Екскурзоводско обслужване при панорамна екскурзия


Категория на документа: Икономика


* посредничество;
* оценка на обстоятелства и доставчици на услуги;
* консултиране, комуникиране и даване на съвети във връзка с организацията на свободното време;
* иновационни функции;
* управление и организиране.
Успешното изпълнение на функциите и задачите на екскурзовода зависи основно от неговите качества, знания, умения и способности. От него зависи не само стриктното изпълнение на програмата, но и ефективното въздействие и управление на очакванията, представите и поведението на участниците в туристическото пътуване. "Екскурзоводът е диригентът, а неговата партитура - туристическата програма. От способностите му за творческа интерпретация зависи много успехът на концерта".

4. "Портфейл" на екскурзовода, екскурзоводска беседа, "Паспорт" на обектите.
С подбора на литературата и със съставянето на библиографската справка се определят основните източници за разработка на текста на информационната беседа. Организацията на работата по съдържанието й изисква да се спазва единството на теория и практика, на историзъм и съвремие. Информацията трябва да се изгражда върху достоверността и точността на фактите и събитията.
В екскурзоводската беседа могат да бъдат включвани като факти и материали, спомени на участници в събитията и на очевидци, така и мнения на специалисти и научни работници, аудио-визуални материали, илюстрации, репродукции, модели, експонати и пр.
За работата на екскурзовода от особено значение е предварително да определи обема и обхвата на екскурзоводската беседа за разработката на общ текст за всички екскурзоводи за съответния маршрут, без това да отнема правото на всеки да внася промени в него според нагласата си и интересите на туристите.
Контролният текст и методическите похвати могат да се определят като общи за всички екскурзоводи от съответна туристическа агенция или за гилдията на екскурзоводите след тяхното утвърждаване от професионално обединение (съюз).
Разучаването на източниците е един от най-важните моменти при подготовката на маршрута и на екскурзоводската беседа. Като процес то включва: конспектиране на книги, архивни документи, статии, експозиции; записване на мисли и факти, които ще бъдат използвани при съставянето на текста за екскурзоводската беседа; копиране на оригинални документи от архивите и включването им в "портфейла на екскурзовода"; запознаване с експозицията на музея (галерията) и разучаване на експонатите с оглед на темата на екскурзията, в т.ч. запознаване и с материалите от фондовете, които не са експонирани; изслушване на екскурзоводска беседа по експозицията от научни работници, специалисти или музейни екскурзоводи и др. Всяка музейна експозиция обаче може да послужи само в определена степен за обзорна или за тематична екскурзия. Като част от един обзорен градски тур, тя се води от един и същ екскурзовод, поради необходимостта да се гарантира последователност и неповторимост на информацията и се постигне по-ефективна организация. В тези случаи самият екскурзовод поема функциите на музейния, осигурявайки допълнително свободно време на своите туристи.
Разказът и показът на обектите са най-съществената част на екскурзията. Всяка екскурзия обаче трябва да се изгражда върху типично "свои" обекти, които могат да бъдат класифицирани по различни признаци, например исторически (паметни места, здания, отбранителни съоръжения-крепости, кули, валове, мостове, единични и групови паметници и композиции, мемориални и пр.); археологически (селищни могили, градове, отбранителни съоръжения, храмове и светилища, пътища и др.); архитектурно-строителни и градоустройствени (обществени здания, култови сгради, музеи, мавзолеи и т.н.); изкуствоведчески (галерии, музеи, парково строителство и др.); документални, в т.ч. и музейни; природни (гори, паркове, реки, езера, резервати, отделни дървета, скали, пещери) и др.
Критерии за значимост на обектите е тяхната познавателна стойност, т.е. връзката им било с конкретното историческо събитие, било с живота и творчеството на дадена личност, в т.ч. и с тяхната известност и популярност сред населението; тяхната уникалност като историческа, природна, архитектурна забележителност или инженерно-техническо постижение и пр.; силата им на въздействие като единичен обект или като ансамбъл с обкръжаващата ги градска и природна среда; състоянието им към момента и възможността с вида си да извикват положителни емоции и да пораждат чувства на гордост у съвременника и др. Елемент от групата критерии е тяхната достъпност и локализация, отдалечеността им от изходния пункт, наличието на комуникации, на природни и теренни условия за извършване на планираните наблюдения.
При демонстрацията на обекта (обектите) трябва да се спазва едно основно правило: колкото повече обекти се показват по трасето на маршрута, толкова по-повърхностно се разглеждат отделните теми.
Изборът на обектите логично зависи от темата на екскурзията и обема на нейното съдържание, но той също така зависи и от интересите на туристическата група. Правилно е в един маршрут да не се включват обекти само от една група. В този смисъл следва да се избягва показването на еднотипни обекти за сметка на други, които формират градските или природни ансамбли. В етапа на подготовка на екскурзията изучаването на обектите става на място; това улеснява екскурзовода в ориентацията му в градската и природна среда, което само по себе си гарантира както професионално водене на маршрута, така и на екскурзоводската беседа.
За всеки обект екскурзоводът или екипът от екскурзоводи съставя така нар. "паспорт на обекта", който включва: наименование на обекта през различните епохи и днес; историческо събитие, с което той е свързан - година, епоха или период; местоположение, в т.ч. адрес и комуникации; данни за обекта: автор, дата на построяване, използван строителен материал, размери, архитектурно-композиционни и пластични решения някога и днес; източници на информация за обекта (литература, архиви, предания, спомени и др.); физическо състояние на обекта и околното пространство днес (година на ремонтно-реставрационни работи и пр.); охрана на обекта и причини за това; обектът като цел или звено от маршрута и т.н.
Съставянето на маршрут налага спазването на определени методически изисквания:
* логическа, т.е. хронологическа последователност на показа на обектите;
* осигуряване на зрителна база за изнасяне на информация по темите;
* избор на един от възможните варианти за построяване на маршрута - хронологически, тематичен или тематично-хронологически.
Обзорните градски екскурзии (маршрути) се планират по тематично- хронологичен принцип, като хронологичната последователност се спазва единствено при разкриването на темите. Обектите се използват било като основа или допълнение в усилията да се постигане задълбочен анализ на темата с и без излизане от превозното средство за посещение на отделния обект. Методиката на показа изисква по възможност обектите да не се закриват взаимно.
Преходът и придвижването от един обект към други (или между обектите) не трябва да е по-продължителен от 10-15 минути, за да се избегнат по-дългите паузи в разказа и показа. По време на маршрута следва да не се допускат повторни минавания на една и съща отсечка (улица, площад, мост, път, улично колело и т.н.). Наложително е всеки екскурзовод да предвиди варианти за преминаване на съответните отсечки, тъй като често се налагат промени в движението, поради задръствания, ремонтни работи и пр. Предварителният му обход е свързан с определени задачи: запознаване с улиците и площадите, по които води трасето на маршрута; уточняване местоположението на обекта и мястото за паркиране на превозното средство; маркиране трасето на карта на града или района с обозначаване на местата за спиране и разглеждане на обектите на място с и без слизане от превозното средство; определяне продължителността на маршрута и на преходите от един обект към друг, на времето за тяхното разглеждане; проверка относно
целесъобразността и ефективността на методически прийоми; избор на място за разположение на групата за по-добро възприемане на обекта и на информацията за него; изработване на схема (карта) на маршрута и предоставяне на копие на шофьора, за да се избегне евентуална намеса на екскурзовода при движението по улиците и площадите, което води до деконцентрация на екскурзовода при изнасянето на екскурзоводската беседа.
Подготовката на т.нар. контролен текст се основава върху изискването за пълно и задълбочено разкриване на съдържанието на екскурзоводската беседа и на въпросите, които всяка екскурзия поставя пред екскурзовода. Той съдържа хронологично изложение на материала и не следва структурата на екскурзията, не се изгражда върху маршрутната последователност на обектите и информацията за тях. Контролният текст представлява грижлив и точен подбор на материала от източниците. Той съдържа основната информация и отразява логическите преходи от един обект към друг и от една тема към друга, както и информация за обекти, които не са включени екскурзията, но имат отношение към нейната тематиката. В редица случаи материалът в контролния текст не може да бъде разположен в хронологичен ред. Но той може да намери място в някоя от подтемите на същата или друга екскурзия. Контролният текст трябва да бъде удобен за ползване, включва цитати, цифри и примери, които доказват едно твърдение. Задължителен е при подготовка на индивидуален текст на екскурзовода за маршрута.
Индивидуалният текст следва структурата на екскурзията и последователността на представяне на обектите по маршрута. Той се разделя на части, като всяка част е посветена на отделна тема. Постройката на всяка от тях следва схемата: характеристика на обекта (група обекти); обща тема; исторически материал за конкретните събития, свързани с обекта (мястото и региона) и изводи по темата; логически преход към следващата тема и т.н. Така конструиран, индивидуалният текст е готов разказ с пълно и точно изложение на това, което се поднася по време на маршрута. Разказът на екскурзовода е зрително свързан с обектите на показа. Изложението и заключението се обединяват от логическите преходи и изводите по темите.
При разработката на индивидуалния текст не се допуска изложение на факти без датировка и назоваване на източниците. Всяка тема в маршрута е отделен разказ, който в по-голяма или по-малка степен дава представа за причините за едно или друго събитие и за мястото му в исторически план.
Поднасяната по време на маршрута информация трябва да се отличава с живост. Тук фактологията не е самоцел, нито пък се пренебрегва за сметка на развлекателната страна на маршрута. В този смисъл "живост" означава образен език и включване на легенди, предания и митове, които са свързани в някаква степен с обекта или района.
Структурно индивидуалният текст се дели на три основни части: увод, изложение и заключение. Първата се състои от две части - организационна и информационна. В организационната екскурзоводът представя себе си и водача (шофьора), запознава туристите с темата и трасето на маршрута, съобщава продължителността на маршрута, назовава крайния пункт и организатора на екскурзията, изискванията за поведение в автобуса с цел да се избегнат опасности от залитане и травми при внезапно спиране на превозното средство, от настинка в резултат на отваряне на люковете и прозорците (ако превозното средство е с климатична инсталация), задимяване на салона в следствие на пушене; от възникване на конфликти поради консумация на алкохол и др. В информационната част екскурзоводът излага накратко съдържанието и целите на маршрута като назовава част от темите и посочва няколко от най-интересните обекти по трасето. Целта е да се привлече вниманието и интереса на туристите към обектите и темата на екскурзията. Информационната част предшества тръгването, тъй като е известно, че обектите по трасето отвличат вниманието на туристите.
Изложението е основна част на екскурзията, която по принцип се отличава с многотемие и изобилие от обекти. Заключителната представлява кратки изводи по темите с подчертаване на основното; тя е обобщение на впечатленията и не повтаря изложен вече по-рано материал.
Индивидуалният текст изисква краткост, точност на формулировките, оптимален обем на фактическия материал с дати, цифри, факти, имена; добър литературен език и правопис.
Логическите преходи в контролния текст имат за цел постигането на единно цяло на темите и съдържанието на екскурзията. Логичността на преходите осигурява стройност на изложението. Конструктивният или формалният преход не е свързан със съдържанието на екскурзията, но той е неизбежен при експозициите и беседите в музеите, галериите и изложбите, където отделните зали, стендове и витрини често са посветени на различни теми, въпреки близостта им една до друга и пр. Продължителността на логическия преход се диктува от времето за придвижване от един обект към друг, но по принцип може да започне преди тръгването или пък да завърши със спирането пред обекта и дори в самия обект.
Логическият преход е словесно-зрителен мост за следващата тема или обект, но и вътрешна връзка между подтемите в състава на основната тема. Всяка мисъл и теза тук имат логическа завършеност и звучат убедително.
Речта на екскурзовода е важно условие за ефективно проведена екскурзия. Тя се характеризира с краткост, точност и свързаност с обекта и тематиката на маршрута; тя отразява съсредоточаването на обекти и теми по маршрута, но никога не изземва функцията и езика на паметника, забележителността и обекта.
При посещение на обектите екскурзоводът насища разказа си с интересни факти за тях: какви са, кой, кога е живял, какво е сътворил (писател, художник, композитор). Речта му трябва умело да разкрива особеностите на обекта, които без неговата помощ туристът не може да види и забележи било поради краткостта на времето за разглеждане, било поради други обстоятелства. Екскурзоводът трябва да има издържана реч на хубав литературен език. Той борави с умели пояснения, кратко и точно характеризира и оценява видяното и постигне образност в речта си, която улеснява логическото и зрително възприятие на туриста. В речта на добрия екскурзовод няма паразитни думи и съчетания от типа "значи", "също така", "така да се каже", "между впрочем", "нали знаете", "както знаете", "вече казах" и др. Неговата реч трябва да е в синхрон с емоционалното състояние на туристите.
"Портфейлът на екскурзовода" включва нагледния материал за съответния маршрут и има за цел да възстанови липсващото зрително звено в показа на обекта, поради невъзможността той да бъде видян в естествената му среда и в първоначалния му вид. В този план "портфейлът" включва снимки на обекти, местности и хора, които са имали и продължават да имат отношение към темата или събитието: оригинални документи, ръкописи, литературни творби; набор от географски и исторически карти, схеми, чертежи, гравюри, рисунки, репродукции, образци на производства, хербарии, колекции от минерали, марки, монети и пр. Илюстративният материал от "портфейла" трябва да се отличава с изразителност, както и да бъде придружен с пояснение, което да послужи като
изходен материал за информацията преди, при или показа му. При комплектуването на "портфейла на екскурзовода" голяма помощ и съдействие могат да окажат музеите, галериите, архивите и редица други културни институции.
В екскурзоводската беседа се прилага богат арсенал от методически похвати, чийто избор е въпрос не само на предварителна подготовка, но и на целесъобразност от гледна точка на социално-психологическия характер, интереси и изисквания на туристическата група, както и от значимостта на обекта и темата.
Разказът се диктува от наличието на зрителен обект и възможността да се развият отделни теми при неговата видимост от разстояние или при посещение. Ако той не е налице или е изменен първоначалният му вид, се използва т.нар. метод на реконструкция (възстановка). Ако екскурзоводът си е поставил за задача да изтъкне неговите размери - височина, широчина, дълбочина, тогава ще използва сравнителния метод. При представяне на минали събития и определянето на тяхното значение и място за страната (района, града, селището, квартала) той използва т.нар. способ на локализация на събитията. В екскурзоводската беседа обаче отделните способи се съчетават с оглед характера на туристическата група (деца, възрастни), на времето (зима, лято, денем, вечер), поставената цел и др.
Методическата разработка отразява организацията и технологията на провеждане на екскурзията и приложението на методически похвати. В съдържателно отношение тя включва:
- конкретни указания за структуриране на екскурзията и реда на приложение на разказа и показа;
- указания кои и какви нагледни материали от "портфейла на екскурзовода" да бъдат използвани и кога те да бъдат представени;
- указания и препоръки за провеждане на екскурзията - за разполагане на групата при обекта, скорост на придвижване, избор на трасе за придвижване от обект към обект и др.;
- цел и тема на екскурзията;
- обекти за показ;
- конкретизиране и формулиране на основните и второстепенните теми;
- обща продължителност на екскурзията и на отделните й части;
- указания за интегрирано използване на различните способи;
- въвеждане на ред в съотношението на отделните елементи на екскурзията, отчитащ възрастови, професионални, полови и други признаци;
- схема на методическата разработка: отсечки по маршрута, места за спиране, обекти за разглеждане, продължителност на наблюдението обекта, формулировка на темите, организационни и методически указания и др.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Екскурзоводско обслужване при панорамна екскурзия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.