Екологична политика на Европейския съюз


Категория на документа: Икономика




Курсова Работа
По Екологична политика на Европейския съюз
На тема
Екологичните предизвикателства пред страните от ЕС

Изготвил: Проверил:

Европейският съюз е поел ангажименти за устойчиво развитие с други думи , развитие което ще позволи на бъдещите поколения да се радват на по-добро качество на живот не само в Европа, но и в целия свят.
Това изисква грижливо равновесие между икономическо благосъстояние,социална справедливост и здравословна околна среда.Всъщност,ако се преследват едновременно,тези цели могат взаимно да се допълват.Политики,благоприятстващи околната среда,могат да се окажат благотворни за иновациите и конкурентоспособността.На свой ред те засилват икономическия разтеж,който има жизнено важно значение за постигане на социалните цели.
Следователно, устойчивото развитие включва опазване и подобряване на качеството на околната среда.В световен мащаб това означава опазване възможностите на Земята да поддържа живота в цялото му разнообразие и съобразяване с пределите на естествените природни ресурси на планетата.
Чрез опазване на околната среда ЕС не само решава наболели проблеми,но и отразява желанието на своите граждани.Проучванията постоянно показват, че широкото мнозинство граждани на ЕС очакват политиците да обръщат на политиката в областта на околната среда същото внимание,което обръщат на икоми ческата или социалната политика.
Ето защо ЕС се стреми да гарантира, че решенията му в всяка от тези области-икономическа,социална и екологична -не носят неблагоприятни последици в останалите две области.Поради това, когато се вземат решения относно селското стопанство,рибното стопанство,транспорта,енергетиката,търговията,развитието и т.н,винаги се вземат под внимание последиците за околната среда.
Решенията в областта на политиката на ЕС за оконата среда се основават на редица основни принципи.Предовратяването е по-добър способ от почистването : по-добре е проблемите със замърсяването да се решават при източника, вместо да се предприемат мерки за справяне с въздействието му. Замърсителите трябва да плащат за замърсяването, което причиняват, а при наличие на сериозни признаци за възникващ екологичен проблем се предприемат превантивни действия дори и при отсъствие на пълно научно потвърждение.
Провеждането на цялостната политика на ЕС в областта на околната среда има своите разумни основания, тъй като всички граждани на ЕС имат право на еднаква степен на екологична защита, а търговците имат право да упражняват дейност при едни и същи условия на конкуренция. Въпреки това, гъвкавостта е ключов принцип. Доколкото възможно, следва да се отчитат различните национални условия, а някои решения се вземат най-добре на местно равнище.
Нещо повече, не се прави предложение за нито една политика или нормативен акт на ЕС без най-напред да се консултират със заинтересованите лица. Това са неправителствени организации , граждански сдружения и специалисти. След като Европейската комисия представи предложение и преди да се вземат окончателни решения по него, то задълбочено и подробно се обсъжда от нашите демократично избрани представители в Европейския парламент и от Съвета на министрите на ЕС.
Политиката в областта на околната среда се разработва, приема, прилага и оценява от институциите на ЕС ( Европейският парламент, Съвета и Комисията )и от правителствата на държавите-членки на ЕС. В този процес те могат да изискват независима информация относно околната среда от Европейската агенция за околна среда в Копенхаген. В тази агенция членуват 33 държави, а именно 27-те държави-членки на Европейския плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Турция. Швейцария и всички балкански държави също допринасят за работата на агенцията.
Политиката в областта на околната среда не е нещо ново.Тя се основава на 30-годишна дейност, която вече е донесла редици ползи, в т. ч много по-чисти води и въздух, разрастване на защитните природни местообитания, по-добро управление на отпадъците, по-добро предварително отчитане на последиците за околната среда при решения за планиране и по-екологосъобразни продукти. Въпреки това остават огромни предизвикателства.
Промяната на климата е сериозно предизвикателство през настоящето десетилетие и след това. Дългосрочната цел на ЕС е да предоврати повишаване на температурата в световен мащаб с повече от два градуса над равнището от прединдустриалната ера. Това означава, че до 2050 г. светът трябва да намали емисиите на парникови газове най-малко с 15% , а вероятно с много повече в сравнение с равнищата от 1990 г. Въглеродният двуокис, който отделяме при горенето на изкопаеми горива като въглища, нефт и газ, представлява особена цел.
Опазването на природата и биологичното разнообразие е важно не само заради удоволствието, което можем да извлечем от естестествената ни околна среда, но преди всичко защото превръщането на земи в пустиня застрашава производството на храни и поради загубата на растителни и животински видове и генетично разнообразие. Тези загуби също изчерпват природните ресурси, които използваме в широк кръг индустрии- от строителсвто до фармацевтични продукти.
Качеството на околната среда оказва пряко въздействие върху нашето здраве и качество на живот. Повишава се броят на заболяванията, причинени от екологични фактори. Целта на ЕС е да осигури околна среда, която да не вреди на здравето и да запазва настоящето ни качество на живот.
Икономическият растеж употребява природни ресурси и произвежда отпадъци. Целта на ЕС е да намали въздейсвтието върху околната среда на потреблението на ресурси и да се произвеждат по-малко отпадъци при един и същи темп на икономически растеж. Това означава повишено използване ( при условие, че то е устойчиво ) на възобновяеми ресурси, повече рециклиране и по добро управление на остатъчните отпадъци.
Някои от тези приоритети са включени в седем "тематични стратегии" , при които вниманието се съсредоточава върху опазването на почвите, опазването на морската околна среда, устойчиво използване на пестициди, замърсяването на въздуха, градската околна среда, устойчивото използване и управление на ресурсите и предовратяването и рециклирането на отпадъци.
ЕС напредва във всички тези посоки, като се стреми да не разчита на минали постижения. Пълното и правилно прилагане на действащото законодателство е приоритет. Европейската комисия системно следи дали държавите членки изцяло и своевременно прилагат политиките на ЕС чрез приемане на национални правила и дали тези национални правила се прилагат правилно. Когато държава-членка не спазва обещанията си, Комисията може да я изправи пред съда на Европейските общности. Съдът може да налага глоби на особено неизпълнени нарушители. Предприятията, които не спазват специфични изисквания, са заплашени не само от санкции, но могат да бъдат задължени да заплатят за отстраняването на причинени от тях екологични вреди.
Промяната на климата е една от най-големите екологични, социални и икономически заплахи, пред които е изправена планетата. През 20-ти век средната повърхностна температура на Земята се е повишила с 0,6 Ц. Налице са убедителни доказателства, че по-голямата част от световното затопляне през последните 50 години се дължи на човешка дейност. Особен виновник за това са изкопаемите горива, които изгаряме за производството на енергия и за транспорт, тъй като в атмосферата се изпускат газове като въглероден двуокис, които затоплят повърхността на Земята.
Повишаване на температурите означава повишаване на морските равнища поради топенето на полярните ледени шапки.Повишаването на морските равнища застрашава крайбрежни зони и малки острови. Промяната на климата прави времето по-нестабилно, води до повече бури и засушавания, а заедно с тях с тях наводнения и недостиг на вода. Някои заболявания, като например малария ще се разпространят в нови области.
Извършването на преход към по-чисти източници на енергия и горива има решаващо значение за изпълнение на поетите от ЕС ангажименти съгласно Протокола от Киото от 1997 г. Като първа стъпка, това международно споразумение изисква ЕС и други развити държави да намалят емисиите на въглероден двуокис и други парникови газове в периода. За постигането на тази цел държавите-членки са установили първата в света международна схема за търговия с парникови газове. Тази схема обхваща над 11 000 енергийно-интензивни производствени предприятия в ЕС. Емисиите от тези предприятия възлизат на почти една втора от емисиите на въглероден двуокис в ЕС. Правителствата определят "емисионни квоти" за тези предприятия, в които се посочва количеството на Ц02, което могат да емитират годишно. Предприятията, които емитират по-малко, могат да продават излишъка от квотата си на предприятия, които не се справят толкова добре и имат нужда от покриване на излишъка си.
Тази система гарантира извършването на намаления, когато това е най-евтината алтернатива, като на предприятията се предоставя възможност да избират дали да купуват квоти, или да инвестират в намаляваща емисиите технология. Системата ще насърчи и и използването на климатосъобразни технологии и ще осигури конкурентно предимство на ЕС с повишаване на световното търсене на такива технологии.
Извън целите от Киото съществува перспектива за производството на електроенергия с помощта на нови технологии на основата на водород от възобновяеми енергийни източници. Но за да станат тези технологии жизненоспособни, са необходими още много изследвания. ЕС финансира някои от изследванията, Европейската комисия е създала Европейска платформа за водородна и горивна клетъчна технология, чрез която да се координират всички дейности в ЕС в тази област.
Борбата срещу промяната на климата е огромн предизвикателство, но тя има съществено значение за бъщето на нашата планета. Тя ще подобри също качеството на въздуха и ще увеличи икономическите ползи, като намали зависимостта на ЕС от внос на нефт и газ и направи Съюза по-малко уязвим от повишаването на цените на изкопаемите горива.
Предоставянето на гаранции, че замърсяването не застрашава общественото здраве е основно задължение на правителствата. Това е разумно и от икономическа гледна точка. Екологичните заболявания водят до разходи за здравеопазване, лекарства, отпуски по болест, понижена производителност, инвалидност и ранно пенсиониране. Тези разходи често надвишават разходите за профилактика.
Европейският съюз отдавна работи за опазване на здравето на работното място и за предовратяване на замърсяването на въздуха, водите и хранителната верига от най-разнообразни източници като олово в бензина и химикали в бактериите. Независимо от това, броят на причинените от екологични фактори заболявания нараства.
Явнo химикалите играят роля за това, но информацията за голямата част химически вещества, които използваме, е все още повърхностна и непълна. Ето защо ЕС разработи система, наречена REACH, което означава " регистрация" оценка и разрешаване на химикали.
Съгласно тази ситема производителите и вносителите на химикали ще бъдат длъжни да регистрират приблизително 30 000 широко използвани вещества, които предостават информация за техните свойства, въздействия, употреба и безопасни начини за работа с тях.
Производителите и вносителите ще бъдат длъжни също да предоставят тази информация на всички лица, които използват химикали в производствените си процеси. Това ще повиши безопасността на работното място и на крайните потребители. РЕАч ще улесни и пускането на пазара на нови химикали, като по този начин ще способства за изграждането на устойчива и конкурентоспособна химиеска промишленост, чиито продукти отговарят на високи стандарти за безопасност.
Необходимо е също така да подобрим познанията си за сложното взаимодействие между замърсителите и здравето на човека , тъй като сме изложени на въздействието на много различни замърсители, които в съчетание помежду си произвеждат " комбиниран ефект " . План а действие относно околната среда и здравето ни предостава повече информация за този ефект благодарение на произвеждането на фокусирани изследвания и дългосрочен контрол на здравето и околната среда. Придобитите познания ще използват за намаляване на причинената от замърсяването заплаха за здравето ни.
Растящите планини от битови отпадъци са само видимата част от екологично унищожителния начин, по който използваме природните ресурси. Добиването на тези ресурси също може да замърсява почвата, водата и атмосферата. Например при някои форми на минно дело се използват химикали, които при отсъствие на внимателен контрол могат да попаднат в нашите водоизточници. Дърветата поглъщат въглерод и така намаляват количеството парникови газове в атмосферата. Поради това изсичането им, без да бъдат замесени с нови, не само уврежда естественото ни местообитание, но утежава последиците от промяната на климата. Ние замърсяваме атмосферата, когата караме автомобили, летим със самолети и отопляваме домовете си. Като мислим повече за това как се произвеждат и използват природните ресурси, можем да оставим повече природни ресурси за бъдещите поколения.
Предовратяването на производството на отпадъци е по-добра алтернатива от тяхното депониране.Отговорът е да имаме поглед " от люлката до гроба" върху жизнения цикъл на определен продукт. Намирането на начини за производство на продукти с помощта на по-малко суровини и с повече подлежащи на рециклиране или възобновяеми ресурси означава по-малко отпадъци през жизнения цикъл на продукта и в края на полезния му живот. Предварителната мисъл за енергийната ефективност на продукта също пести енергия, докато продуктът е в употреба.
Всяка година в Европейският съюз се произвеждат около 3,5 тона твърди отпадъци за гражданин. Повечето от тях се депонират в гета за отпадъци или се изгарят в пещи. Но и при двата метода се уврежда околната среда. Депонирането в депа за отпадъци не само отнема все повече ценна земя, но може да причининява и замърсяване на въздуха, водите и почвите, както и изпускане на парникови газове в атмосферата.
Следователно е за предпочитане максимално да се използват алтернативи на депата за отпадъци. Те включват предовратяване на производството на отпадъци, по-ефикасно рециклиране и качествено компостиране. Изгарянето е друга алтернатива, но трябва да се използват най-добрите технологии в съотвествие със законодателството на ЕС. Това гарантира, че емисиите на вредни замърсители, като например диоксини, драстично намаляват и че при процеса на изгаряне се произвежда също енергия за мощност и отопление
Автомобилите са например за това как функционира системата за предовратяване на производството на отпадъци. Всяка година милиони автомобили в ЕС се превръщат в скрап. В ЕС вече е постигнато споразумение за ограничаване на използването на вредни вещества като олово и живак, таке че да се депонират по-малко такива вещества, когато автомобилът отиде в цеха за преработка на скрап. Освен това има ограничения отностно количеството автомобили за скрап, които могат да отиват за окончателно депониране, вместо да се рециклират.
ЕС е облекчил разходите за постигане на целите през частично финансиране на изследванията на намиране на новаторски решения демонтаж, рециклиране на материали, използване и преработка на остатъците от нарязването на приключили жизнения си цикъл превозни средства и удължаване на живота на гумите. Това помага при разходите за проучаване на нови пазари за отпадъчни материали и на пазари извън ЕС за технологиите, разработени чрез тези програми.
Работата, която ЕС финансира в области като тази, способства за постигането на доброволни споразумения с представителите на промишлеността за екологични подобрения и нови мерки за насърчаване на устойчивото производство и управление на отпадъците.
Политиката на ЕС в областта на околната среда не е статична. Тя постоянно се актуализира, за да се отчитат нови заплахи и възникващи технологии. Тя е отворена за идеи относно най-добрата политика или инструмент за справяне с екологични въпроси. Политиката не е вакуумно оградена, а откликва на мненията на заинтересованите лица, по-конкретно на гражданите на ЕС, които имат право да очакват високо качество на живот за себе си и за своите деца.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Екологична политика на Европейския съюз 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.