспособност.

Почти всички надзорни органи в света предписват създаването на депозити при седантите.

Депата са присъщи на пропорционалното презастраховане. Те могат да бъдат задържани и при непропорционалното и факултативното презастраховане.
Видове депа

Депозитите, които се задържат от седантите за сметка на активите на презастрахователите, са два вида:
* депа "Премийни резерви"



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансови отношения при презастраховането 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.