Етапи в развитието на труда


Категория на документа: Икономика


Наред с естествения ход на еволюцията, възгледите и отношението към труда постепенно се променят като са откроени три основни етапа.

Първият етап е наречен античен аристократизъм и както се разбира от името му е повлиян от елинската култура. Най-виден представител на тази епоха е Аристотел, който разглежда трудът като принудително задължение, което осигурява съществуването на хората. Според него, свободният човек не би следвало да се труди, за да се препитава. Неговото ежедневие трябва да бъде посветено на такива дейности, които му носят удоволствие, личностно развитие и удовлетворение. Работата по принуда е предназначена за робите. Представителите на този етап, считат, че избягването на труда, подпомага общественото развитие, защото свободното време трябва да бъде оползвотворено в посока усъвършенстване в доброто и политическа дейност, а не селскостопанство, механика или търговия. Работа - за робите, а творческа дейност - привилегия за свободния.

Вторият етап се формира под въздействието на средновековните църковни догми и нарастващото влияние на християнството. В началото трудът бива представян като имитация на божественото дело или иначе казано сътворението. Самият Исус бил дърводелец. Тази концепция обаче подтиквала бедните съсловия към бунтове, чиято основна цел била създаването на егалитарно общество. Впоследствие църквата разглежда труда като способ за формиране човешки добродетели в духа на християнството, което проповядва послушание и смирение. Църквата предлага да се наложи регулярен труд, дори се стигнало до там, че при случаи, окачествени като грехопадение, наказанието било принудителен труд. В християнството всяко човешко дело в това число и трудът има два аспекта - социален и личен. Социалният е свързан с това как даденото дело се отразява на общото благо, а личностното с изпитаното удоволствие от изършването, оттам се прави връзката, че колкото по-обществено полезна е дадена дейност толкова по-голямо ще бъде и личното удовлетворение. Ето защо, чрез труда се постига общо благо и лично удовлетворение от християнските добродетели на които трудът възпитава.

Със зараждането на протестантството и индустриалната епоха настъпва и ново разбиране за труда. Протестантската църква започва да търси мястото на работата в социалния и личен живот на всеки човек. Това ново отношение се базира на възгледите на Жак Калвин (създател и проповедник на учението), който смята, че при човека се наблюдава една предопределеност. Той дели хората на богоизбрани и прокълнати, в зависимост от това, което са постигнали през живота си. Успехите в работата са признак за богоизбраност, ето защо човекът се е стремял към признание на активната си дейност в реалния свят. Трудът вече се приема като духовно призвание, а не наказание.

Другото събитие, което е в основата на формирането на новия възглед за труда, това е индустриализацията. Обществото започва да разглежда труда като основен фактор на производство и печалба. Човекът е не само мислещо, но и работещо същество. С времето човешкия потенциал за работа с машини, съоръжения се открива и развива. Индустриалната епоха превръща труда в основна характеристика на човешкото битие. През тази епоха са формирани и много възгледи, възприети в последствие като класически (за труда). При манифактурното производство, човекът сам определя работата си, докато вече при индустриалното, тя се определя от професията или от поста, който заема.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Етапи в развитието на труда 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.