Екскурзоводско обслужване при панорамна екскурзия


Категория на документа: Икономика


Създадени като текст, маршрутът и екскурзоводската беседа подлежат на обновяване и допълване. Това екскурзоводът прави непрекъснато, като следи излизащата научна литература и публикации в печата и в останалите медии за обектите и темите в съответната екскурзия; запознава се в движение с новите експозиции и обогатени фондове на музеите, в т.ч. с архивите и с постъпилите нови архивни материали; предлага и включва в екскурзията нови обекти и изключва неактуални по темата, на екскурзията; внася промени в движение, т.е. по време на маршрут или на мястото, където се извършва наблюдението на обекта (обектите).

5. Документи, свързани с провеждането на дейността (Билет за екскурзия, фактура, музеен билет) - характеристика на документите.

Билетът за екскурзия съдържи : срок, дата на пътуване, имената на туристи, (от тук .. до тук) адреса ( за посадка) хотел, цената и обща стойност.
Фактура ( сметка) съдържи : срок, дата на пътуване, имената на доставчика услуг и клиента, стойност. Подпис.
Музеен билет съдържи: наименование на обекта, дата , цената и обща стойност.

6. Правила за безопасност при извършване на дейността.
Екскурсоводът е задължен да запознае туристите със следните правила за безопасност по време на пешеходна обиколка:

- да следят за личните си вещи (документи);
- да насочви туристите къде могат безопасно да обменят/развалят/ паричните средства;
- да предупрежди къде и по-кое време ще могат да спират за снимки и магазини и др.;
- да предупреди колко часа ще трае екскурзия и къде ще бъде автобуса;
- да не се разпръсват и да се стараят да се държат заедно;

По време на екскурзията открадват портфейл с пари и лични документи на турист.
Как трябва да реагира екскурзоводa в този случай?
В този случай първото което трябва да направи екскурзовода е да региара спокойно без да паникьосва /да успокои туриста/, след това да се обади на туроператора /когото представлява/. Той по възможност трябва да по най -бързия начин да предостави друг служител /коллега/, който да се заеме на решение на данната ситуация.
ПРИЛОЖНА ЗАДАЧА С КАЗУС:
Съставете пешеходен маршрут с план за пешеходна панорамна обиколка на Варна както и план за поднасяне на екскурзоводската информация по следните обекти: Катедрала, Часовникова кула, паметник на граф Игнатиев, паметник на Цар Калоян, Театъра, Дом на архитектите, Католическата църква, Римски терми, музей за Нова история на Варна, Малките терми, градските басейни, Военноморски музей, Аквариум, Планетариум, х-л Черно море Община Варна, Археологически музей.

План маршрута:

1.Катедрален храм-паметник "Успение Пресвятия Богородици"

Разположена в самия център на град Варна днес катедралата "Св. Успение Богородично" е едно от най-известните постройки в града. Молитвен храм за варненци, и в същото време забележителност в маршрутите на туристите, катедралата се е превърнала в един от символите на Варна.
Историята на тази забележителна черква се крие още в първите години след Освобождението. Православното българско население в града бързо нараствало. За да потвърдят близостта си до руската православна вяра и демонстрират отделянето си от гръцката патриаршия при първото си посещение във Варна княз Дондуков-Корсаков бил поканен от варненските общинари да присъства на тържествената служба в българската черква "Св. Архангел Михаил". Той останал дълбоко разочарован от състоянието на храма и заявил, че градът заслужава представителна черква, която да няма равна в страната. И бил готов да помогне.
На 9 ноември 1879 г. на свиканата от митрополит Симеон църковна община била избрана комисия, която да подготви построяването на нова черква. Първата задача на комисията била да определи мястото, както и да събере средства и снабди строежа със строителен и дървен материал.
Градежът се оценявал на 300 - 400 хиляди франка, като се разчитало голяма част да бъдат събрани от доброволни дарения. Събраните 15000 франка били бързо изразходени, затова била разиграна и лотария от 150000 билета по 2 лева. Варненската община станала гарант на отпуснатите от правителството 100000 лева. За строежа на катедралния храм били вложени предимно материали от околността на Варна. Използвани били запазени дялани камъни от разрушената крепостна стена, за фасадата бил доставен материал от района на селата Любен Каравелово и Куманово, а вътрешните колони били от твърд камък от местността Ташлъ тепе (телевизионната кула). Външните колони под прозорците били от русенски камък, сводовете - от варовития бигор. Величко Христов доставил от Англия медните листове за покрива. От там били докарани и две подемни машини за вдигане на тежките каменни блокове.
Честта да положи основния камък на бъдещия храм имал княз Александър І Батенберг, който пристигнал във Варна на 4 август. Самата церемония била на 22 август 1880 г. след тържествен молебен, с благословия от митрополит Симеон и в присъствието на много българи и арменци. След водосвета князът помилвал всички затворници от варненския затвор, на които им оставали три месеца до края на присъдата. Избраното име, "Успение Пресвятия Богородици", било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза, починала наскоро.
Първоначално избраното "5000 кв.аршина общинско място до правителствения дом" (в градинката зад Часовника) не се харесало на княза. "Негово Величество избра за тази цел площта отзад присъствените места, срещу казармата от една страна и болницата от друга, помежду новата махала и град Варна." Това било на края на тогавашния град. "Избраното място за упоменатия храм е от една много широка площ, което позволява да се направи около храма и градина. Тази площ се възвишава над Варна, от която добре се вижда сичкий град, станцията на железния път, много села, пристанището и Черно море на голямо и безпределно пространство; виждат се още по двете обработени части, обърнати откъде Варна, прекрасни лозя..." Наистина, малко са снимките и картичките от стара Варна, на които да не се вижда катедралата.
Строителството на храма почнало веднага и продължило шест години. Проектът бил на одеския архитект Маас, и бил по модел на Петерховския храм в Петербург. Сключеният с него контракт бил за 6000 лева, но скоро поискал допълнителни средства. Комисията решила да откупи плана му и да се откаже от ангажирането му по строителството. Така основите били положени по плана на Маас, а самата сграда се строяла по плана на общинския архитект П. Купка. Предвиждало се черквата да е с размери 35 х 35 метра, трикорабна базилика, като главният олтар да е посветен на светото Успение Богородично, северният - на свети благоверен княз Александър Невски, а южният на свети Николай чудотворец. Още през лятото бил обсъден въпросът за избор на майстор и било решено да се телеграфира на майстор Фича от Търново (Колю Фичето), но преговорите с него не сполучили. Временно ръководството било възложено на варненския майстор Васил Иванов. След дълго търсене на архитект работата била дадена на майстор Янко Костанди, който строил и черквата "Св. Николай". На 15 март 1884 г. комисията възложила строежа на известния строител на черкви уста Генчо Кънев от Трявна. На следващата година храмът бил вдигнат, през септември бил завършен и покривът, а първата божествена литургия била отслужена на 30 август 1886 г. Вътрешното му обзавеждане продължило и в следващите години. Архиерейския трон, направен от Нико Мавроди бил поставен през 1897 г., по-късно бил изработен и иконостасът от дебърския майстор Иван Филипов. Относно камбаната, в края на януари 1890 г. настоятелството решава "вместо да се прави особено здание и да се харчат 30000 лева, да се повдигне кубето, за да се чува камбаната из град Варна". Тя трябвало да бъде 100 пуда тежка и с надпис "В чест на Освободителя". През 1901 г. като помощ от руския цар Николай ІІ от Русия били донесени 42 по-малки и 3 големи икони от Николай Богошкий, а през 1904 г. още осем икони за средните и северните врати. Подът на черквата бил застлан с разноцветни керамични плочки през 1911 г. След четири години бил готов и балконът. През 1941-43 г. била доизградена камбанарията (висока 38 метра) и куполите до днешния си вид, било направено парното и подменена покривната конструкция. Големи били затрудненията да се намери предприемач, който да поеме ремонта, тъй като работата била деликатна и трудна. Във времето на война проблем било и закупуването на материалите и превоза им. Изографисването на храма започва след 1949 г., под ръководството на проф.Н. Ростовцев, който дарява стенописите в притвора. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П. Кушлев.В средата на 60-те години са направени витражите, като на големите южни прозорци (към площада) са изобразени св. Кирил и св. Методий, а на северните са образите на св. Климент и св. Ангеларий.През пролетта на 2000 г. обхванатите от патина медни кубета са освежени и боядисани със златна боя. През същата година, в рамките на програмата "Красива България" е обновена и фасадата на сградата на Варненската и Преславска митрополия.

2.Паметник на цар Калоян
Паметник на цар Калоян издигнаха във Варна. Автори са скулптора Борис Борисов и арх. Милен Маринов. Класическата конна статуя на цар Калоян е изработена от бронз. Паметникът е разположен в центъра на морската столица между сградите на окръжния съд и държавния архив. Трите релефа от различните страни на постамента са с определени сюжети - победата и превземането на варненската крепост през 1201 г.; битката при Одрин, когато Калоян разгромява кръстоносците с въоръжена за времето армия през 1205 г.; короноването от папата - цар Калоян е единствения български цар, коронован от папата за крал на българите; другият релеф е самият надпис цар Калоян с годините на царуването му. Облицовката на постамента е от гранит. Строителните работи са реализирани като дарение от варненската фирма "Топ билд". Възложители са община Варна, Общински съвет - Варна, и инициативен комитет за изграждане на паметника. Консултант по време на изграждането е "Корект 99".

3.Часовникова кула
През 1775 г. французинът Шевалие описва Варна при посещението си: "Има около 16000 жители, 12 джамии, 2 черкви и 1 кула-камбанария, построена преди 20 години, на която се намира часовник с камбана..." От това съобщение става ясно, че още в средата на ХVIII век Варна е имала градски часовник. Сахат-кула се е намирала в градинката зад днешната сграда на театъра и е служила и като наблюдателница на пожарникарите. Как е изглеждала кулата, дървена ли е била или каменна?... Не се знае и кога е била разрушена. Може би при обсадата през 1828 г. или при големия пожар във Варна през Кримската война. Идеята за издигане на представителна кула за градски часовник се реализирала през 1888 г., когато кмет бил Кръстю Мирски. Варненската община поръчва на архитекта Сава Димитриевич да изработи проект за каменна пожарна кула с часовник, висока 24 метра. Мястото не е било избрано случайно - новият часовник в градската градина и катедралата са очертавали тогавашния център на града. Тъй като зала "Конкордия" изгоряла през същата година, и градът останал без театрален салон било поръчано до него да се построи и сграда за събрания и театри.
След две години новата часовникова кула и зала "Съединение" били завършени и тържествено открити. Кулата се използвала от пожарникарите, тъй като високите стради били все още рядкост и от нейната височина се виждал целия град. Денем с разноцветни флагове, а нощем с фенери наблюдателите сигнализирали за пожар. Противопожарната дейност била преустановена след прекарването на телефон на пожарната команда през 1898 г. Часовниковият механизъм бил купен от Англия и монтиран на кулата от известния революционер Отон Иванов.
Въпреки, че му е отредено да стои далеч от очите на хората самият часовников механизъм е истинско произведение на изкуството. Учудващо и противно на традицията никъде по него не е указано името на фирмата - производител. Цялата система е затворена в голяма дървена "кутия", до която се стига по виещи се тесни стълби, прилепени към каменните стени. Най-отпред е циферблатът, който служи както за контролиране на хода на часовника, така и за сверяването му. Чрез система от оси и зъбни колела на всеки 4 секунди движението се предава на стрелките, отвън на кулата. Вместо познатите ни от днешните часовници пружини механизмът се задвижва от тежести, висящи в средата на кулата. "Навиването" на часовника става като нишката, на която са закачени тежестите се навива чрез обикновена манивела на голям барабан встрани от основната група зъбни колела. Посредством друга ос пък се предава движението към чукчето на камбаната на върха на кулата. До 1930 г. камбаната отмервала часовете по два пъти през интервал от една минута.

Часовникарят Отон Иванов (починал през 1932 г.) свързал живота си с тази кула. По наследство и призвание неговият син Отон Иванов продължава да се грижи за часовника до смъртта си през 1976 г. Негов чирак още от 1940-те години и приемник днес е Боян Николов. И сега над 100-годишния часовник отмерва времето точно.
Преди няколко години вестниците писаха, че часовника бил спрян за ремонт. Истината е, че през нощта наветия сняг образува ледена купчина на циферблата, в която се спират стрелките. Когато се налага истински ремонт стрелките на градския часовник се преместват ръчно. Така варненци могат да бъдат винаги точни.
След продължително строителство варненската жп гара и часовниковата й кула били завършени през 1925 г. Часовникът бил монтиран през 1929 г. по предложение на фирмата "Пител-Браузеветер", която извършила строежа на целия гаров ансамбъл.


4.Паметник на граф Игнатиев
Паметникът на граф Игнатиев се намира в Градската градина - между Драматичния театър "Ст. Бъчваров" и филиала на театъра във Варна. Представлява бронзов бюст и гранитен постамент с надписи върху четирите му страни. На лицевата страна на постамента в основата на бюста е поставен фамилният герб на рода Игнатиеви, изобразяващ шпага, кръстосана със запален факел.
Решението за изграждане на паметника е взето на тържествено заседание на Общинския съвет на 15 септември 1902 г. На него съветниците гласуват единодушно три решения, протоколирани под №44-168/15.09.1902 г. Те гласят следното: "1. Централната градска градина се наименова "Цар Освободител". 2. Негово сиятелство граф Николай Павлович Игнатиев да се провъзгласи за почетен гражданин на Варна в знак на дълбока и искрена признателност за заслугите му към нашето отечество. 3. Да се издигне бюст на сиятелния граф в естествена величина в градината "Цар Освободител".



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Екскурзоводско обслужване при панорамна екскурзия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.